Нарочно удавени в океана роби носели немалка печалба на робовладелците
Историята е цялостна с мрачни образци за антихуманното отношение на хората един към различен. От изхвърлянето на плебеи в океана, с цел да се удавят и застрахователни искания за цената им, до сляпата религия в пазарните философии по време на рецесия, довела до гибелта на милиони. Тъй като историята изобилства от сходни мрачни доказателства, тук сме подбрали няколко потресаващи образеца за тези тъмни, само че по-малко известни моменти от историята.
Милиони африканци са изпратени към Новия свят с помощта на Трансатлантическата търговия с плебеи
Трансатлантическата търговия с плебеи е един от мрачните епизоди на историята, траял съвсем четиристотин години, от 16 до 19 век. Тя е част от „ златния “ триъгълник, свързващ Новия свят, Европа и Африка. Суровините се изпращат от Новия свят към Европа, а готовите произведения се транспортират от Европа до Африка, където се разменят за плебеи, които се изпращат в Новия свят, с цел да се трудят за добива на повече първични материали.
По време на Трансатлантическата търговия с плебеи почти 12 – 15 милиона африканци са изпратени в Новия свят като плебеи, което е грозно, грубо, брутално и нечовешко. Поне е било за тези, които оцеляват през ужасяващия Среден стадий от прехода от Африка към Новия свят, по време на който умират милиони плебеи.
Етапи от Пътуването на робите
Транспортирането на африканците от това, което европейците назовават Тъмния континент към Новия свят, било разграничено на три стадия, постоянно наричани пасажи. Всеки откъс бил белязан от свои присъщи жестокости и провокации, само че точно Средният откъс бил най-скандален и нечовечен.
Първият откъс обгръща напредването на пленниците към африканските пристанища, с цел да бъдат натоварени на кораби. Средният стадий е моментът, в който африканците са товарени на рабски кораби, натъпкани като сардини, с цел да усилят оптимално броя на човешките товарни единици и оковани на място в ужасяващи условия на път за Новия свят. Последният стадий бил пътуването на оживелите плебеи от пристанищата в Новия свят, като Чарлстън, Южна Каролина, до плантациите или друга дестинация, където те щели бъдат оставени да работят.
Напречно сечение на модел на рабски транспортен съд. Национален музей на американската история
Ужасите на междинния стадий на напредване
В взаимозависимост от метеорологичните условия и преобладаващите ветрове, робските кораби, натъпкани с оковани нещастници, можели да пътуват от един до шест месеца, с цел да завършат пътуването по Средния стадий. Пътуването на плебеи от Африка до Новия свят постоянно се описвало като същински пъкъл и за известно време това нямало смисъл на литературна хипербола: малко неща били по-ужасяващи и мрачни от трюма на рабски транспортен съд по време на Средния стадий.
За да спестят място, робите били оковавани за глезените си по двойки и привързвани към стълбове. На някои кораби разрешавали на робите да се движат денем, само че множеството ги държали оковани на място по време на цялото пътешестване. Хранели се единствено един път дневно, в случай че въобще ги хранели. Телесните функционалности се изпълнявали на място и робите постоянно прекарвали цялото пътешестване намазани с урина, повърнато и екскременти. Болестите в трюмовете за плебеи били доста и смъртността била висока. Екипажите избягвали да влизат в тъмните и рискови рабски трюмове, а робите от време на време прекарвали дни, заковани до гниещи трупове. Вонята била ужасяваща, а моряците на някои кораби постоянно се шегували, че могат да надушат рабски транспортен съд от километри, доста преди да се види.
Жестоката математика на рационалното поддържане на робските кораби
Когато по време на Средния стадий храната и водата на робските кораби се изчерпвали, екипажът на кораба първо се грижел за себе си. Когато трансатлантическите плавания отнемали повече време от предстоящото и средствата за прехрана намалявали, капитаните на робските кораби постоянно правели жестоки и невъзмутими сметки, с цел да спасят каквото могат от техния човешки товар.
За да сметнат по какъв начин да разделят останалата храна и вода за сполучливо идване в пристанището с най-малко няколко живи плебеи, които да продадат, те прибягват към невъзмутимо ликвидиране. След като ставало ясно, че с наличната храна и вода могат да устоят единствено избран брой плебеи, жестоката логичност на обстановката изисквала да се отърват от непотребните плебеи. Така те били хвърляни зад борда, с цел да се удавят или да бъдат погълнати от акулите, които постоянно придружавали робските кораби.
Хвърляне на живи плебеи зад борда
Най-скандалният и най-добре документиран сходен случай на мятане на живи африкански плебеи зад борда бил на робския транспортен съд Зонг в края на ноември 1781 година Започвайки от 29-ти ноември и няколко дни по-късно, капитанът на Зонг се отдал на гибелен пир, по време на които над 130 африканци били хвърлени зад борда, с цел да се удавят в Атлантическия океан. Събитието оказва се като клането в Зонг.
Инцидентът е фрапантен за актуалните разбирания, само че по това време сходни събития са били задоволително чести и убийството евентуално щяло да бъде забравено, в случай че не бил един поврат. Събитието останало в историята, защото, когато корабът най-сетне стигнал до пристанището в Ямайка, неговите притежатели подали осигурителен иск за възобновяване на цената на робите, хвърлени зад борда. Следващите правосъдни разногласия и законните прецеденти запазили детайлите от клането в Зонг за поколенията.
Застраховане на плебеи
Зонг бил благосъстоятелност на Ливърпулския профсъюз за търговия с плебеи Грегсън. Обичайна бизнес процедура по това време била такава, че синдикатът сключвал застраховка за живота на своя човешки товар. Докато прекосявали през Атлантическия океан, натоварени с плебеи, неточности в навигацията предизвиквали удължение на пътуването повече от предстоящото. В резултат на това храната и водата свършвали. Така капитанът решавал да понижи броя на гърлата за хранене и поене като хвърлял африканците зад борда.
Когато притежателите на Зонг подали иск за убитите плебеи, застрахователите отказали да платят с претекста, че ищците са умъртвили робите, за които в този момент желаят да получат обезщетение. Така синдикатът Грегсън завел дело и спечелил в съда. В Грегсън против Гилбърт през 1783 г било открито, че убийството на плебеи е законно при събитията по случая, което значи, че застрахователите могат да бъдат накарани да платят.
Обжалване и анулация на шокиращото решение
Застрахователите обжалвали присъдата на първоинстанционния съд, с искане да се анулира и делото да бъде наново прегледано. В правосъдно съвещание пред съда на Кралската пейка основният арбитър, лорд Менсфийлд и още двама съдии на Кралския съд анулират решението на съда от първа инстанция.
Промяната не е направена поради човечността или тъй като робовладелците са направили ликвидиране. Съдът анулира решението въз основа на новопредставени доказателства, показващи, че робите са били хвърлени зад борда заради немарливост на капитана на кораба. Делото било изпратено назад в съда на първа инстанция за ново разглеждане.
