Историята на лекаря, който връзва медицинска сестра, сбива се с друг лекар и спечелва Нобел
Историята е цялостна с лекари и учени, които вършат доста повече от нужното в името на науката и опитват върху самите себе си – от лекаря, който вкарва водород в своя личен анус, с цел да избави хиляди, до този, който прекарва незаконно хиляди паразити в Съединени американски щати в личната си семенна течност.
Рядко обаче тези хора печелят и Нобел за своите неприятности (дори в случаите, когато опитите им не са сведени само до органите под кръста). Вернер Форсман обаче е едно от тези изключения. Експериментът, който прави върху себе си в извънредно предизвикателни условия, му донася Нобеловата премия за физиология или медицина.
През 1929-та Форсман е бил доктор, практикуващ в болница в Еберсвалде – на север от Берлин. Той е вярвал, че може да сложи катетър на сърцето, като вкара тръбичка във вена, намираща се в региона на лакътя, и я избута чак до органа. За времето си сходна концепция е изглеждала безумна и немислима. По-старши лекарите от него са я отхвърляли, защото са вярвали, че това ще докара до гибелта на пациента.
Форсман обаче е бил неотстъпчив. Главният доктор му предлага на първо време да извършат опити върху животни, само че той подценява тази концепция и взема решение да извърши процедурата върху себе си (въпреки експлицитните указания на своя шеф).
За да извърши своя опит обаче, Форсман се нуждаел от разрешението на здравната сестра, отговаряща за операционната зала. Без Герда Дицен той не би могъл да получи достъп до хирургическите принадлежности и локалната анестезия, от които се нуждаел. Няколко седмици по-късно Форсман съумява да убеди Герда. Нещо повече – тя му предлага да извърши опита върху нея самата.
Герда желала да е седнала по време на процедурата, само че Форсман я убеждава да легне на операционната маса, ако има странични резултати от упойката. Връзва ръцете и краката ѝ и стартира да я приготвя за опита. В мига, в който Герда се разсейва, той слага упойката в личната си ръка, защото още през цялото време е бил твърдо уверен, че ще извърши процедурата само и единствено върху себе си.
Впоследствие продължава да се преструва, че я приготвя за катетеризацията. Всъщност просто очаквал упойката да стартира да работи. Щом това се случило, разрязал ръката си, вкарал катетъра 30 см в личната си вена и споделил на Герда да викне сестрата, отговаряща за рентгена, защото тя ще му бъде нужна за идната част от процедурата.
Чак в този миг Герда осъзнава, че катетърът не е в нейната ръка. Първоначално стартира да стачкува, само че в края на краищата го води в рентгеновото поделение на по-долния етаж. Докато се опитвал да направи рентген върху самия себе си, с цел да види до каква степен е стигнала тръбичката, Питър Ромелс – негов непосредствен другар – се намесва и се пробва да извади катетъра.
