Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Историята изобилства от образци за държавни ръководители, които идват на власт с обещания за непоклатимост и разцвет. Те се радват на огромна поддръжка и в даден миг хората стартират непринудено да се отхвърлят от своите права в името на едно „ по-светло бъдеще “. Това на собствен ред води до основаването на властнически режими, в които няма независимост на словото, а всеки конкурент на ръководещите е подложен на жестоки репресии. Дали от боязън, обезсърчение или вследствие на умела агитация, значително страни поемат по този път и се трансформират в диктатури, а жителите им осъзнават прекомерно късно каква неточност са позволили.
Thousands of people across Portugal celebrated the 50th anniversary of the Carnation Revolution this week, which ended Antonio Salazar's four-decades-long dictatorship.
— DW News (@dwnews) Антониу Салазар
Годината е 1932-а. В Португалия се организират избори, вследствие на които министър председател става Антониу ди Оливейра Салазар – досегашен министър на финансите, който съумява да стабилизира стопанската система на страната посредством строга политика на ограничение на разноските. Той се радва на забележителна поддръжка, като редица португалци виждат в него единствената вяра за по-добро бъдеще. Само година по-късно е призната нова конституция, узаконяваща еднопартийното ръководство. Оповестено е основаването на така наречен Estado Novo – „ Нова страна “. Тя съставлява консервативно-авторитарна тирания, при която гласът на опозицията е заглъхнал чрез композиция от репресии, цензура и агитация. Всички политически обединения, които не са се разпуснали сами, са неразрешени, а загадка полиция и няколко паравоенни организации са натоварени със задачата да наблюдават за „ спазването на реда “. Историците дефинират режима на Салазар като фашизоиден, а самият деспот не крие, че се възхищава от Бенито Мусолини. Любопитна детайлност е, че по време на Втората международна война Лисабон се пробва да резервира неутралитет. От една страна, Салазар разрешава на Съюзниците да употребяват Азорските острови като военна база, а от друга дава концесия за рандеман на волфрам на нацистка Германия – нещо, за което Португалия е богато възнаградена. В резултат, южноевропейската страна е една от дребното, постигнали стопански прогрес в хода на спора (показателно е, че златните ѝ запаси нарастват). През 1968 година Салазар получава мозъчен удар и умира две години по-късно. През 1974 година така наречен Революция на карамфилите поставя завършек на „ Нова страна “. Въпреки очебийно властническия темперамент на ръководството на Салазар, даже и в наши дни той продължава да е доста известен измежду някои кръгове на португалското общество.
Пак Чон-хи
През 50-те и началото на 60-те години на предишния век Южна Корея е измежду най-бедните страни в света. Електричество има само в най-големите градове, а в столицата Сеул единствено една четвърт от домовете разполагат с канализация. Това се трансформира в златна опция за Пак Чон-хи, който идва на власт след прелом, осъществен на 16 май 1961 година Той се ангажира да извърши огромни стопански промени и да модернизира страната – обещания, които са приветствани от множеството южнокорейци. Новите ръководещи афишират изключително състояние и стартират безмилостна „ война с корупцията “. В хода ѝ са иззети парцели на политици и бюрократи, арестувани са както редица представители на проведената престъпност, по този начин и съперници на Пак Чон-хи, а някои огромни компании са принудени да платят обилни санкции. Приет е така наречен Закон за пречистване на политиката, които не разрешава на хиляди представители на предходните режими да правят политическа активност. В държавния уред е осъществена невиждана чистка, като редица служители са уволнени, задържани или убити. През идващото десетилетия стопанската система на Южна Корея реализира впечатляващи триумфи, като държавното управление управлява външната търговия и третира преференциално някои от най-големите корпорации в страната, измежду които са „ Самсунг “, „ Хюндай “ и „ Деу “. В същото време, натискът над опозицията се ускорява, а медиите са подложени на прецизна цензура. Управлението на Пак Чон-хи завършва на 29 октомври 1979 година, когато е убит от шефа на южнокорейските служби за сигурност Ким Че-кю. След като е задържан, причинителят на покушението изяснява, че го е направил по патриотични подбуди, защото диктаторът е представлявал спънка за демократичното бъдеще на страната. И до през днешния ден Пак Чон-хи е считан за една от най-важните политически фигури в историята на Южна Корея. В края на 2012 година неговата щерка Пак Гън-хе е определена за президент, като след встъпването си в служба тя се извинява за потъпкването на човешките права по време на ръководството на татко ѝ.
Fifty years after the military coup in Chile, historians describe why Augusto Pinochet's coup had such a huge impact in Europe.
— DW News (@dwnews) Аугусто Пиночет
Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте идва на власт в Чили през 1973 година след държавен прелом, посредством който е свален Салвадор Алиенде – първият социалист, определен за президент в историята на страната. Първоначално, множеството чилийци поддържат Пиночет, виждайки в негово лице „ нужното зло “, което може да стабилизира обстановката в латиноамериканската страна. Освен това, превратът поставя завършек на интервал на обтегнати връзки сред Чили и Съединени американски щати, които интензивно поддържат свалянето от власт на Алиенде. Нещо повече – Вашингтон дава материална поддръжка на военното държавно управление на Пиночет, а Централно разузнавателно управление на САЩ прави редица негови офицери свои „ платени контакти “, макар че са забъркани в шокиращи нарушавания на човешките права. На 27 юни 1974 година Пиночет се самопровъзгласява за президент и ръководи Чили като деспот до 1990 година Той не просто прокарва извънредно спорни конституционни промени, разпуска Конгреса и постанова прецизна цензура, само че и се отнася по извънредно нечовечен метод с всеки, който се осмели да му се опълчи. Много от съперниците му са убити или изпратени в затвори, където са подлагани на мъчения. Изненадващо или не, някои поданици на Чили не престават да му симпатизират, смятайки, че той е направил всичко това в името на стабилността на родината си.
The former Philippine president Rodrigo Duterte defended his so-called war on drugs in testimony before the country’s Senate on Monday, saying he took " full legal responsibility " for the campaign of extrajudicial killings that left thousands dead.
— The New York Times (@nytimes) Родриго Дутерте
„ Не поставяйте под подозрение политиката ми. Не предлагам нито извинения, нито оправдания. Направих това, което трябваше да направя и без значение дали го вярвате или не…направих го за моята татковина “. Това съобщи преди няколко месеца Родриго Дутерте, президент на Филипините в интервала сред 2016 и 2022 година, пред Народното събрание на страната. Той идва на власт с обещанието да постави завършек на корупцията и наркотрафика. По време на предизборната си акция Дутерте акцентира, че ръководството му ще е кърваво, само че и ще издава по хиляда помилвания дневно за чиновниците на реда, упрекнати в нарушавания на човешките права. Избран е за държавен глава с гласовете на над 16 млн. гласоподаватели – с 6,6 млн. повече от останалия на второ място негов конкурент Мар Рокас, а в първата седмица от ръководството си има рейтинг на утвърждение от цели 91%. Докато е отпред на страната, хиляди филипинци са убити по съмнения, че са търгували с опиати. Точният брой на починалите не може да бъде открит. По данни на Организация на обединените нации и Международния углавен съд, въпросната цифра е сред 8000 и 30 000. Сред жертвите са най-вече хора от най-ниските пластове на обществото, в това число и деца. Много от тях са убити без каквито и да било доказателства, че са взели участие в незаконни действия. Дутерте освен дава цялостна независимост на управляващите да употребяват всевъзможни средства за битка с престъпността, което прераства в полицейски произвол, само че също по този начин употребява и „ отряди на гибелта “. По думите на президента, те били формирани от „ гангстери “, които изпълнявали заповедите му и са виновни за гибелта на стотици филипинци.
Thousands of people across Portugal celebrated the 50th anniversary of the Carnation Revolution this week, which ended Antonio Salazar's four-decades-long dictatorship.
— DW News (@dwnews) Антониу Салазар
Годината е 1932-а. В Португалия се организират избори, вследствие на които министър председател става Антониу ди Оливейра Салазар – досегашен министър на финансите, който съумява да стабилизира стопанската система на страната посредством строга политика на ограничение на разноските. Той се радва на забележителна поддръжка, като редица португалци виждат в него единствената вяра за по-добро бъдеще. Само година по-късно е призната нова конституция, узаконяваща еднопартийното ръководство. Оповестено е основаването на така наречен Estado Novo – „ Нова страна “. Тя съставлява консервативно-авторитарна тирания, при която гласът на опозицията е заглъхнал чрез композиция от репресии, цензура и агитация. Всички политически обединения, които не са се разпуснали сами, са неразрешени, а загадка полиция и няколко паравоенни организации са натоварени със задачата да наблюдават за „ спазването на реда “. Историците дефинират режима на Салазар като фашизоиден, а самият деспот не крие, че се възхищава от Бенито Мусолини. Любопитна детайлност е, че по време на Втората международна война Лисабон се пробва да резервира неутралитет. От една страна, Салазар разрешава на Съюзниците да употребяват Азорските острови като военна база, а от друга дава концесия за рандеман на волфрам на нацистка Германия – нещо, за което Португалия е богато възнаградена. В резултат, южноевропейската страна е една от дребното, постигнали стопански прогрес в хода на спора (показателно е, че златните ѝ запаси нарастват). През 1968 година Салазар получава мозъчен удар и умира две години по-късно. През 1974 година така наречен Революция на карамфилите поставя завършек на „ Нова страна “. Въпреки очебийно властническия темперамент на ръководството на Салазар, даже и в наши дни той продължава да е доста известен измежду някои кръгове на португалското общество.
Пак Чон-хи
През 50-те и началото на 60-те години на предишния век Южна Корея е измежду най-бедните страни в света. Електричество има само в най-големите градове, а в столицата Сеул единствено една четвърт от домовете разполагат с канализация. Това се трансформира в златна опция за Пак Чон-хи, който идва на власт след прелом, осъществен на 16 май 1961 година Той се ангажира да извърши огромни стопански промени и да модернизира страната – обещания, които са приветствани от множеството южнокорейци. Новите ръководещи афишират изключително състояние и стартират безмилостна „ война с корупцията “. В хода ѝ са иззети парцели на политици и бюрократи, арестувани са както редица представители на проведената престъпност, по този начин и съперници на Пак Чон-хи, а някои огромни компании са принудени да платят обилни санкции. Приет е така наречен Закон за пречистване на политиката, които не разрешава на хиляди представители на предходните режими да правят политическа активност. В държавния уред е осъществена невиждана чистка, като редица служители са уволнени, задържани или убити. През идващото десетилетия стопанската система на Южна Корея реализира впечатляващи триумфи, като държавното управление управлява външната търговия и третира преференциално някои от най-големите корпорации в страната, измежду които са „ Самсунг “, „ Хюндай “ и „ Деу “. В същото време, натискът над опозицията се ускорява, а медиите са подложени на прецизна цензура. Управлението на Пак Чон-хи завършва на 29 октомври 1979 година, когато е убит от шефа на южнокорейските служби за сигурност Ким Че-кю. След като е задържан, причинителят на покушението изяснява, че го е направил по патриотични подбуди, защото диктаторът е представлявал спънка за демократичното бъдеще на страната. И до през днешния ден Пак Чон-хи е считан за една от най-важните политически фигури в историята на Южна Корея. В края на 2012 година неговата щерка Пак Гън-хе е определена за президент, като след встъпването си в служба тя се извинява за потъпкването на човешките права по време на ръководството на татко ѝ.
Fifty years after the military coup in Chile, historians describe why Augusto Pinochet's coup had such a huge impact in Europe.
— DW News (@dwnews) Аугусто Пиночет
Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте идва на власт в Чили през 1973 година след държавен прелом, посредством който е свален Салвадор Алиенде – първият социалист, определен за президент в историята на страната. Първоначално, множеството чилийци поддържат Пиночет, виждайки в негово лице „ нужното зло “, което може да стабилизира обстановката в латиноамериканската страна. Освен това, превратът поставя завършек на интервал на обтегнати връзки сред Чили и Съединени американски щати, които интензивно поддържат свалянето от власт на Алиенде. Нещо повече – Вашингтон дава материална поддръжка на военното държавно управление на Пиночет, а Централно разузнавателно управление на САЩ прави редица негови офицери свои „ платени контакти “, макар че са забъркани в шокиращи нарушавания на човешките права. На 27 юни 1974 година Пиночет се самопровъзгласява за президент и ръководи Чили като деспот до 1990 година Той не просто прокарва извънредно спорни конституционни промени, разпуска Конгреса и постанова прецизна цензура, само че и се отнася по извънредно нечовечен метод с всеки, който се осмели да му се опълчи. Много от съперниците му са убити или изпратени в затвори, където са подлагани на мъчения. Изненадващо или не, някои поданици на Чили не престават да му симпатизират, смятайки, че той е направил всичко това в името на стабилността на родината си.
The former Philippine president Rodrigo Duterte defended his so-called war on drugs in testimony before the country’s Senate on Monday, saying he took " full legal responsibility " for the campaign of extrajudicial killings that left thousands dead.
— The New York Times (@nytimes) Родриго Дутерте
„ Не поставяйте под подозрение политиката ми. Не предлагам нито извинения, нито оправдания. Направих това, което трябваше да направя и без значение дали го вярвате или не…направих го за моята татковина “. Това съобщи преди няколко месеца Родриго Дутерте, президент на Филипините в интервала сред 2016 и 2022 година, пред Народното събрание на страната. Той идва на власт с обещанието да постави завършек на корупцията и наркотрафика. По време на предизборната си акция Дутерте акцентира, че ръководството му ще е кърваво, само че и ще издава по хиляда помилвания дневно за чиновниците на реда, упрекнати в нарушавания на човешките права. Избран е за държавен глава с гласовете на над 16 млн. гласоподаватели – с 6,6 млн. повече от останалия на второ място негов конкурент Мар Рокас, а в първата седмица от ръководството си има рейтинг на утвърждение от цели 91%. Докато е отпред на страната, хиляди филипинци са убити по съмнения, че са търгували с опиати. Точният брой на починалите не може да бъде открит. По данни на Организация на обединените нации и Международния углавен съд, въпросната цифра е сред 8000 и 30 000. Сред жертвите са най-вече хора от най-ниските пластове на обществото, в това число и деца. Много от тях са убити без каквито и да било доказателства, че са взели участие в незаконни действия. Дутерте освен дава цялостна независимост на управляващите да употребяват всевъзможни средства за битка с престъпността, което прераства в полицейски произвол, само че също по този начин употребява и „ отряди на гибелта “. По думите на президента, те били формирани от „ гангстери “, които изпълнявали заповедите му и са виновни за гибелта на стотици филипинци.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ