Проф. Пламен Павлов: Македонските публикации по случая с Пендиков са каскада от лъжи с какви ли не внушения
Историкът проф. Пламен Павлов в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Днес ще разясняваме нашумялата тематика за връзките сред България и Република Северна Македония. Не е нашумяла от в този момент, само че пък от предходната седмица нещата ескалираха със случая с Християн Пендиков и с жестокия побой над него. По тематиката към този момент на директната ни телефонна линия е историкът проф. Пламен Павлов. Добро утро.
Добро утро.
Проф. Павлов, по какъв начин ще коментирате случката? Изобщо, за какво се стигна дотук още веднъж и като че ли това беше върхът на ескалацията на напрежението там?
Не бих споделил, че е толкоз изненадващо това, което се случва. Един от проблемите в нашата медийна среда и в нашето общество е, че сходни случаи се считат за нещо извънредно рисково, а на процедура това е държанието към хората с българска етническа природа, изобщо към българите в Македония - на процедура още преди основаването на Република Македония, след това Северна Македония. Така че по този начин означи и нашият бивш дипломат в няколко мандата проф. Ангел Димитров, това е една систематична наклонност, която в никакъв случай не е прекъсвала. Просто сега тя доближи до немислими на пръв взор " върхове “ - с побоища, с палеж, с опит за палеж, със пукотевица, с навлизане на псевдопатриот с секира в културен клуб. И виждаме, че фокусът не инцидентно е в Охрид, тъй като Охрид е на процедура най-яркият знак на връзката сред двете модерни страни - Република България и Република Северна Македония. Това в последна сметка е остарялата столица на Първото българско царство, столица на цар Самуил. Така че нашето общество има една такава неприятна специфичност, че открива периодичен през година, през две, през няколко месеца или през няколко седмици, както е за огромно страдание тук през последното време, антибългарската нервност, която в никакъв случай не си е отивала в Република Северна Македония. Тя се подклажда целеустремено, редовно от тамошните политически хайлайф, в случай че можем да го назовем по този начин, от тамошните културни среди, университетски среди, които се занимават с агитация, не с просвета. Така че на процедура това, което се случва, е в тотално несъгласие с Договора за двустранно съдействие, другарство и така нататък от 2017 година. И виждаме опити от македонска страна, и то на президента Пендаровски, на други високопоставени политически лица да се замете казусът под килима, да се набеждава България, че е отговорна, да се вземат като основа и да се вадят от подтекста изказвания на наши, да речем на евродепутата Ангел Джамбазки или на други политически фигури, които са попадали там през последно време отвъд, без да адвокатствам на никого, само че от другата страна на процедура това е систематична политика, тя не е нещо случайно, и тя продължава и сега в тамошните медии. Агенция " Фокус “ в това отношение е флагманът, посредством и на починалия Красимир Узунов, и изобщо на целия екип на " Фокус “ да следи това, което става там. Така че за вас това не е изненада, не е изненада и за мен. Изненада е може би за някои български политици, за българската аудитория, казано най-общо.
Да, т.е. казусът не е казус, единствено че този нашумя.
Абсолютно. Аз съм ставал очевидец на сходни случаи преди 20 години когато се разхождаме с мой издател Александър Тренев. Правихме една книга " Македония – българска земя “, дори сме я представяли в Скопие. Така че сега аз попадам в графата на тези, които са нежелани в Македония, допускам освен аз. А на процедура това е историческата истина. Как македонските управляващи считат да забранят изобщо диалозите на тематика " Обща история “, които са записани в самия контракт? В последна сметка става дума за обща история. Същото се отнася и до цар Борис III. Знаем, че там към този момент на процедура е в действие това решение, че нямат право публични организации, имат се поради несъмнено съответно българските клубове, и то клубове на македонските българи, не клубове, основани от България, популярност Богу, " Фокус “ не прави тази неточност, само че доста наши медии не престават да не схващат, че става дума за цивилен организации на самите хора там, а не на нещо, основана от България. Като изключим културния център в Скопие, това е, което България има в Македония, както има подобен северномакедонски в София. Така че би трябвало по-голяма изясненост да има самото българско общество. И в това отношение не трябва медии като вашата, те се броят на пръсти другите, единствено те да осъзнават защо става дума, всички останали да тиражират някаква неточна информация. Но това е чисто механически въпрос като се замислим. Въпросът е, че не може да се забрани диалога за общите корени, за общото минало, за цар Самуил, за Гоце Делчев. Ето в този момент виждаме истерични натяквания от страна, изключително от президента Стево Пендаровски, че не трябва да се позволява, тъй като щяло да стане нещо. Е, кой ще ми забрани на мен и с какво съображение да отида и да слага цвете на саркофага на Гоце Делчев. Това е просто неуместно от всяка една позиция. Или най-малкото приказваме за някаква европейска ориентировка на прилежащата ни страна.
И не можем да заметем казуса зад килима, както казахте, че преднамерено се вършат такива опити. Защото както казахте и вие, в този момент се даде публичност на тези неща и на някои от проблемите и най-много на този побой. Няма по какъв начин да го заметем под килима.
Аз потеглих да ви описвам една история от преди години и се отклоних без да желая. Разхождаме се с Александър Тренев, с един фотограф, вършим книга. Книга, която е призвана да покаже общите ни корени и която е най-добронамерена. В нея няма нищо злонамерено към актуалната страна, тогава Македония, в този момент Република Северна Македония. И с един човек от Прилеп, възрастен човек, българофил, българин до мозъка на костите, който ни демонстрира всякакви знакови неща – къщата на Димитър Талев и други неща, и по някакъв се появява човек от някъде и споделя: " Предател “ и така нататък, закани. Слава Богу, не извади револвер да стреля или нещо друго да го бие. Така че това там е отглеждано, култивирано в отрицателния смисъл на думата на процедура откогато е основана тази така наречен " самодостатъчна “ страна. Защото те сега играят все едно, че те са самодостатъчни, че нямат нищо общо с България, че нямаме общо минало, а то това общо минало е на всяка крачка. И тук не става дума за кражба на история единствено, защото един подобен термин у нас се прокара, и в това няма нещо погрешно, само че става дума за отказване на личната им история що се отнася от позиция на Скопие, изобщо на Северна Македония. Това проличава от историческите извори, проличава отвред, проличава от самото отношение сред хората. Нека отново да го кажем на нашите съграждани в нашата страна Република България, че там няма отрицателно отношение по отношение на България от страна на елементарните хора, или в случай че го има, то е значително недоумение какво се случва и така наречен " несъгласие “ беше употребявано доста сполучливо за жалост от тамошната агитация, с цел да насажда нова нервност против България. В последна сметка ние вдигнахме така наречен " несъгласие “, което съгласно мен въобще неточност в тази форма да се постанова, и какво следва от това – още по-голяма нервност.
Аз в този момент желая да поговорим малко за държанието на Буяр Османи, който на фона на ескалиращото напрежение през вчерашния ден имаше изявление, че всеки, който споделя, че Македония е българска, няма да може да влиза в Република Северна Македония, пък ден преди този момент сподели, че няма да разреши насилници да предизвикат връзките сред България и Македония. Как ще коментирате реакциите му, някак спорни?
Вие сте изцяло права, реакцията му е спорна и цялостна с всевъзможни несъгласия. Самият Османи е от хората, които несъмнено работят за един градивен звук сред двете страна. То това може би ненапълно се улеснява от това, че той самият е етнически албанец. Т.е. албанците могат да бъдат част от македонското общество, имах си аз да не могат, и даже да въплъщават македонската страна, до момента в който името " българин “ продължава там да бъде някакво ужасно събитие, изцяло неприемливо, защото Русия надали не е самият идентитет на съвременна Македония. Това демонстрира, че самият тамошен така наречен " хайлайф “ е извънредно комплициран, и по тази причина насочва такива разнопосочни послания. Самият Османи беше споделил, че е доста пробългарски, аз не виждам държанието му да е тъкмо пробългарско. От друга страна обаче казаното от него е неуместно. Как по този начин ще бъдат преследвани всички хора, които мислят, т.е. тук би трябвало да се забрани свободата на мисълта, свободата на изложение, на мнение, това някак си автоматизирано слага всички българи в Македония в графата надали не на нарушители против страната. Ако се замислим какво тъкмо споделя господин Османи, в случай че той самият се замисли, се получава сходен абсурд. И това отново опонира на контракта от 2017 година. Явно тогава македонското управление, което не е доста по-различно от днешното, е считало, че има платформа за сходни диалози, за сходни разногласия в случай че щете. Беше основана смесена комисия по исторически, просветителни и други въпроси. И като цяло там беше набелязан въпреки всичко един относително правилен път да се изчистят учебници, изобщо който визира най-много, знаем, коментирали сме дори и по вашата медия тези точки, които бяха пуснати реди година и нещо, и по които не виждаме да има изключително развиване. Там имаше някои реплики по адрес на България, само че те бяха несъществени на фона на всички фалшификации, неистини и откровени антибългарски внушения, които се съдържат в тамошните учебници. Не е инцидентно, че там порастват генерации, които просто не схващат какво е България, считат, че е нещо враждебно. Това би трябвало да престане, то не е обикновено в европейската реалност, когато се дават като образец Германия и Франция, изобщо страни с големи несъгласия в предишното по какъв начин в последна сметка ги почистват. Така че този път би трябвало да продължи. А това, което виждаме от работата на Комисията, самостоятелното от напъните и доброжелателността на българските участници в нея, и на самия Ангел Димитров, и на Наум Крайчев, и на всички, които вземат участие в нея, от другата страна на Комисията, скърбя, че се концентрирам върху нея, само че тя е може би единственият механизъм, който въпреки всичко прави някакъв опит да работи, имат всевъзможни политически заигравания, има спирания, отвращение да се приказва, измятане на тези от общата история към съпреживяна и поливалентна и каква ли не друга, всевъзможни такива структури, които са толкоз надалеч от истината. Пращане на хора на Запад, агитация на Запад. Ние по тази причина с моите сътрудници проф. Николай Овчаров, проф. Ана Кочева, доцент Спас Ташев, Владимир Митов от македонския теоретичен институт посетихме по самодейност на Ангел Джамбазки, с поддръжката на Андрей Ковачев, на Александър Йорданов, на Илхан Кючюк даже, става дума за разноцветна политическа гарнитура от наши евродепутати, едно от последните съвещания преди отпадането на така наречен " несъгласие “, то беше в Страсбург, и имаше доста добър резултат, тъй като откриха на място, че огромна част от нашите западни сътрудници просто не схващат защо става дума. Оттогава стартира, без да си приписваме някакви заслуги, тази линия, че се нарушават човешки права, което е най-разбираемо за западните ни сътрудници и съдружници. И там в действителност се нарушават човешки права дотам, че заплашва живота на хората, които имат друго мнение, както е в тази ситуация с Християн Пендиков. И освен в този случай.
Искам да се върна към корена на казуса с него. Вчера излезе обява от скопско електронно издание, в което се написа в действителност, надали не, споделям го систематизирано, че няма нищо общо с това, че е българин, а побоят е бил подбуден от други проблеми.
Да, това е една каскада от неистини, където се намесват какви ли не внушения. За това господин Пендиков пък би трябвало да съди тамошните медии, несъмнено ще го направи, в случай че не той, ще го създадат други хора. Каквито ще странични условия да си измислят, в последна сметка това не анулира обстоятелството, че той беше пребит, и то в заведения, на обществено място, че тамошната полиция реагира с голямо забавяне, и че в последна сметка би трябвало България да се намеси, с цел да бъде избавен живота на това момче или най-малкото да не остане с трайни увреждания след подобен тежък, жесток побой с пошъл език от страна на нападателите. И аз както ви споделих, и както вие имате задоволително огромна информация в Агенция " Фокус “, това напълно не е нещо инцидентно и нещо случайно. На това нещо би трябвало уверено да се постави край. Това просто е неприемливо. Има дискриминация, има апартейд дори, не помня кой го използва, само че процедура това е съпоставимо с такива понятия, навлезли в интернационалната лексика, като " апартейд “. Откъде накъде човек да няма право да бъде българин, и изобщо за какво клубът да не се споделя Борис III, откакто цар Борис III за генерации македонци с кавички или без, е знак на обединяването, цар Борис Обединител? В последна сметка самите хора там стигнаха до концепцията да сложат сходни имена. И аз мога да ви уверения, в действителност не е належащо най-вероятно, че даже клубът да се споделяше Димитър Талев или Пейо Яворов, каквото и да беше, държанието нямаше да бъде по-различно. Това са подправени предлози от страна на тамошната власт, с цел да се мачкат македонските българи.
А пък и в последна сметка където и да е зародишът на казуса, надлежно той не се взема решение по този метод, има доста други способи.
Разбира се. С Ламбе Алабатовски какъв беше казусът? Той на процедура даже не беше наказан като хората, с условна и с мощна вълна на съпричастност, надали не ще стане народен воин един човек, който при някакъв амок отива да пали нещо, насмалко да се изгори самият той. Това дори е комично. Ами да подсещам ли случая на Каймакчалан, където един псевдожурналист, състезателен коментатор, изобщо човек, да не го разясня, отива с една кирка да троши една паметна плоча, което също е с детайл на режисура, защото там участваше освен той само че и някаква македонска компания, която правеше поправки. Ей такива случаи ние ги забравяме, а те са показателни, те са значими маркери за отношението въобще съм всичко българско, към България, и най-много към българите в самата Македония. Все отново болшинството от популацията на Република Северна Македония е с български корени, без значение дали го осъзнават дали го признават. И никой не може да забрани тази историческа истина, тя е реалност.
Много благодаря.
Днес ще разясняваме нашумялата тематика за връзките сред България и Република Северна Македония. Не е нашумяла от в този момент, само че пък от предходната седмица нещата ескалираха със случая с Християн Пендиков и с жестокия побой над него. По тематиката към този момент на директната ни телефонна линия е историкът проф. Пламен Павлов. Добро утро.
Добро утро.
Проф. Павлов, по какъв начин ще коментирате случката? Изобщо, за какво се стигна дотук още веднъж и като че ли това беше върхът на ескалацията на напрежението там?
Не бих споделил, че е толкоз изненадващо това, което се случва. Един от проблемите в нашата медийна среда и в нашето общество е, че сходни случаи се считат за нещо извънредно рисково, а на процедура това е държанието към хората с българска етническа природа, изобщо към българите в Македония - на процедура още преди основаването на Република Македония, след това Северна Македония. Така че по този начин означи и нашият бивш дипломат в няколко мандата проф. Ангел Димитров, това е една систематична наклонност, която в никакъв случай не е прекъсвала. Просто сега тя доближи до немислими на пръв взор " върхове “ - с побоища, с палеж, с опит за палеж, със пукотевица, с навлизане на псевдопатриот с секира в културен клуб. И виждаме, че фокусът не инцидентно е в Охрид, тъй като Охрид е на процедура най-яркият знак на връзката сред двете модерни страни - Република България и Република Северна Македония. Това в последна сметка е остарялата столица на Първото българско царство, столица на цар Самуил. Така че нашето общество има една такава неприятна специфичност, че открива периодичен през година, през две, през няколко месеца или през няколко седмици, както е за огромно страдание тук през последното време, антибългарската нервност, която в никакъв случай не си е отивала в Република Северна Македония. Тя се подклажда целеустремено, редовно от тамошните политически хайлайф, в случай че можем да го назовем по този начин, от тамошните културни среди, университетски среди, които се занимават с агитация, не с просвета. Така че на процедура това, което се случва, е в тотално несъгласие с Договора за двустранно съдействие, другарство и така нататък от 2017 година. И виждаме опити от македонска страна, и то на президента Пендаровски, на други високопоставени политически лица да се замете казусът под килима, да се набеждава България, че е отговорна, да се вземат като основа и да се вадят от подтекста изказвания на наши, да речем на евродепутата Ангел Джамбазки или на други политически фигури, които са попадали там през последно време отвъд, без да адвокатствам на никого, само че от другата страна на процедура това е систематична политика, тя не е нещо случайно, и тя продължава и сега в тамошните медии. Агенция " Фокус “ в това отношение е флагманът, посредством и на починалия Красимир Узунов, и изобщо на целия екип на " Фокус “ да следи това, което става там. Така че за вас това не е изненада, не е изненада и за мен. Изненада е може би за някои български политици, за българската аудитория, казано най-общо.
Да, т.е. казусът не е казус, единствено че този нашумя.
Абсолютно. Аз съм ставал очевидец на сходни случаи преди 20 години когато се разхождаме с мой издател Александър Тренев. Правихме една книга " Македония – българска земя “, дори сме я представяли в Скопие. Така че сега аз попадам в графата на тези, които са нежелани в Македония, допускам освен аз. А на процедура това е историческата истина. Как македонските управляващи считат да забранят изобщо диалозите на тематика " Обща история “, които са записани в самия контракт? В последна сметка става дума за обща история. Същото се отнася и до цар Борис III. Знаем, че там към този момент на процедура е в действие това решение, че нямат право публични организации, имат се поради несъмнено съответно българските клубове, и то клубове на македонските българи, не клубове, основани от България, популярност Богу, " Фокус “ не прави тази неточност, само че доста наши медии не престават да не схващат, че става дума за цивилен организации на самите хора там, а не на нещо, основана от България. Като изключим културния център в Скопие, това е, което България има в Македония, както има подобен северномакедонски в София. Така че би трябвало по-голяма изясненост да има самото българско общество. И в това отношение не трябва медии като вашата, те се броят на пръсти другите, единствено те да осъзнават защо става дума, всички останали да тиражират някаква неточна информация. Но това е чисто механически въпрос като се замислим. Въпросът е, че не може да се забрани диалога за общите корени, за общото минало, за цар Самуил, за Гоце Делчев. Ето в този момент виждаме истерични натяквания от страна, изключително от президента Стево Пендаровски, че не трябва да се позволява, тъй като щяло да стане нещо. Е, кой ще ми забрани на мен и с какво съображение да отида и да слага цвете на саркофага на Гоце Делчев. Това е просто неуместно от всяка една позиция. Или най-малкото приказваме за някаква европейска ориентировка на прилежащата ни страна.
И не можем да заметем казуса зад килима, както казахте, че преднамерено се вършат такива опити. Защото както казахте и вие, в този момент се даде публичност на тези неща и на някои от проблемите и най-много на този побой. Няма по какъв начин да го заметем под килима.
Аз потеглих да ви описвам една история от преди години и се отклоних без да желая. Разхождаме се с Александър Тренев, с един фотограф, вършим книга. Книга, която е призвана да покаже общите ни корени и която е най-добронамерена. В нея няма нищо злонамерено към актуалната страна, тогава Македония, в този момент Република Северна Македония. И с един човек от Прилеп, възрастен човек, българофил, българин до мозъка на костите, който ни демонстрира всякакви знакови неща – къщата на Димитър Талев и други неща, и по някакъв се появява човек от някъде и споделя: " Предател “ и така нататък, закани. Слава Богу, не извади револвер да стреля или нещо друго да го бие. Така че това там е отглеждано, култивирано в отрицателния смисъл на думата на процедура откогато е основана тази така наречен " самодостатъчна “ страна. Защото те сега играят все едно, че те са самодостатъчни, че нямат нищо общо с България, че нямаме общо минало, а то това общо минало е на всяка крачка. И тук не става дума за кражба на история единствено, защото един подобен термин у нас се прокара, и в това няма нещо погрешно, само че става дума за отказване на личната им история що се отнася от позиция на Скопие, изобщо на Северна Македония. Това проличава от историческите извори, проличава отвред, проличава от самото отношение сред хората. Нека отново да го кажем на нашите съграждани в нашата страна Република България, че там няма отрицателно отношение по отношение на България от страна на елементарните хора, или в случай че го има, то е значително недоумение какво се случва и така наречен " несъгласие “ беше употребявано доста сполучливо за жалост от тамошната агитация, с цел да насажда нова нервност против България. В последна сметка ние вдигнахме така наречен " несъгласие “, което съгласно мен въобще неточност в тази форма да се постанова, и какво следва от това – още по-голяма нервност.
Аз в този момент желая да поговорим малко за държанието на Буяр Османи, който на фона на ескалиращото напрежение през вчерашния ден имаше изявление, че всеки, който споделя, че Македония е българска, няма да може да влиза в Република Северна Македония, пък ден преди този момент сподели, че няма да разреши насилници да предизвикат връзките сред България и Македония. Как ще коментирате реакциите му, някак спорни?
Вие сте изцяло права, реакцията му е спорна и цялостна с всевъзможни несъгласия. Самият Османи е от хората, които несъмнено работят за един градивен звук сред двете страна. То това може би ненапълно се улеснява от това, че той самият е етнически албанец. Т.е. албанците могат да бъдат част от македонското общество, имах си аз да не могат, и даже да въплъщават македонската страна, до момента в който името " българин “ продължава там да бъде някакво ужасно събитие, изцяло неприемливо, защото Русия надали не е самият идентитет на съвременна Македония. Това демонстрира, че самият тамошен така наречен " хайлайф “ е извънредно комплициран, и по тази причина насочва такива разнопосочни послания. Самият Османи беше споделил, че е доста пробългарски, аз не виждам държанието му да е тъкмо пробългарско. От друга страна обаче казаното от него е неуместно. Как по този начин ще бъдат преследвани всички хора, които мислят, т.е. тук би трябвало да се забрани свободата на мисълта, свободата на изложение, на мнение, това някак си автоматизирано слага всички българи в Македония в графата надали не на нарушители против страната. Ако се замислим какво тъкмо споделя господин Османи, в случай че той самият се замисли, се получава сходен абсурд. И това отново опонира на контракта от 2017 година. Явно тогава македонското управление, което не е доста по-различно от днешното, е считало, че има платформа за сходни диалози, за сходни разногласия в случай че щете. Беше основана смесена комисия по исторически, просветителни и други въпроси. И като цяло там беше набелязан въпреки всичко един относително правилен път да се изчистят учебници, изобщо който визира най-много, знаем, коментирали сме дори и по вашата медия тези точки, които бяха пуснати реди година и нещо, и по които не виждаме да има изключително развиване. Там имаше някои реплики по адрес на България, само че те бяха несъществени на фона на всички фалшификации, неистини и откровени антибългарски внушения, които се съдържат в тамошните учебници. Не е инцидентно, че там порастват генерации, които просто не схващат какво е България, считат, че е нещо враждебно. Това би трябвало да престане, то не е обикновено в европейската реалност, когато се дават като образец Германия и Франция, изобщо страни с големи несъгласия в предишното по какъв начин в последна сметка ги почистват. Така че този път би трябвало да продължи. А това, което виждаме от работата на Комисията, самостоятелното от напъните и доброжелателността на българските участници в нея, и на самия Ангел Димитров, и на Наум Крайчев, и на всички, които вземат участие в нея, от другата страна на Комисията, скърбя, че се концентрирам върху нея, само че тя е може би единственият механизъм, който въпреки всичко прави някакъв опит да работи, имат всевъзможни политически заигравания, има спирания, отвращение да се приказва, измятане на тези от общата история към съпреживяна и поливалентна и каква ли не друга, всевъзможни такива структури, които са толкоз надалеч от истината. Пращане на хора на Запад, агитация на Запад. Ние по тази причина с моите сътрудници проф. Николай Овчаров, проф. Ана Кочева, доцент Спас Ташев, Владимир Митов от македонския теоретичен институт посетихме по самодейност на Ангел Джамбазки, с поддръжката на Андрей Ковачев, на Александър Йорданов, на Илхан Кючюк даже, става дума за разноцветна политическа гарнитура от наши евродепутати, едно от последните съвещания преди отпадането на така наречен " несъгласие “, то беше в Страсбург, и имаше доста добър резултат, тъй като откриха на място, че огромна част от нашите западни сътрудници просто не схващат защо става дума. Оттогава стартира, без да си приписваме някакви заслуги, тази линия, че се нарушават човешки права, което е най-разбираемо за западните ни сътрудници и съдружници. И там в действителност се нарушават човешки права дотам, че заплашва живота на хората, които имат друго мнение, както е в тази ситуация с Християн Пендиков. И освен в този случай.
Искам да се върна към корена на казуса с него. Вчера излезе обява от скопско електронно издание, в което се написа в действителност, надали не, споделям го систематизирано, че няма нищо общо с това, че е българин, а побоят е бил подбуден от други проблеми.
Да, това е една каскада от неистини, където се намесват какви ли не внушения. За това господин Пендиков пък би трябвало да съди тамошните медии, несъмнено ще го направи, в случай че не той, ще го създадат други хора. Каквито ще странични условия да си измислят, в последна сметка това не анулира обстоятелството, че той беше пребит, и то в заведения, на обществено място, че тамошната полиция реагира с голямо забавяне, и че в последна сметка би трябвало България да се намеси, с цел да бъде избавен живота на това момче или най-малкото да не остане с трайни увреждания след подобен тежък, жесток побой с пошъл език от страна на нападателите. И аз както ви споделих, и както вие имате задоволително огромна информация в Агенция " Фокус “, това напълно не е нещо инцидентно и нещо случайно. На това нещо би трябвало уверено да се постави край. Това просто е неприемливо. Има дискриминация, има апартейд дори, не помня кой го използва, само че процедура това е съпоставимо с такива понятия, навлезли в интернационалната лексика, като " апартейд “. Откъде накъде човек да няма право да бъде българин, и изобщо за какво клубът да не се споделя Борис III, откакто цар Борис III за генерации македонци с кавички или без, е знак на обединяването, цар Борис Обединител? В последна сметка самите хора там стигнаха до концепцията да сложат сходни имена. И аз мога да ви уверения, в действителност не е належащо най-вероятно, че даже клубът да се споделяше Димитър Талев или Пейо Яворов, каквото и да беше, държанието нямаше да бъде по-различно. Това са подправени предлози от страна на тамошната власт, с цел да се мачкат македонските българи.
А пък и в последна сметка където и да е зародишът на казуса, надлежно той не се взема решение по този метод, има доста други способи.
Разбира се. С Ламбе Алабатовски какъв беше казусът? Той на процедура даже не беше наказан като хората, с условна и с мощна вълна на съпричастност, надали не ще стане народен воин един човек, който при някакъв амок отива да пали нещо, насмалко да се изгори самият той. Това дори е комично. Ами да подсещам ли случая на Каймакчалан, където един псевдожурналист, състезателен коментатор, изобщо човек, да не го разясня, отива с една кирка да троши една паметна плоча, което също е с детайл на режисура, защото там участваше освен той само че и някаква македонска компания, която правеше поправки. Ей такива случаи ние ги забравяме, а те са показателни, те са значими маркери за отношението въобще съм всичко българско, към България, и най-много към българите в самата Македония. Все отново болшинството от популацията на Република Северна Македония е с български корени, без значение дали го осъзнават дали го признават. И никой не може да забрани тази историческа истина, тя е реалност.
Много благодаря.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ