Да се взривиш за родината
Историята е цялостна с хора, които са жертвали всичко за страната си. Но малко на брой могат да се съпоставят, могат да бъдат сложени изобщо в една рубрика, с холандецa Ян ван Спайк.
Роден на 31 януари 1802 в Амстердам, Спайк остава сирак едвам няколко седмици откакто се ражда. В резултат на това момчето прекарва цялото си детство в градското сиропиталище, известно за локалните като Burgerweeshuis (от холандски букв. – „ гражданско сираче “).
В началото младежът е обучаван в шивашкото изкуство, само че през нощта самичък се учи от книгите по какъв начин да бъде моряк. През 1820, малко след 18-ия му рожден ден, съумява да реализира детската си фантазия като е признат да служи на борда на холандски транспортен съд от морската флотилия.
Между 1823 и 1825, Спайк изкарва респекта на съидейниците си като се показва в светлина на гневен и съвсем смел войник в борбите с пиратите във водите на Бангка в Индонезия, тогава колония на Холандия. В този интервал Ян видимо мисли само и единствено по какъв начин да убива или арестува всяка евентуална опасност за родината си и след време това му изкарва изключително впечатляващия прякор Schrik der Roovers (Ужасът на бандитите).
Когато Белгийската война за самостоятелност стартира през 1930, поради съвсем безупречната си работа по ликвидиране на пирати и изявената си ненавист към белгийците, на Спайк е поверена отговорността за цялостен военен транспортен съд – Zr. Ms. Kanonneerboot No.2.
Ян ван Спайк на борда на Kanonneerboot No.2 в един от последните си мигове
Преди да разкажем за най-големия и избухлив героизъм на Ян, добре е да уточним за какво изобщо белгийците се бият за самостоятелност. С две думи, след падението на Наполеон през 1815, в ръцете на херцога на Ватерло, Вилхелм I, се възползва от опцията, която предлага това проваляне, и се самообявява за крал на „ Кралството на Обединена Холандия “, което се състои от Холандия, Белгия, Люксембург и малко просъществувалата страна Лимбург.
По време на царуването на крал Вилхелм I, белгийците, макар че съставляват болшинството от популацията, биват като цяло маргинализирани във връзка с мнението им по какъв начин тъкмо да се ръководи страната. Ситуацията се обтяга още повече, когато кралят, в опита си да сплоти още повече народа си, упорства всички да приказват холандски (по това време доста хора, изключително в южните елементи, приказват френски).
Още по-голям проблем е, че Вилхелм поддържа Протестантска холандска реформаторска черква, макар че съгласно законодателството на Обединена Холандия всеки може да изповядва каквато си желае вяра. Белгийците на юг са най-вече католици и в следствие имат някои опасения, че дружно с френския език, кралят може един ден да изиска от тях да се откажат и от католицизма си. Този и други сходни фактори подклаждат огъня в белгийските души, който в последна сметка избухва и те се подвигат през 1830.
През първите няколко месеца на въстанието, отговорностите на Спайк се състоят основно в това да прави инспекции на корабите, които идват и отпътуват от пристанището в Антверпен – лека работа, не кой знае какъв брой рискова. Това обаче внезапно ще се промени на 5 февруари 1831, когато стихия отнася кораба му към белгийското крайбрежие.
Каквато и да е истината за детайлите, известно е сигурно че Ян ван Спайк съзнателно и целеустремено взривява запасите от барут на кораба, което, несъмнено, дава впечатляваща детонация. Легендата споделя, че последните му думи са „ Dan liever de lucht in “ или на български „ По-скоро бих се взривил! “
Ян ван Спайк стреля по бурето с барут
Решението на Ян да взриви личния си транспортен съд, с цел да не попадне в ръцете на врага, не идва като изненада за холандското държавно управление и приятелите на моряка. Видите ли, той е дал клетва в достойнството си, че по-скоро ще почине, в сравнение с да бъде хванат. Две месеца преди тези събития в свое писмо той даже се съпоставя с холандски воин от 17 век, Райнер Клаасен, който прави точно това и най-вероятно въодушевява Ян. Правителството незабавно употребява случая, с цел да възбуди холандските жители против локалните белгийци. Осем дни след кончината му, Кралството афишира ден на народен печал. Тленните остатъци на героя са заровени с почести в гробището в родния му град, до гробовете на други национални герои. Мачтата от кораба е открита и изложена на показ в Кралския холандски морски лицей, където се намира до ден сегашен.
HNLMS Van Speijik (F828)
За да бетонира статуса му на народен воин, през 1833 крал Вилхелм декларира, че до момента в който Холандския морски флот съществува, в него постоянно ще има най-малко един транспортен съд, кръстен на Ян ван Спайк, с цел да може саможертвата му в никакъв случай да не бъде забравена. Тази традиция се резервира през годините като през днешния ден името му краси кораба на фотографията.
