Съветската любов към пренаписаната история продължава да е любима практика и до днес
Историята е един от най-великите принадлежности на пропагандата. Тя се написа от спечелилите, тя е втората вяра, която ни подсказва по какъв начин тъкмо би трябвало да живеем и къде е нашето място. Благодарение на нея построяваме визията си за света и възпитаваме злоба и ненавист към редица други нации, раси и прослойки. Като бонус ще открием, че тя се повтаря.
Живеем във време, в което още веднъж се приказва за лунната колонизация, още веднъж се намираме на прага на евентуален световен спор и като че ли това към този момент е доста познато – имаме едни и същи фактори, само че с друга класификация. Испанският вирус избухва към края на Първата Световна война, а по-късно постепенно приказваме за нерешителен мир, който ще се закрепи до началото на Втората Световна война.
Виждаме една от най-жестоките войни, която заразява света и бързо заличава всичко човешко. Освен това и до през днешния ден чуваме най-различни митове, като доста историци не престават да настояват, че е време да се спре събирането на устни показания от очевидци – доста такива се оказват погрешни и това е изказване шефа на Яд Вашем мемориала на Холокоста. Нека не забравяме и един от най-големите позори на Израел –. Побеснели от завист, еврейските оживели доста желаят да осъдят един от последните нацисти, само че преписват каузи, които не са негови. След този случай тонът се смекчава.
Именно шефът твърди, че след войната е имало доста хора, които са се опитвали да описват всевъзможни ужаси, с цел да получат най-различни помощи. Мнозина приказват за Йосиф Менгеле, само че това, което нито един мозъчен хирург няма да признае е, че точно неговите проучвания се ползват и до през днешния ден. Да, правил е човешки опити, само че е имал и времето да записва всяко едно изобретение, с цел да може през днешния ден да има развиване в медицината. Никой не може да сложи на една везна закононарушенията и откритията, само че одобряваме, че е изверг.
Промяната на историята в интерес на спечелилия е остаряла процедура. Калигула, Нерон и още доста други ще се радват на триумфи, които в никакъв случай не са постигнали. Имаме цялостен национален фолклор, който прави чудеса в границите на цели пет века и ни разрешава да се запазим и да продължим напред, разрешава ни да продължим напред, като огромна роля изиграва и религията. Можем да бъдем доста щастливи, че Османската империя не усвоява методите, които се ползват епохи по-късно. За някои историци, патриотизмът може да покварява историята, само че в дълготраен проект тъкмо той съумява да се наложи като съвършеният инструмент за операция.
Следователно имаме две точки – една на държавния уред и една на историците. ще показа, че цялата история е прокопана с неистини и има опция да види всичко това по време на гражданската война в Испания. Ако отидете в библиотеката и просто вземете 5 учебника по история в границите на 10 години и ще откриете, че разликите са повече от жестоки. И кой е един от най-големите майстори в това начинание – господин Ленин. В рамките на 7 години той ще успее да вземе властта, да поквари цяла една нация и бързо да се трансформира в оракул, който може да избави света.
Привличайки най-различни хора към себе си, Ленин ще остави наследството си на Сталин, въпреки и постоянно да се твърди, че даже преди този момент Йосиф е работил в посоката за бетониране на позицията. Още през 1918 година стартират изтезанията, оставят цяла Украйна в ръцете на апетит и бедност, вършат етническо пречистване и на тяхната сметка ще бъдат записани повече от 20 милиона души.
Само за една година Сталин ще арестува към 7 милиона души, тъй като са врагове на народа. В днешно време самата дума „ народ “ може да се трансформира в рискова, както и виждаме. В пика на този развой, Йосиф ще подписва към 1500 смъртни присъди дневно. Постигането на диктатурата изисква няколко детайла – боязън, позор, яд и тишина. Заразете едно общество с тъкмо това и към този момент сте спечелили цялостната власт – никой няма да се опита да я отнеме – всеки ще е подготвен да подари душата си, с цел да не се постанова да влиза в пъкъла, който към този момент работи.
Снимки от Холодомор Неудобните изчезват, озовават се в затвори, застават пред отрядите за разстрел и се пробват да се борят с нещо, което не могат да реализират. Някъде преди Втората Световна война ще забележим, че историците на Сталин ще стартират своята най-тежка игра и ще трансформират историята в своя изгода.
Ще се разкриват като заветен народ, който е предназначен да ръководи света и това ще бъде единствената позиция. Критичното мислене е зложелател, който не може да вирее. Ако в миналото се чудите от кое място идва вдъхновението на Оруел за „ 1984 “ е изцяло задоволително да ревизирате по какъв начин наподобява света през призмата на Съюз на съветските социалистически републики.
Важното е, че там се намира „ Големият брат “, който може да сложи ръка на предишното, на сегашното, на бъдещето и не може да се подлага на критика. Той владее всичко от живота до гибелта. Сталин се пробва да стане стихотворец, да бъде създател и проектант на една нация и бързо да отстранява отговорността и правото на трезва мисъл. Не инцидентно след разпада на Съюз на съветските социалистически републики едно цяло потомство, което не знае какво да прави – като че ли пускаме вълк във плантация. И практиката остава една и съща.
Сталин умира през 1953 година и идва Никита Хрушчов, който незабавно ще отхвърли всички вярвания и идеологии на Сталин. Новият лъв ще удоши остарелият, с цел да няма по какъв начин да има съперници. Историята се пренаписва още веднъж и всичко се повтаря, върти се като жертван кръг, който не може да съществува доста – икономическите фактори не разрешават това. Сталин е съден даже в учебно заведение, тъй като новата сводка е, че би трябвало да бъде пропуснат и намразен. Смяната на портрета идва с потребност от нови лагери и нови затвори.
Дори синът на Сталин – прославена алкохолик и зложелател, бързо ще бъде изпратен в пандиза. Историята е затворена и единственото позволено е цитирането на Ленин, той продължава да е белият ангел. Хрушчов напуща през 1964 година и идва Брежнев и всяка една стъпка напред е към този момент стъпка обратно. Докато всички се надяват на глътка въздух, танковете доближават до Прага, с цел да припомнят, че свободата не е за всеки.
Горбачов остава само и единствено с правото да докара потъващия транспортен съд до пристанище и по-късно да се избави бързо. Съюз на съветските социалистически републики стопира да съществува и Борис Елцин ще би трябвало да носи купата на първия съветски президент, облечен в скъсана народна власт. Неговата Руска федерация ще съществува единствено 8 години. За да се отбрани извоюваното, Украйна и Естония не могат да пишат лична история или да споделят през какво са минали – това към момента е закононарушение. Мнозина считат, че демокрацията ще им даде правото да опишат истината.
Дмитри Волкогонов ще опише по какъв начин майка му умира в лагер през Втората Световна война, татко му е убит по време на чистките на Сталин. Той остава сирак през 1945 година и има свободата да се запише в армията, където след 40 години може да бъде полковник – военачалник и в този момент би трябвало да пази Елцин и да бъде началник на департамента за психическа агитация. Именно достъпа до разнообразни архиви ще му разреши да опише истината и да покаже Сталин, който към момента никой не е виждал – индивидът, който притежаваше страна.
Елцин също не съумява да се наложи, затова е нужен различен кадър – някогашен сътрудник на немското Щази, който съгласно редица източници, с няколко атентата през 1999 година върху личната си страна, съумява да завоюва властта и да се бетонира в ръководството. Скоро историята ще се промени още веднъж. Сталин не е нападнал Полша, а просто я защитавал от Германия, като се опитвал да защищити народа от разрушеното държавно управление. Интересно е от какво е защитавал полските офицери по време на Катинското кръвопролитие.
Сталин би трябвало да се излъска още веднъж и неговият образ да разбие всички илюзии за закононарушения, за зло. Неговата съществена роля в този момент е да бъде божеството, слънцето и идеалът, към който да се стреми всеки съветски жител или гражданин – избирате вие. Управлението на Владимир Путин от позиция на историята наподобява тъкмо по този начин – носталгия по историята, носталгия по националността и несъмнено, страдалчество по рухването на един загубен режим, без значение какъв брой токсичен е бил.
Не си мислете, че към сегашния миг има някакви особени разлики. Отново има голяма пропаст сред богати и небогати, някои могат да си разрешат най-скъпите яхти на света, позиционирани по турските брегове, могат да си разрешат частни самолети и лимузини, до момента в който публично брутният вътрешен артикул на една от най-големите страни в света е едвам 1 трилион. Историята, този токсичен нож с две остриета остава единствено и само в ръцете на съветския първи и още веднъж се трансформира.
Отново подсещаме какво споделя Гьоринг, преди да почине с отрова – нито една страна не желае война, до момента в който не бъде застрашена, до момента в който не се опише една подправена история и откакто единствено фашистите могат да бъдат отворената рана, то незабавно ще се извадят от скрина, с цел да покажат следващата опасност. Според извършените референдуми, поръчани персонално от Путин, целият съветски народ страда за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и желае назад територии като Крим и Източна Украйна.
Имайки поради машинациите за издигането на власт, започваме мощно да се съмняваме освен в свободата на словото, само че и във всяка друга. Какво обаче е още една неистина в царството на измислицата? Все отново приказваме за генерации израснали с митовете на Октомврийската гражданска война, първият 5 годишен проект, а по-късно и ТКЗС-то, успеха на перистройките, големите триумфи на руската просвета, технология и просвета – прочее с помощта на тях се гладува дълго време, само че това са обстоятелства, които не могат да виреят в новата история.
Разбира се, закононарушенията на Сталин не са отхвърлени, участват в някои случаи, само че също така се съпоставят с тези на Съединени американски щати и чичо Джо там. Историческата политика работи в тази посока – ние не сме ангели, само че те са дяволи. Затова постоянно имаме отговор с друго събитие, подменяме го и демонстрираме по-лошото. Ето за какво през 2015 година се отваря музеят на Гулаг в Москва, само че в никакъв случай не се разравят гробовете, в никакъв случай не се демонстрира и формалният брой убити.
Не може да се дълбае повече и през 2008 година ФСБ нападна другите организации, които се пробват да открият истината за репресиите на Сталин. Взети са повече от 50 000 имена на жертви и досиета, както и други документи, които демонстрират черната страна на божеството от една друга история.
Михаил Супрун е изпратен в арткически гулаг, тъй като изследва немски военнопленници по време на Втората Световна война. Няма присъда, няма съд, няма даже обвинявания. Контролът над историята продължава да се постанова, изключително в случай че има неуместни обстоятелства. Критика има, само че тя също е следена и към този момент няма значение. Новият водач разрешава на кучетата да лаят и да се избиват за хвърлен кокал – нищо повече, те нямат въздействие.
И дано не забравяме, че в Русия има цели градове, които честват успеха над Нацистка Германия, като че ли е било през вчерашния ден. Елня продължава да облича децата си в униформи, учи ги да стрелят с автомати, демонстрира им какво отношение би трябвало да имат към героите на Великата отечествена война и още доста други. В такива градове, времето е спряло и е просто впечатляващо да се виждат обвинявания в шпионство, в непознато въздействие и още доста други.
