Истинската история на „Голямото бягство“ по време на Втората световна война
Историята изобилства от образци за дръзки бягства от строго охранявани затвори. Едно от най-известните сходни събития се случило през март 1944 година Тогава 76 души съумели да избягат от лагера на „ Луфтвафе “ за военнопленници „ Сталаг Луфт III “, намиращ се покрай полския град Жаган, на към 160 км. от Берлин. За да осъществят своя проект, те трябвало да проявят изключителна досетливост, самообладание и самообладание.
Затворниците се трудели старателно в продължение на близо година, с цел да прокопаят тунела, трансформирал се в пътя им към свободата. Какво в действителност се знае за тяхното бягство?
Том, Дик и Хари
Да се избяга от лагера „ Сталаг Луфт III “ несъмнено не било лесна задача. Надзирателите следели деликатно всяко деяние на пандизчиите, а с цел да се осуетят възможни опити за прокопаването на тунел, подземен били сложени микрофони. Това обаче не попречило на военнопленниците да осъществят един от най-дръзките проекти за бягство, създавани в миналото. Негов създател бил Роджър Бушел – английски водач, чийто аероплан бил свален над Франция, до момента в който помагал за евакуацията на съюзническите войски, блокирани от нацистите във френския град Дюнкерк през 1940 година
This day in 1944, " The Great Escape ", a large escape of Allied prisoners from Stalag Luft III in Sagan, Germany (now Poland) was attempted.
Of the 76 Allied airmen who broke out, 50 were later executed, only 3 successfully evaded capture.
— WWII Pictures (@WWIIpix)
През пролетта на 1943 година Бушел и още към 600 военнопленници почнали да копаят три тунела. Кодовите им имена били „ Том “, „ Дик “ и „ Хари “. Всеки от тях трябвало да е дълъг почти 100 м. Целта на пандизчиите била да доближат намиращата се наоколо до лагера гора, където да останат незабелязани от нацистите, до момента в който излизат на повърхността един по един. Освен това, проектът предвиждал тунелите да са на почти 9 м. подземен, с цел да бъдат избегнати поставените микрофони. Предполага се, че в хода на тайната интервенция пандизчиите изкопали над 100 тона пръст, която била деликатно разпръсната в разнообразни елементи на лагера.
Прокопаването на тунелите
Прокопаването на тунелите се оказало съществено предизвикателство. Когато влизали подземен, пандизчиите събличали всичките си облекла, с цел да не ги изцапат – нещо, което безспорно би привлякло вниманието на нацистите. Те употребявали всевъзможни материали, с цел да осъществят проекта си.
Дъски от към 4000 дървени кревати били употребявани за изработката на стълби или като подпори, а по стените били сложени над 1700 одеяла (те заглушавали звуците, издавани по време на копаенето). В ролята на самобитни „ лопати “ пък влезнали 1400 консерви от мляко на прахуляк, предоставени от Червения кръст.
Затворниците също по този начин съумели да откраднат дълга жица, благодарение на която съумели да захранят с електричество десетки лампи. Те даже основали въздушна помпа, както и система от въжета, която улеснила изнасянето на пръст от тунелите. Най-голямото тестване било да запазят интервенцията в загадка от нацистите. За задачата била основана комплицирана система от секретни сигнали. За да предупредят за приближаването на надзирател, да вземем за пример, съгледвачите прелиствали книгата, която сякаш четели или се навеждали, с цел да допрян връзките на обувките си.
On this day in 1944, 76 Allied prisoners tunnel out of the Stalag Luft III POW camp in Sagan, Germany. All but three are recaptured; 50 will be executed by the Nazis. The story is later immortalized in the film 'The Great Escape.'
— Military History Now (@MilHistNow)
Подкупите също били постоянно употребена тактичност. На надзирателите били предлагани артикули като шоколад, кафе, сапун и захар. По този метод част от пандизчиите се сдобили с подправени документи, които да употребяват, когато са на независимост. Планът предвиждал от лагера да избягат общо към 200 души. Повечето от тях били определени поради това, че знаят немски език, имат предходен опит с сходни бягства или тъй като взели интензивно присъединяване в изкопаването на тунелите.
Моментът на истината
Затворниците не съумели да запазят в загадка своя проект. В края на 1943 година нацистите разкрили един от тунелите – „ Том “. Те повикали фотографи, които го снимали, преди да бъде опустошен. Надзирателите обаче така и не разбрали за съществуването на другите два тунела. Военнопленниците на собствен ред решили да съсредоточат напъните си върху „ Хенри “. Той бил дефинитивно приключен при започване на 1944 г.
Моментът на истината настъпил в безлунната нощ на 24 март. Тогава английският водач Джон Бул пропълзял през тесния тунел и сполучливо излязъл от другата му страна. Той обаче установил нещо притеснително – изходът не бил там, където се очаквало да бъде и се намирал прекомерно покрай оградата на лагера. По тази причина, пандизчиите трябвало да бъдат доста деликатни, до момента в който изминават няколкото метра, делящи ги от гората. На всичкото от горната страна, част от тунела се срутила, което в допълнение затруднило военнопленниците. Общо 76 души съумели да избягат, преди пазачите да схванат за протичащото се.
JamesCoburn JohnSturges SteveMcQueen and CharlesBronson on the set of The Great Escape (1963)
— Edward Elderman (@edwereddie)
Съдбата на бегълците
Смелостта и находчивостта на пандизчиите въодушевила основаването на холивудската продукция „ Голямото бягство “, която мнозина специалисти дефинират като един от най-великите авантюристичен филми на всички времена. Премиерата му се състояла през 1963 година, а основните функции били поверени на актьорите Стийв Маккуин, Ричард Атънбъро, Чарлс Бронсън, Джеймс Гарнър и Джеймс Кобърн. А какво се случило с същинските участници в бягството? За множеството от тях, историята нямала благополучен край. Нацистите блокирали редица пътища, нараснали броя на патрулите по границите и претърсили голям брой къщи и ферми, с цел да открият бегълците. За две седмици те заловили 73-ма от тях. Само трима съумели да се измъкнат – двама датчани и един холандец.
Новината за случилото се стигнала до самия Адолф Хитлер. Вбесен, той наредил 50 от бегълците, измежду които Бушел и Бул, да бъдат убити. По този метод Хитлер желал да покаже на всички останали военнопленници, хванати от немската войска, каква орис ги чака, в случай че се опитат да осъществят сходен проект. След края на Втората международна война, английското разузнаване разкрило 18 от убийците на избягалите пандизчии. Те били изправени пред боен арбитражен съд, като 13 от тях след това били екзекутирани.
Още от създателя:
Затворниците се трудели старателно в продължение на близо година, с цел да прокопаят тунела, трансформирал се в пътя им към свободата. Какво в действителност се знае за тяхното бягство?
Том, Дик и Хари
Да се избяга от лагера „ Сталаг Луфт III “ несъмнено не било лесна задача. Надзирателите следели деликатно всяко деяние на пандизчиите, а с цел да се осуетят възможни опити за прокопаването на тунел, подземен били сложени микрофони. Това обаче не попречило на военнопленниците да осъществят един от най-дръзките проекти за бягство, създавани в миналото. Негов създател бил Роджър Бушел – английски водач, чийто аероплан бил свален над Франция, до момента в който помагал за евакуацията на съюзническите войски, блокирани от нацистите във френския град Дюнкерк през 1940 година
This day in 1944, " The Great Escape ", a large escape of Allied prisoners from Stalag Luft III in Sagan, Germany (now Poland) was attempted.
Of the 76 Allied airmen who broke out, 50 were later executed, only 3 successfully evaded capture.
— WWII Pictures (@WWIIpix)
През пролетта на 1943 година Бушел и още към 600 военнопленници почнали да копаят три тунела. Кодовите им имена били „ Том “, „ Дик “ и „ Хари “. Всеки от тях трябвало да е дълъг почти 100 м. Целта на пандизчиите била да доближат намиращата се наоколо до лагера гора, където да останат незабелязани от нацистите, до момента в който излизат на повърхността един по един. Освен това, проектът предвиждал тунелите да са на почти 9 м. подземен, с цел да бъдат избегнати поставените микрофони. Предполага се, че в хода на тайната интервенция пандизчиите изкопали над 100 тона пръст, която била деликатно разпръсната в разнообразни елементи на лагера.
Прокопаването на тунелите
Прокопаването на тунелите се оказало съществено предизвикателство. Когато влизали подземен, пандизчиите събличали всичките си облекла, с цел да не ги изцапат – нещо, което безспорно би привлякло вниманието на нацистите. Те употребявали всевъзможни материали, с цел да осъществят проекта си.
Дъски от към 4000 дървени кревати били употребявани за изработката на стълби или като подпори, а по стените били сложени над 1700 одеяла (те заглушавали звуците, издавани по време на копаенето). В ролята на самобитни „ лопати “ пък влезнали 1400 консерви от мляко на прахуляк, предоставени от Червения кръст.
Затворниците също по този начин съумели да откраднат дълга жица, благодарение на която съумели да захранят с електричество десетки лампи. Те даже основали въздушна помпа, както и система от въжета, която улеснила изнасянето на пръст от тунелите. Най-голямото тестване било да запазят интервенцията в загадка от нацистите. За задачата била основана комплицирана система от секретни сигнали. За да предупредят за приближаването на надзирател, да вземем за пример, съгледвачите прелиствали книгата, която сякаш четели или се навеждали, с цел да допрян връзките на обувките си.
On this day in 1944, 76 Allied prisoners tunnel out of the Stalag Luft III POW camp in Sagan, Germany. All but three are recaptured; 50 will be executed by the Nazis. The story is later immortalized in the film 'The Great Escape.'
— Military History Now (@MilHistNow)
Подкупите също били постоянно употребена тактичност. На надзирателите били предлагани артикули като шоколад, кафе, сапун и захар. По този метод част от пандизчиите се сдобили с подправени документи, които да употребяват, когато са на независимост. Планът предвиждал от лагера да избягат общо към 200 души. Повечето от тях били определени поради това, че знаят немски език, имат предходен опит с сходни бягства или тъй като взели интензивно присъединяване в изкопаването на тунелите.
Моментът на истината
Затворниците не съумели да запазят в загадка своя проект. В края на 1943 година нацистите разкрили един от тунелите – „ Том “. Те повикали фотографи, които го снимали, преди да бъде опустошен. Надзирателите обаче така и не разбрали за съществуването на другите два тунела. Военнопленниците на собствен ред решили да съсредоточат напъните си върху „ Хенри “. Той бил дефинитивно приключен при започване на 1944 г.
Моментът на истината настъпил в безлунната нощ на 24 март. Тогава английският водач Джон Бул пропълзял през тесния тунел и сполучливо излязъл от другата му страна. Той обаче установил нещо притеснително – изходът не бил там, където се очаквало да бъде и се намирал прекомерно покрай оградата на лагера. По тази причина, пандизчиите трябвало да бъдат доста деликатни, до момента в който изминават няколкото метра, делящи ги от гората. На всичкото от горната страна, част от тунела се срутила, което в допълнение затруднило военнопленниците. Общо 76 души съумели да избягат, преди пазачите да схванат за протичащото се.
JamesCoburn JohnSturges SteveMcQueen and CharlesBronson on the set of The Great Escape (1963)
— Edward Elderman (@edwereddie)
Съдбата на бегълците
Смелостта и находчивостта на пандизчиите въодушевила основаването на холивудската продукция „ Голямото бягство “, която мнозина специалисти дефинират като един от най-великите авантюристичен филми на всички времена. Премиерата му се състояла през 1963 година, а основните функции били поверени на актьорите Стийв Маккуин, Ричард Атънбъро, Чарлс Бронсън, Джеймс Гарнър и Джеймс Кобърн. А какво се случило с същинските участници в бягството? За множеството от тях, историята нямала благополучен край. Нацистите блокирали редица пътища, нараснали броя на патрулите по границите и претърсили голям брой къщи и ферми, с цел да открият бегълците. За две седмици те заловили 73-ма от тях. Само трима съумели да се измъкнат – двама датчани и един холандец.
Новината за случилото се стигнала до самия Адолф Хитлер. Вбесен, той наредил 50 от бегълците, измежду които Бушел и Бул, да бъдат убити. По този метод Хитлер желал да покаже на всички останали военнопленници, хванати от немската войска, каква орис ги чака, в случай че се опитат да осъществят сходен проект. След края на Втората международна война, английското разузнаване разкрило 18 от убийците на избягалите пандизчии. Те били изправени пред боен арбитражен съд, като 13 от тях след това били екзекутирани.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ