История, разказана във фейсбук от Иван Георгиев от Добрич, предизвика

История, разказана във фейсбук от Иван Георгиев от Добрич, провокира стотици мнения в обществената мрежа. Става въпрос за проявена самодейност, за сторено положително, признато от съседи….с позвъняване в полицията. Историята на Иван демонстрира по какъв начин правиш нещо потребно, а след това си удряш главата в стена от недоумение, еснафщина, отвращение да се прогледне оттатък личната кочина.

Иван Георгиев скоро ще навърши 31 години. Връща се от чужбина в родния си град. Вместо да отиде на море, както всички останали, взема решение със собствен другар да окоси и почисти междублоковото пространство, където живее. Адресът е ул. „ Стоил Войвода “ 16 – това е една от кубинките до Хуманитарната гимназия, изясни пред Про Нюз Добрич Иван.

„ Реших да остана и да свърша нещо, което не е единствено за мен, а е за всички комшии и освен за тях, а за всеки, който заради някаква причина мине оттова да му е по прелестно. Обадих се на мой прочут, той пристигна с машинка да окосим тревата, която е като все едно сме в джунгла, и да изчистя всевъзможни отпадъци, хвърлени от крепко мислещи хора. В последна сметка от дребния периметър събрах 4 чувала с всевъзможни хартиени и пластмасови отпадъци. Приключихме малко след 14:00 часа и се спряхме да изпушим по една цигара. Дойде мой съсед, поздрави ме за добре пристигнал, сподели „ отлично “ за това което вършим, тъй като той към този момент е на възраст и му е по-трудно. Обсъдихме и други неща, които може да създадем за по-приятнo задблоково пространство “, споделя Иван.

И какво се случва – идва полицейски автомобил, служителите на реда питат кой коси и му желаят персонална карта. Оказало се, че съседи са звънили да се оплачат, че им се нарушава спокойствието след 14.00 часа – както е известно, съгласно наредбите повдигането на звук от 14.00 до 16.00 часа е неразрешено.

Автопатрулът с четиримата служители на реда дошъл в 14.20 часа. „ Само мога да кажа едно – на служителите на реда им стана неловко, бяха възмутени, че се отзовават на подобен сигнал и се зачудиха какви комшии имам, откакто това, което върша, е за всички… Да, може да сме минали часа, в който би трябвало да се пази тишина, само че това толкоз огромен проблем ли е, като се има поради защо е бил този шум…. Мислите оставям на вас, накъде вървим, по какъв начин мислим и какво се случва с нас самите като хора… “, написа Иван.

Иван е работил за словенска компания в разнообразни страни в Европа, най-вече в Германия. „ Там също си чистят пред къщите, само че там хората повече се поддържат и си оказват помощ, има повече почитание един към различен, в сравнение с при нас. Мисля, че през последните години българите се озлобиха – може аз да съм зле, но ти да си два пъти по-зле. Не си оказваме помощ толкоз, колкото преди. Нашите баби и дядовци имаха житейски полезности и не бяха такива. Имало е повече почитание като хора, като комшии, повече помощ, фамилни полезности “, счита младият мъж.

Въпреки неприятната преживелица, той желае още да оказва помощ, тъй като има какво да се прави. „ Дерето би трябвало да се почисти, има прораснали шубраци и дървета. Имаме детска площадка, която също има потребност от ремонт, само че няма никаква реакция от общината. Ние имаме лампи, които сме слагали за в допълнение осветяване към блока, тъй като са ни разбивали коли, имало е опити да разрушават мазите “, споделя Иван.

Споделя, че опитът му до момента го е научил, че кой с каквото може, въпреки и с малко, би трябвало да оказва помощ. Защото не се знае нашето малко какъв брой е огромно за другия човек.

Българинът си има поговорки за сходни истории – „ Направи положително, па го хвърли на боклук “, „ Не прави непоискано положително, тъй като ще ти отвърнат с злоба “, „ Няма ненаказано положително “. Но също и „ Стори положително, с цел да стане повече “ – какъвто е ценностният код на този млад добричлия.

Инфо: pronewsdobrich