Историци: 3 март е ден на възшествието на чужд владетел, нека 24 май да бъде националният ни празник
Историци оферират за народен празник на България да бъде избран 24 май - ден на българското слово, култура и просвета, като единствената дата, която от средата на XIX век е минала и оживяла през всички столетия и управляващи, и е чествана в цялата българска етническа територия, предава Българска телеграфна агенция.
Обръщението към нацията и Народното събрание беше признато на национална полемика, проведена от Историческия факултет на Великотърновския университет. В документа, подписан от 14 историци от водещи университети и Института за проучване на историята към Българска академия на науките, се споделя, че празникът на една страна се чака да служи за сближение на нацията и да е неоспорим по линия на единството и идентификацията, изключително нужни и през днешния ден.
Безспорните нерелигиозни празници през десетилетията след Освобождението на България са доста, най-известните и почитани измежду тях са: 3 март, 24 май, 6 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември. Към тях, естествено, могат да бъдат добавени още няколко при изработването на един предстоящ народен календар, се показва в документа.
От всички тези празници съществува един, който не извършва условията за единение на нацията и идентификацията, в същото време е трансфорат по политически аргументи в народен празник от отмиращата тоталитарна власт през 1990 година 3 март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на непознат държател. На този ден през 1878 година е подписан един прелиминарен контракт без правни последици, който не взема решение българския народен въпрос, а в противен случай, го задълбочава, се споделя в документа.
Имайки поради непълнотата на националния празничен календар, водещ до трайно разделяне и противоборство в обществото, както и безспорните научни причини в посока на неговата промяна, историците оферират за народен празник на Република България да бъде избран " 24 май – ден на българското слово, култура и просвета като единствената дата, която непроменяемо, от средата на XIX век е минала и оживяла през всички столетия и управляващи, и е чествана в цялата българска етническа територия ".
Съществуващите публични празници на България да се добавят, като към тях се прибавят още почтени дати - 16 април - Ден на конституцията; 20 април - експлоадирането на Априлското въстание; 2 май - ден на св. княз Борис-Михаил; 6 октомври - ден на цар Самуил. Предлагаме за приемане на това предложение от Народното събрание, като настояваме идната полемика да се води от експертното начало, декларират подписалите се под обръщението на 21 октомври 2022 година във Велико Търново учени и общественици:
проф. дин Милко Палангурски - ВТУ " Св. св. Кирил и Методий “
проф. доктор Петко Петков - ВТУ " Св. св. Кирил и Методий “
проф. доктор Даниел Вачков - ИИстИ на Българска академия на науките
проф. доктор Веселин Янчев - СУ " Св. Климент Охридски “
проф. доктор Пламен Павлов - ВТУ " Св. св. Кирил и Методий “
проф. дин Петър Стоянович - ИИстИ на БАН
проф. дин Костадин Паев - ЮЗУ " Неофит Рилски “
доцент доктор Валентин Китанов - ЮЗУ " Неофит Рилски “
доцент Георги Лозанов - СУ " Св. Климент Охридски “
доцент доктор Михаил Груев - СУ " Св. Климент Охридски “
доцент доктор Стефан Минков - ШУ " Епископ Константин Преславски “
доцент доктор Владимир Станев - СУ " Св. Климент Охридски “
гл.ас. доктор Светослав Живков - СУ " Св. Климент Охридски “
юрист Йордан Йорданов, Велико Търново
Модератор на полемиката беше проф. Милко Палангурски, който разгласи задачите на полемиката, дружно с историците проф. Петко Петков и проф. Пламен Павлов, в пресклуба на Българска телеграфна агенция ден преди нейното разкриване.
Днес проф. Петко Петков разяснява, че досега българската празнична система не е била обсъждана необятно и не е била артикул на социална самодейност, включително и научно обоснована. В множеството случаи тя е била решение на държавните органи.
" Националният ни празник се празнува от 32 години, само че преди този момент подобен не е имало 111 години. Решението е взето от дребна група хора - Държавният съвет на Народна република България на 27 февруари 1990 година, без разискване и експертно допитване, афишира 3 март за народен празник “, напомни той.
В хода на полемиката проф. Петър Стоянович уточни, че сегашният народен празник 3 март би трябвало да остане в поредицата от публични празници, само че той е основан конюнктурно. По думите му в сегашната празнична система би трябвало да бъдат добавени нови празници, обосновани с българската история и метода по който се възприемат от хората. Единственият празник, който се чества навсякъде в цялото българско землище, е 24 май (по нов стил), сподели той и посочи, че разговорът за националния празничен календар ще продължи.
Според доцент Георги Лозанов националният празник е събитие, което се придвижва във времето и се трансформира в ново събитие - едно историческо събитие, което се е случило, и сега, в който се дефинира като народен празник и стартира да се празнува, към този момент е друго събитие, което към този момент става и политическо. В този смисъл произвеждането на 3 март в народен празник не е историческо събитие, което да бъде в интерес на българската национална еднаквост, счита той. Доц. Лозанов уточни, че избирането на националния празник е инструмент за основаването на национална еднаквост с днешна дата. Въпросът " какво честваме " крие в себе си въпроса " кои сме ние, които го честваме ", разяснява той и посочи, че диалогът за българската празнична система би трябвало да стъпи върху консенсуса на специалистите.
Участниците в полемиката подчертаха, че това е началото на огромен експертен и публичен спор.
Обръщението към нацията и Народното събрание беше признато на национална полемика, проведена от Историческия факултет на Великотърновския университет. В документа, подписан от 14 историци от водещи университети и Института за проучване на историята към Българска академия на науките, се споделя, че празникът на една страна се чака да служи за сближение на нацията и да е неоспорим по линия на единството и идентификацията, изключително нужни и през днешния ден.
Безспорните нерелигиозни празници през десетилетията след Освобождението на България са доста, най-известните и почитани измежду тях са: 3 март, 24 май, 6 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември. Към тях, естествено, могат да бъдат добавени още няколко при изработването на един предстоящ народен календар, се показва в документа.
От всички тези празници съществува един, който не извършва условията за единение на нацията и идентификацията, в същото време е трансфорат по политически аргументи в народен празник от отмиращата тоталитарна власт през 1990 година 3 март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на непознат държател. На този ден през 1878 година е подписан един прелиминарен контракт без правни последици, който не взема решение българския народен въпрос, а в противен случай, го задълбочава, се споделя в документа.
Имайки поради непълнотата на националния празничен календар, водещ до трайно разделяне и противоборство в обществото, както и безспорните научни причини в посока на неговата промяна, историците оферират за народен празник на Република България да бъде избран " 24 май – ден на българското слово, култура и просвета като единствената дата, която непроменяемо, от средата на XIX век е минала и оживяла през всички столетия и управляващи, и е чествана в цялата българска етническа територия ".
Съществуващите публични празници на България да се добавят, като към тях се прибавят още почтени дати - 16 април - Ден на конституцията; 20 април - експлоадирането на Априлското въстание; 2 май - ден на св. княз Борис-Михаил; 6 октомври - ден на цар Самуил. Предлагаме за приемане на това предложение от Народното събрание, като настояваме идната полемика да се води от експертното начало, декларират подписалите се под обръщението на 21 октомври 2022 година във Велико Търново учени и общественици:
проф. дин Милко Палангурски - ВТУ " Св. св. Кирил и Методий “
проф. доктор Петко Петков - ВТУ " Св. св. Кирил и Методий “
проф. доктор Даниел Вачков - ИИстИ на Българска академия на науките
проф. доктор Веселин Янчев - СУ " Св. Климент Охридски “
проф. доктор Пламен Павлов - ВТУ " Св. св. Кирил и Методий “
проф. дин Петър Стоянович - ИИстИ на БАН
проф. дин Костадин Паев - ЮЗУ " Неофит Рилски “
доцент доктор Валентин Китанов - ЮЗУ " Неофит Рилски “
доцент Георги Лозанов - СУ " Св. Климент Охридски “
доцент доктор Михаил Груев - СУ " Св. Климент Охридски “
доцент доктор Стефан Минков - ШУ " Епископ Константин Преславски “
доцент доктор Владимир Станев - СУ " Св. Климент Охридски “
гл.ас. доктор Светослав Живков - СУ " Св. Климент Охридски “
юрист Йордан Йорданов, Велико Търново
Модератор на полемиката беше проф. Милко Палангурски, който разгласи задачите на полемиката, дружно с историците проф. Петко Петков и проф. Пламен Павлов, в пресклуба на Българска телеграфна агенция ден преди нейното разкриване.
Днес проф. Петко Петков разяснява, че досега българската празнична система не е била обсъждана необятно и не е била артикул на социална самодейност, включително и научно обоснована. В множеството случаи тя е била решение на държавните органи.
" Националният ни празник се празнува от 32 години, само че преди този момент подобен не е имало 111 години. Решението е взето от дребна група хора - Държавният съвет на Народна република България на 27 февруари 1990 година, без разискване и експертно допитване, афишира 3 март за народен празник “, напомни той.
В хода на полемиката проф. Петър Стоянович уточни, че сегашният народен празник 3 март би трябвало да остане в поредицата от публични празници, само че той е основан конюнктурно. По думите му в сегашната празнична система би трябвало да бъдат добавени нови празници, обосновани с българската история и метода по който се възприемат от хората. Единственият празник, който се чества навсякъде в цялото българско землище, е 24 май (по нов стил), сподели той и посочи, че разговорът за националния празничен календар ще продължи.
Според доцент Георги Лозанов националният празник е събитие, което се придвижва във времето и се трансформира в ново събитие - едно историческо събитие, което се е случило, и сега, в който се дефинира като народен празник и стартира да се празнува, към този момент е друго събитие, което към този момент става и политическо. В този смисъл произвеждането на 3 март в народен празник не е историческо събитие, което да бъде в интерес на българската национална еднаквост, счита той. Доц. Лозанов уточни, че избирането на националния празник е инструмент за основаването на национална еднаквост с днешна дата. Въпросът " какво честваме " крие в себе си въпроса " кои сме ние, които го честваме ", разяснява той и посочи, че диалогът за българската празнична система би трябвало да стъпи върху консенсуса на специалистите.
Участниците в полемиката подчертаха, че това е началото на огромен експертен и публичен спор.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ