Доц. Михаил Груев: Не ние сме обещали на ЕС да въведем еврото, а той ни е обещал пълна интеграция
Историкът съпостави ролята на еврото с тази на рублата по време на социализма
Дебатът за въвеждането на еврото в България би трябвало да бъде извърнат в друга вероятност, защото не ние сме дали обещание на Европейския съюз да въведем единната валута, а противоположното – Европейски Съюз ни е заречен цялостна интеграция при осъществяване на всички условия от контракта за присъединение. Това съобщи ръководителят на Държавна организация " Архиви " доцент Михаил Груев в изявление за вестник " 24 часа ", оповестено през днешния ден.
" Българското общество остава с неправилното схващане, че надали не ни натискат от Европа. Обратно - самодейността е наша. Наше е настояването да влезем в Европейски Съюз, наш е задължението да осъществим всички условия, които са залегнали в контракта ", сподели доцент Груев.
Според него еврото и цялостната интеграция на България във всички структури на Европейски Съюз нямат опция. Груев акцентира, че това е освен стопански, само че и политически въпрос – България да заеме дефинитивно своето място в Европа.
В изявлението ръководителят на Държавна организация " Архиви " направи паралел с исторически образци, когато България е имала обязаност с други валути. Той уточни, че по време на социализма ролята на валутния ръб е била поета от преводната рубла, с която се е осъществявал обменът в границите на Съвета за икономическа взаимопомощ. След Първата международна война пък тази роля се е поемала от златния френски франк.
Доц. Груев разяснява и самодейността на президента за осъществяване на референдум по тематиката за еврото. " Дори да е имало някаква опция за референдум, към този момент е безпределно късно. А и няма да докара до никакъв съответен резултат, с изключение на чисто политически за президента ", акцентира той.
Освен тематиката за еврото, в изявлението си доцент Груев разиска и други настоящи политически въпроси, в това число връзките със Северна Македония, спора в Украйна, както и новите приходи в Държавна организация " Архиви ". Сред най-ценните нови дарения той открои персоналния фонд на Иван Костов, документи на писателя Христо Карастоянов от Ямбол, както и фондовете на хирурга Александър Чирков и писателя Любомир Левчев.
Дебатът за въвеждането на еврото в България би трябвало да бъде извърнат в друга вероятност, защото не ние сме дали обещание на Европейския съюз да въведем единната валута, а противоположното – Европейски Съюз ни е заречен цялостна интеграция при осъществяване на всички условия от контракта за присъединение. Това съобщи ръководителят на Държавна организация " Архиви " доцент Михаил Груев в изявление за вестник " 24 часа ", оповестено през днешния ден.
" Българското общество остава с неправилното схващане, че надали не ни натискат от Европа. Обратно - самодейността е наша. Наше е настояването да влезем в Европейски Съюз, наш е задължението да осъществим всички условия, които са залегнали в контракта ", сподели доцент Груев.
Според него еврото и цялостната интеграция на България във всички структури на Европейски Съюз нямат опция. Груев акцентира, че това е освен стопански, само че и политически въпрос – България да заеме дефинитивно своето място в Европа.
В изявлението ръководителят на Държавна организация " Архиви " направи паралел с исторически образци, когато България е имала обязаност с други валути. Той уточни, че по време на социализма ролята на валутния ръб е била поета от преводната рубла, с която се е осъществявал обменът в границите на Съвета за икономическа взаимопомощ. След Първата международна война пък тази роля се е поемала от златния френски франк.
Доц. Груев разяснява и самодейността на президента за осъществяване на референдум по тематиката за еврото. " Дори да е имало някаква опция за референдум, към този момент е безпределно късно. А и няма да докара до никакъв съответен резултат, с изключение на чисто политически за президента ", акцентира той.
Освен тематиката за еврото, в изявлението си доцент Груев разиска и други настоящи политически въпроси, в това число връзките със Северна Македония, спора в Украйна, както и новите приходи в Държавна организация " Архиви ". Сред най-ценните нови дарения той открои персоналния фонд на Иван Костов, документи на писателя Христо Карастоянов от Ямбол, както и фондовете на хирурга Александър Чирков и писателя Любомир Левчев.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ