Цветан Цветански: Децата на Балканите осъзнават ценностите, но считат, че има пропаст между тях
Историята е главен инструмент, посредством който се образува една групова еднаквост. Това сподели ръководителят на УС на Центъра за просветителни начинания Цветан Цветански в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Инструментите, посредством които се образува такава еднаквост, са контролът върху етногенезиса, езика, територията и върху героите, изясни той. " Инструментариумът на историята е общ на всички и доста мъчно би могла избрана страна да абдикира. Опитът да се разоръжи историята значи всички да се разоръжат “, коментира Цветански.
Той описа за плана на Центъра за просветителни начинания, наименуван условно " Образът на другия “. Изследването има за цел да изследва усещанията на младежите, живеещи в шест балкански страни – България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Турция, по отношение на Балканите и Европейския съюз. То има три проучвателен посоки – разбор на образователните стратегии и учебниците, проиграване на ролеви обстановки и анкетно изследване. " Анализът на стратегиите и учебниците беше нужен, с цел да може въз основа на това да се пристъпи към последваща стъпка, т.е. да се сътвори един справочник, който да разпознава проблемите и който през педагогичен модели да заложи на избрани способи – учене посредством прекарване или посредством правене, разнообразни нови ролеви обстановки, посредством които да могат да бъдат подготвени младежи в следствие “, обясни председателят на УС на Центъра за просветителни начинания.
Анализът на образователното наличие е посочил етноцентричност в турските и гръцките учебници. " Това значи, че делът на националната история е по-голям и тя господства даже когато приказваме за връзките в района. В гръцките учебници, в случай че участват " другите “, те участват през Османската империя. За България и Сърбия се приказва най-много през ІХ и Х век и малко през ХІІІ и ХІV век от позиция на културната задача на Византия в тези страни “, даде образец той.
Цветански уточни, че съгласно македонските участници учебниците им са уравновесени, има баланс сред националната и международната история. " Не получих информация особено за македонските учебници по история за това дали има спор със прилежащи страни, те не приказват за това нещо “, означи гостът.
Ролевите игри – " Да подредиш Европа “ и " Да пренапишем историята “, са посочили по какъв начин младежите виждат Европа и мястото си в този пъзел. " Тук се обрисуваха три метода. Единият беше евроцентричният, вторият метод беше географски, а третият беше при по-големите младежи – ценностен. При всички беше забавно това, че националните знаци доста мъчно биваха разделяни “, поясни Цветански.
Анкетата измежду близо 800 участници демонстрира, че децата доста добре осъзнават полезностите – национални, районни и европейски, само че смятат, че има дупка, бездна, преграда сред тях.
Инструментите, посредством които се образува такава еднаквост, са контролът върху етногенезиса, езика, територията и върху героите, изясни той. " Инструментариумът на историята е общ на всички и доста мъчно би могла избрана страна да абдикира. Опитът да се разоръжи историята значи всички да се разоръжат “, коментира Цветански.
Той описа за плана на Центъра за просветителни начинания, наименуван условно " Образът на другия “. Изследването има за цел да изследва усещанията на младежите, живеещи в шест балкански страни – България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Турция, по отношение на Балканите и Европейския съюз. То има три проучвателен посоки – разбор на образователните стратегии и учебниците, проиграване на ролеви обстановки и анкетно изследване. " Анализът на стратегиите и учебниците беше нужен, с цел да може въз основа на това да се пристъпи към последваща стъпка, т.е. да се сътвори един справочник, който да разпознава проблемите и който през педагогичен модели да заложи на избрани способи – учене посредством прекарване или посредством правене, разнообразни нови ролеви обстановки, посредством които да могат да бъдат подготвени младежи в следствие “, обясни председателят на УС на Центъра за просветителни начинания.
Анализът на образователното наличие е посочил етноцентричност в турските и гръцките учебници. " Това значи, че делът на националната история е по-голям и тя господства даже когато приказваме за връзките в района. В гръцките учебници, в случай че участват " другите “, те участват през Османската империя. За България и Сърбия се приказва най-много през ІХ и Х век и малко през ХІІІ и ХІV век от позиция на културната задача на Византия в тези страни “, даде образец той.
Цветански уточни, че съгласно македонските участници учебниците им са уравновесени, има баланс сред националната и международната история. " Не получих информация особено за македонските учебници по история за това дали има спор със прилежащи страни, те не приказват за това нещо “, означи гостът.
Ролевите игри – " Да подредиш Европа “ и " Да пренапишем историята “, са посочили по какъв начин младежите виждат Европа и мястото си в този пъзел. " Тук се обрисуваха три метода. Единият беше евроцентричният, вторият метод беше географски, а третият беше при по-големите младежи – ценностен. При всички беше забавно това, че националните знаци доста мъчно биваха разделяни “, поясни Цветански.
Анкетата измежду близо 800 участници демонстрира, че децата доста добре осъзнават полезностите – национални, районни и европейски, само че смятат, че има дупка, бездна, преграда сред тях.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ