Историята е пълна с ексцентрични хора, чиито живот е изпълнен

Историята е цялостна с ексцентрични хора, чиито живот е изпълнен със забележителни и постоянно доста малко евентуални истории. Едуард Хюджис Бал Хюджис (няма неточност, това е същинското му име) несъмнено е един от тези хора – той харчи парите си толкоз безредно, че всички го назовават Златния Бал.

Роден през 1798 в относително богато семейство Едуард има най-хубавото обучение, което парите могат да купят – той учи в Итън и Тринити Коллидж в Кеймбридж. След колежа прекарва малко време в армията до 1819, когато схваща, че негов отдалечен чичо от майчината му страна почива.

Този чичо завещава на младия мъж цялото си положение, което включва два парцела в Лондон, имение в Есекс и към 600 000 паунда (грубо 50 милиона паунда днес). Тези пари са сложени в концерн, от който му се отпускат по 40 000 паунда на година (3-4 милиона). Едуард Бал Хюджис сменя и името си на Едуард Хюджис Бал Хюджис в чест на чичо си – адмирал сър Едуард Хюджис.

Едуард Хюджис Бал Хюджис

След приемане на наследството си Златния Бал начева такова стремително харчене, че скоро ще се трансформира във олицетворение на британския денди. Той има шанса да е изключително хубав и в този момент, когато е и изключително богат, Хюджис бързо навлиза във висшите съсловия на обществото. Той се появява на всяко празненство (което заслужава наличието му) постоянно облечен в облекла по поръчка, с карета с два идентични коня и с по една красива млада дама от двете му страни.

Въпреки че е любимец на висшата класа, мнозина се възползват от това, че Хюджис наподобява не знае цената на парите и че обича да залага на най-абсурдни неща. Той е толкоз доверчив комарджия, че през 1824 неизвестен/а автор/ка написа пасквил и му го изпраща: „ Друго наблюдаване, което би трябвало да отбележа – бяхте определен за член на White’s Club-house в деня на брака си. Чуйте, сър, един сигнален глас; има трима членове на този клуб, които към този момент са ви нарочили за жертва на незасечими за вас комбинации и умения. Гибел ще ви преследва по петите там; не можете да избягате. Ако залагате, обричате се на неизбежно заличаване, а цялото си семейство – на милостиня. В тази касапница, касапи с сан и трофеи ще разбият цялото ви положение за една нощ… “

Госпожица Мария Меркандоти

Малко преди хазартните си инциденти, през 1823, Хюджис, тогава на 25, се заглежда по 16-годишната испанска танцьорка Мария Меркандоти. Според една модерна публикация в The London Gazette: „ Меркандоти, която се издига в изкуството си, до момента в който не става любимец на обществеността, на първата вечер от балета (8 март) поема ролята на прислужница на краля като наподобява и танцува впечатляващо. Сред погледите, които испанката притегля, е и този на един благородник, добре прочут като човек на модата и благосъстоянието. Господин Хюджис Бал. Той, като доста от феновете й, посвещава дълго и старателно вниманието си на Меркандоти, само че тя е една от тези редки образци, срещани в женската част на театралните изкуства, които в обстановка на всеобщи възторженостти, резервират честността на репутацията си. “

Въпреки това, няколко месеца по-късно, пред цялостна залата мениджърът й е заставен да отсрочи представлението като за причина акцентира влошеното здраве на звездата. The London Gazette обаче написа: „ Причината за отсъствието на Меркандоти не е здравословна, а точно, че приема приема ръката, която господин Бал й предлага. “ След като този факт става публично притежание, бележитият британски публицист Уилям Харисън Ейнсуърт се майтапи: „ Дамата към този момент я няма и нищо чудно, че закърмена в танците, тя избира точно Бал. “

По-малко от година след сватбата им, Хюджес купува 13 декара имение от херцога на Йорк, където дружно със брачната половинка си се любуват на хубавата страна на живота като ловуване и банкети… по едно и също време. Бал наема дребна войска от прислужници, които го следват по време на лов и носят вино, храна, аварийни оръжия и облекла.

По юридически аргументи Хюджис на процедура не е притежател на имението в продължение на 3 години откакто се нанася, тъй като има проблеми с предходната му продажба, през 18 век. В един миг той става мощно подразнен от този факт и подрежда на юристите си да пренебрегват всевъзможни възражения към собствеността му като ползва остарялата техника на наливане на пари в казуса, до момента в който изчезне. По това време, през 1827, херцогът на Йорк към този момент е мъртвец и продажбата може да бъде приключена. Днес тя би се равнява на 14 милиона паунда.

Едно от нищожно дребното положителни финансови решения, които прави, е да остави мениджмънта върху собствеността си на своите юристи, Фрер и Форстър, в това число и върху имението му, от което те даже съумяват да изкарат пари. Въпреки това, заемите на Хюджис са толкоз доста, че земята би трябвало да се продаде, с цел да се покрият отговорностите. Адвокатите му също по този начин го убеждават да живее съгласно опциите си и му дават седмична прехрана от няколко хиляди паунда. Това обаче не е задоволителна сума за Бал, който изхарчва всичко в залагания, храна, вино и облекла, до момента в който е във Франция и по този начин затъва в още заеми.