Истинската история на тримата водолази от Чернобил, които се жертваха за Европа
Историята е изпълнена със събития, които провокират мощни мемоари единствено с произнасянето на една дума... Уотъргейт, Дюнкерк, Бопал и Титаник. Когато става дума за предизвикателство на възприятие на боязън, има едно, което и до през днешния ден изпълва съзнанието с безчет разрушителни облици и конотации. Тази дума е „ Чернобил “, написа.
На 26 април 1986 година в Чернобилската атомна електроцентрала покрай град Припят в Украйна късно през нощта тест за сигурност се обърква и светът претърпява най-тежката нуклеарна повреда на всички времена. Десетки хора умират директно след нея, а през идващите години - още хиляди . При повредата в атмосферата се отделя 400 пъти повече радиация от атомната бомба, хвърлена върху Хирошима, и се замърсяват милиони декари околна земя. Малцина обаче осъзнават, че мащабите на разрушенията можеха да бъдат доста по-големи, в случай че не беше смелостта на трима доброволци.
На 4 май 1986 година, единствено няколко дни след първичната злополука, машинният инженер Алексей Ананенко, старши инженерът Валери Беспалов и началникът на промяната Борис Баранов излизат напред, с цел да изпълнят задача, която мнозина считат за самоубийство. Били са предизвестени, че в случай че не оцелеят, за фамилиите им ще се погрижат. Резултатът от тяхната задача щеше да реши ориста на милиони хора; смисъла ѝ беше несравнимо по своя мащаб и съставлява един от най-великите моменти на плъзгащите се порти в историята. И по този начин, каква тъкмо е била тяхната задача?
В деня на злополуката, с цел да овладеят пламтящия пожар, пожарникарите изпомпват вода в нуклеарния реактор. Един от страничните резултати беше, че тя наводни мазето с радиоактивна вода. В това мазе се намираха клапаните, които при завъртане източваха „ балонните басейни “, ситуирани под реактора и служещи за охлаждаща течност за централата.
The names of three engineers who left in diving suits for a hot Chernobyl nuclear reactor, and saved the whole of Europe Alexey Ananenko Valery Bespalov Boris Baranov. These three people saved millions of inhabitants of the planet.
— عامر (@a3fxx)
В рамките на няколко дни е открито, че разтопеният нуклеарен материал се топи през бетонния под на реактора и постепенно си проправя път надолу към басейните под него. Ако сходното на лава вещество влезе в контакт с водата, то ще провокира детонация на нечиста с радиация пара, която ще унищожи цялата централа дружно с другите три реактора, причинявайки невъобразими вреди и нуклеарни боклуци, от които светът мъчно ще се възвърне. Басейните, съдържащи към 20 милиона литра вода, трябваше да бъдат източени, а единственият метод за това беше ръчното завъртане на верните клапани в наводненото подземие. Появяват се тримата ни герои.
Ако тримата смелчаци не бяха съумели да изпълнят задачата си, броят на жертвите в Чернобил щеше да доближи милиони. Ядреният физик Василий Нестеренко декларира, че гърмежът е щял да има мощ от 3-5 мегатона и да остави огромна част от Европа необитаема за стотици хиляди години.
Облечени в неопренови костюми и снабдени единствено с фенерче, тримата доброволци скочиха в тъмнината на долния етаж на мазето и се насочиха в търсене на значимите клапани. Последвалите събития са превърнати в самобитен актуален мит . В продължение на десетилетия след събитието необятно се популяризира информацията, че тримата мъже са плували в радиоактивна вода в съвсем цялостна мрачевина, като по знамение са разкрили клапаните даже откакто фенерчето им е угаснало, избягали са, само че към този момент са показвали признаци на изострен радиационен синдром (ОРС) и за жалост малко по-късно са се поддали на радиационно отравяне. Очевидно са били заровени в оловни ковчези.
Андрю Летербароу, създател на книгата „ Чернобил 01:23:40 “ от 2016 година, прекарва пет години в изследване на злополуката и открива малко по-различен, само че не по-малко храбър процес на събитията. Мазето е било залято с радиоактивна вода, само че пожарникарите преди този момент са изпомпали част от нея, тъй че когато мъжете са скочили във водата, тя е била единствено на височината на коленете. Те също не са били първите, които са влезнали, защото други към този момент са влезнали в мазето, с цел да измерят равнищата на радиация, макар че за ориста на тези хора не се знае съвсем нищо.
Откриването на клапаните въпреки всичко е знамение, както декларира Leatherbarrow: „ Мъжете влязоха в мазето с неопренови костюми, с радиоактивна вода до коленете, в кулоар, цялостен с безчет тръби и клапани... беше като да намериш игла в купа сено “ . И въпреки всичко те са намерили тази игла, преди разтопената дейна зона на реактора над тях да си проправи път надолу през тавана. Всички въздъхнаха с облекчение.
Мъжете излязоха от мазето като герои и се радваха дружно с сътрудниците си на добре свършената работа.
По-късно Ананенко е представен да споделя пред руските медии: „ Всички в АЕЦ „ Чернобил “ (атомната електроцентрала) следиха тази интервенция. Когато лъчът на прожектора попадна върху една тръба, ние се зарадвахме: Тръбата водеше към клапаните. Чухме по какъв начин от резервоара се изсипва вода. И след още няколко минути момчетата ни прегръщаха “. Мъжете излезли от мазето като герои и се зарадвали с сътрудниците си за „ добре свършената работа “.
Макар че с помощта на проучванията на Лезербароу познанията ни за събитието към този момент са малко по-ясни, той признава, че някои от най-хубавите източници по тематиката за Чернобил към момента не са преведени, защото руското държавно управление е желало да омаловажи бедствието.
Повече от тридесет години по-късно същинските мащаби на разрушенията, породени от Чернобил, към момента са обект на горещи разногласия. Това, което не предстои на разискване, е невероятната храброст, проявена от тези трима мъже в оня съдбоносен ден през май 1986 година Те са знаели тъкмо какви са рисковете и са били подготвени да се откажат от всичко, с цел да спасят живота на неразбираем брой хора.
През идващите месеци и години към 600 000 служащи по обеззаразяването, известни като „ ликвидатори “ , са привлечени да оказват помощ за почистването след повредата. Те помогнаха доста за ограничение на краткосрочните и дълготрайните вреди, породени от бедствието, само че хиляди от тях заплатиха най-високата цена. Тяхната смелост и всеотдайност също би трябвало да се помнят дружно с героизма на водолазите от Чернобил.
— Ellie in Space
На 26 април 1986 година в Чернобилската атомна електроцентрала покрай град Припят в Украйна късно през нощта тест за сигурност се обърква и светът претърпява най-тежката нуклеарна повреда на всички времена. Десетки хора умират директно след нея, а през идващите години - още хиляди . При повредата в атмосферата се отделя 400 пъти повече радиация от атомната бомба, хвърлена върху Хирошима, и се замърсяват милиони декари околна земя. Малцина обаче осъзнават, че мащабите на разрушенията можеха да бъдат доста по-големи, в случай че не беше смелостта на трима доброволци.
На 4 май 1986 година, единствено няколко дни след първичната злополука, машинният инженер Алексей Ананенко, старши инженерът Валери Беспалов и началникът на промяната Борис Баранов излизат напред, с цел да изпълнят задача, която мнозина считат за самоубийство. Били са предизвестени, че в случай че не оцелеят, за фамилиите им ще се погрижат. Резултатът от тяхната задача щеше да реши ориста на милиони хора; смисъла ѝ беше несравнимо по своя мащаб и съставлява един от най-великите моменти на плъзгащите се порти в историята. И по този начин, каква тъкмо е била тяхната задача?
В деня на злополуката, с цел да овладеят пламтящия пожар, пожарникарите изпомпват вода в нуклеарния реактор. Един от страничните резултати беше, че тя наводни мазето с радиоактивна вода. В това мазе се намираха клапаните, които при завъртане източваха „ балонните басейни “, ситуирани под реактора и служещи за охлаждаща течност за централата.
The names of three engineers who left in diving suits for a hot Chernobyl nuclear reactor, and saved the whole of Europe Alexey Ananenko Valery Bespalov Boris Baranov. These three people saved millions of inhabitants of the planet.
— عامر (@a3fxx)
В рамките на няколко дни е открито, че разтопеният нуклеарен материал се топи през бетонния под на реактора и постепенно си проправя път надолу към басейните под него. Ако сходното на лава вещество влезе в контакт с водата, то ще провокира детонация на нечиста с радиация пара, която ще унищожи цялата централа дружно с другите три реактора, причинявайки невъобразими вреди и нуклеарни боклуци, от които светът мъчно ще се възвърне. Басейните, съдържащи към 20 милиона литра вода, трябваше да бъдат източени, а единственият метод за това беше ръчното завъртане на верните клапани в наводненото подземие. Появяват се тримата ни герои.
Ако тримата смелчаци не бяха съумели да изпълнят задачата си, броят на жертвите в Чернобил щеше да доближи милиони. Ядреният физик Василий Нестеренко декларира, че гърмежът е щял да има мощ от 3-5 мегатона и да остави огромна част от Европа необитаема за стотици хиляди години.
Облечени в неопренови костюми и снабдени единствено с фенерче, тримата доброволци скочиха в тъмнината на долния етаж на мазето и се насочиха в търсене на значимите клапани. Последвалите събития са превърнати в самобитен актуален мит . В продължение на десетилетия след събитието необятно се популяризира информацията, че тримата мъже са плували в радиоактивна вода в съвсем цялостна мрачевина, като по знамение са разкрили клапаните даже откакто фенерчето им е угаснало, избягали са, само че към този момент са показвали признаци на изострен радиационен синдром (ОРС) и за жалост малко по-късно са се поддали на радиационно отравяне. Очевидно са били заровени в оловни ковчези.
Андрю Летербароу, създател на книгата „ Чернобил 01:23:40 “ от 2016 година, прекарва пет години в изследване на злополуката и открива малко по-различен, само че не по-малко храбър процес на събитията. Мазето е било залято с радиоактивна вода, само че пожарникарите преди този момент са изпомпали част от нея, тъй че когато мъжете са скочили във водата, тя е била единствено на височината на коленете. Те също не са били първите, които са влезнали, защото други към този момент са влезнали в мазето, с цел да измерят равнищата на радиация, макар че за ориста на тези хора не се знае съвсем нищо.
Откриването на клапаните въпреки всичко е знамение, както декларира Leatherbarrow: „ Мъжете влязоха в мазето с неопренови костюми, с радиоактивна вода до коленете, в кулоар, цялостен с безчет тръби и клапани... беше като да намериш игла в купа сено “ . И въпреки всичко те са намерили тази игла, преди разтопената дейна зона на реактора над тях да си проправи път надолу през тавана. Всички въздъхнаха с облекчение.
Мъжете излязоха от мазето като герои и се радваха дружно с сътрудниците си на добре свършената работа.
По-късно Ананенко е представен да споделя пред руските медии: „ Всички в АЕЦ „ Чернобил “ (атомната електроцентрала) следиха тази интервенция. Когато лъчът на прожектора попадна върху една тръба, ние се зарадвахме: Тръбата водеше към клапаните. Чухме по какъв начин от резервоара се изсипва вода. И след още няколко минути момчетата ни прегръщаха “. Мъжете излезли от мазето като герои и се зарадвали с сътрудниците си за „ добре свършената работа “.
Макар че с помощта на проучванията на Лезербароу познанията ни за събитието към този момент са малко по-ясни, той признава, че някои от най-хубавите източници по тематиката за Чернобил към момента не са преведени, защото руското държавно управление е желало да омаловажи бедствието.
Повече от тридесет години по-късно същинските мащаби на разрушенията, породени от Чернобил, към момента са обект на горещи разногласия. Това, което не предстои на разискване, е невероятната храброст, проявена от тези трима мъже в оня съдбоносен ден през май 1986 година Те са знаели тъкмо какви са рисковете и са били подготвени да се откажат от всичко, с цел да спасят живота на неразбираем брой хора.
През идващите месеци и години към 600 000 служащи по обеззаразяването, известни като „ ликвидатори “ , са привлечени да оказват помощ за почистването след повредата. Те помогнаха доста за ограничение на краткосрочните и дълготрайните вреди, породени от бедствието, само че хиляди от тях заплатиха най-високата цена. Тяхната смелост и всеотдайност също би трябвало да се помнят дружно с героизма на водолазите от Чернобил.
— Ellie in Space
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ