Какво крие мистериозният интериор на „Св. Василий Блажени“?
Историкът и архитектурен специалист Уилям Брумфийлд разказва предисторията на най-известния монумент на Русия.
Макар съветският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски да е прочут най-много със своите фотографии на Руската империя при започване на XX век, той стартира и бизнес за произвеждане на цветни картички и илюстрации за книги. Сред изданията с неговите цветни фотографии има огромен том, отпечатан през 1913-а по случай 300-годишнина на дома на Романови. Сред илюстрациите е негова репродукция на пъстър акварел, основан за албума и подарен през 1673 година на цар Алексей Михайлович като спомен от изкачването на престола на неговия татко Михаил Фьодорович, първия цар от династията Романови.
. Червения площад. Обявяване на интронизацията на цар Михаил Романов. Отляво: Василий, Лобное Место, Кремълската стена и Спаската кула. Репродукция на цветна гравюра от 1673 година, оповестена в П. Г. Васенко, Романови боляри и интронизацията на Михаил Фьодорович (Санкт Петербург, 1913 г.).Уилям Брумфийлд
Акварелът е увековечил тържественото събитие на 21 февруари 1613-а, когато хората се заклеват във честност на новоизбрания цар Михаил на Червения площад. Архитектурният акцент на акварела е храмът с доста куполи „Свети Василий“. Въпреки славата си, комплицираната сграда продължава да крие загадки. Дори името на комплекса се мени: от общоприетото „Св. Василий“ до формалното наименование – храм на „Свети Василий Блажени“. През XVII в. съборът е именуван и „Ерусалим“.
След като снимах тази съвършена забележителност в продължение на десетилетия, през 2012 година съумях да снима още веднъж интериора с дигитален фотоапарат.
Сложен план
Василий Блажени, интериор. Северозападно входно стълбище.Уилям Брумфийлд
„Свети Василий“ се намира на високия ляв бряг на река Москва и от него се открива забележителна панорама към огромно пространство, известно от средата на XVII в. като Червения (или „красивия“) площад. Църквата служи като алегорична връзка сред Кремъл, центъра на политическата власт, и посада, гъсто заселената комерсиална зона в Китай-город.
Историята на „Свети Василий“ е също толкоз комплицирана, колкото и неговата форма. Скоро откакто цар Иван IV (Грозни) завладява град Казан на 1-2 октомври 1552-а, той заповядва на площада пред Кремъл при Фроловската врата да бъде издигната черква, отдадена на Света Троица.
Василий Блажени, интериор. Северозападна входна изложба.Уилям Брумфийлд
Иван възнамерява да възвърне тази черква в мащаб, който да отразява значимостта на завладяването му на Казан. Тази негова победа освен заличава неприятните мемоари от предишното, когато монголците са на власт, само че и отваря голяма зона за колонизация и търговия. Въпреки че храмът може да наподобява безредна агломерация, неговите архитекти, които по общо самопризнание са Иван Барма и Постник Яковлев, основават логически проект с богато многопластово значение.
Очарователен лабиринт
Василий Блажени, интериор. Северен портал, Църквата на Влизането в Ерусалим.Уилям Брумфийлд
Храмът „Покров Богородичен“ („Св. Василий Блажени“) има централен купол, заобиколен от осем независими църкви на обща тераса, приключен и изографисан през XVII век. Планът на събора въплъщава тринитарната идея: всяка ос, диагонал и страна има три купола, а постройката на равнището на терасата е разграничена на три елементи.
В интериора е основава обаятелен лабиринт от декорирани портали и ниски проходи, които свързват компактните куполи на обособените църкви. Всяко от тези пространства може да побере единствено малко на брой поклонници, а службите в храмовия комплекс постоянно се организират навън на Червения площад, който се намира в съседство.
Да влезеш в „Ерусалим“
(отляво). Василий Блажени, Църквата на Влизането в Ерусалим, северозападен аспект. (отдясно). Василий Блажени, Църквата на Влизането в Ерусалим, интериор.Уилям Брумфийлд
Изучаването на интериора стартира от основната входна изложба, ситуирана от западната страна с прилежащи стълби (покрити със скатни покриви, които водят до издигната тераса, свързваща църквите). Първоначално отворена, терасата е затворена по време на ремонт на събора през 1680 година. Макар прекомерно тясна, галерията има празничен тип със комплицирани декоративни претекстове, рисувани на стадии през XVIII и началото на XIX век.
Западният купол на църквата, ситуиран в центъра на западната входна изложба, е отдаден на Влизането на Христос в Ерусалим (Върбова неделя). Според националните поверия то е обвързвано както с триумфалното влизане на Иван Грозни в Казан, по този начин и с триумфалното завръщане на армията на Иван в Москва.
Асоциирането на двете събития – влизането на Иван в Казан и влизането на Христос в Ерусалим – датира чак от 1557 година до установяването на годишен обред, при който царят, яздейки кон, декориран като магаре, възпроизвежда процесията на Цветница. Първоначално ритуалът се прави от кремълските храмове, само че явно към 1559 година шествието е преориентирано оттатък Кремъл към църквата „Троица“, в развой на застрояване по това време като източен параклис на разширения „Покровски събор“.
Свети Василий, Църква на Влизането в Ерусалим. Иконостас с икона на Влизането на Христос в Ерусалим (отдясно).Уилям Брумфийлд
Изводът е, че новото светилище съставлява свещения град Цион.
Вътрешността на западната черква, която има осмоъгълна форма (също като другите четири „главни“ кули), приключва с октаедър, поддържащ купола. Неговите варосани тухлени стени, които не са украсени, са в контрастност с иконостаса. Той включва фрагменти от дребни църкви, ситуирани преди към Червения площад. Тук, както и другаде, интериорът е кръстосан с стоманени прътове, които стабилизират структурите.
Смесица на изтока и запада
Свети Василий, Покровска черква. Главен (западен) портал.Уилям Брумфийлд
Когато човек излезе от църквата „Ерусалим“, вижда декорираният основен вход към централната част на целия комплекс. Това е извисяващата се черква, отдадена на Покров Богородичен, един от най-почитаните съветски църковни празници. Първоначално Покровът се основава на Византийско знамение, а в следствие се трансформира в празник на божествената отбрана и се стига до средновековна Рус. Покров се отбелязва на 1 октомври и съответства с датата на началото на окончателния взлом на Казан.
Свети Василий. Интериор на Покровската църквата с иконостас и кула.Уилям Брумфийлд
До завършването ѝ през 1600 година камбанарията на Иван Велики, кулата на централната Покровска черква, е най-високата сграда в Москва – към 60 метра.
Свети Василий. Интериор на Покровската черква с изображението на Мария и Младенеца на върха на купола на кулата.Уилям Брумфийлд
Куполът на Покровската черква значително е умислен също като осмоъгълния дизайн на Кремълската камбанария на Иван Велики и илюстрира сливането на италианския подем и московския жанр в този най-руски монумент. Основата на горния купол е под формата на осмолъчна звезда, която потегля от равнищата на декоративни фронтони (кокошници).
Свети Василий, Покровска черква. Иконостас от XVIII век с икона на Покров (вляво).Уилям Брумфийлд
В интериора на Покровския купол (висок близо 46 метра от пода) можем да забележим украсителен геометричен орнамент, който е оголен при реставрацията на интериора през 1950-те години. Кулминацията на кулата е едвам очевидно изображение на Мария и Младенеца Христос под купола.
Свети Василий. Църква Покров, северен портал.Уилям Брумфийлд
При реставрацията е открит и надпис, който афишира освещаването на църквата на 29 юни 1561 година в чест на Света Троица и в наличието на цар Иван IV, царевичите Иван и Фьодор, както и на митрополит Макарий (Околните по-малки църкви са осветени през 1560-а.)
Свети Василий, интериор. Северен откъс на галерията, аспект към църквата Св. Григорий.Уилям Брумфийлд
Основният образен съставен елемент на Покровската черква е нейният иконостас, датиращ най-вече от XVIII и XIX век. Повечето икони в иконостаса идват от някогашната черква в Кремъл, отдадена на Черниговските чудотворци.
Символи на успеха
(отляво). Свети Василий, аспект от запад. Църква Св. Григорий (вдясно) и Църква Св. Киприян и Юстина. (вдясно). Свети Василий, църквата Свети Григорий Арменски, интериор.Уилям Брумфийлд
През блестящо оцветения северен портал се влиза в северния проход на галерията, където изобилстват преплитащи се флорални рисунки. Вляво е северозападната черква, отдадена на св. Григорий Арменски „Просветителя“. В деня на неговия празник, 30 септември, има две огромни събития, предшестващи щурмуването на Казан: провалянето на вражеските войски на полето Арск и зрелищната детонация на Арската кула, един от основните бастиони на града.
Свети Василий, аспект от север. Църквата Св. Киприян и Юстина. (вдясно). Свети Василий, църквата Св. Киприян и Юстина, интериор.Уилям Брумфийлд
Една от четирите „малки“ кули, вътрешността на църквата „Св. Григорий“ има варосани тухлени стени, маркирани единствено с тухлена серпантина на свода под купола. Нейният иконостас също включва фрагменти от дребни църкви, които преди са били ситуирани към Червения площад.
Свети Василий, църквата Св. Киприян и Юстина. Иконостас.Уилям Брумфийлд
Северната кула (голямата кула) е отдадена на раннохристиянските мъченици Киприян и Юстина (чествани на 2 октомври) и увековечава завършването на интервенцията по завладяването на Казан след щурма на града предходния ден. През XIX в. целият интериор е затрупан с ярки фрески, измежду които е и величественото изображение на Мария и Младенеца Христос на купола. През същия този интервал пред дребното олтарно пространство е основан нов иконостас.
Свети Василий, интериор. Северен откъс на галерията със фрески от XIX век. Вляво: изображение на св. Никита Столпник.Уилям Брумфийлд
Изходът от северната кула, който е пъстър проход, води към североизточната черква (малка), отдадена на трима византийски патриарси – Александър, Йоан и Павел. Тази черква символизира успеха на 30 август над татарската кавалерия под предводителството на княз Епанча. Така той отстранява огромната опасност Москва да не може да бъде удържана по време на обсадата на Казан. Големият й иконостас, основан особено за църквата при започване на XIX век, мощно пострадва през руския интервал, само че в този момент е реновиран.
Това проучване на тайните на храма Василий Блажени е направено в пет църкви от запад към североизток. В идната публикация ще разгледаме останалите пет в южната и източната страна, в това число и неголямата, само че водеща черква, отдадена на Василий Блажени.
(вляво). Свети Василий, Църква на тримата прелати, аспект от североизток. (вдясно). Свети Василий, черква на тримата прелати. Иконостас.Уилям Брумфийлд
В началото на XX в. съветският фотограф Сергей Прокудин-Горски основава комплициран развой за цветна снимка. Между 1903 и 1916 той пътува през Руската империя и прави над 2000 фотоси с процеса, който включва три експозиции на стъклена пластина. През август 1918 година напуща Русия и в последна сметка се преселва във Франция, където се събира с огромна част от сбирката си от стъклени негативи, както и 13 албума с контактни щампи. След гибелта му в Париж през 1944 година наследниците му продават сбирката на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. библиотеката цифровизира сбирката Прокудин-Горски и я прави свободно налична за световната аудитория. Няколко съветски уеб страницата към този момент имат версии на сбирката. През 1986 година архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд провежда първата галерия на фотографии на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. За интервала си на работа в Русия, който стартира през 1970 година, Брумфийлд е снимал множеството от местата, посещавани от Прокудин-Горски. Тази поредност от публикации опълчва възгледите на Прокудин-Горски за архитектурните монументи със фотоси, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.
създател: УИЛЯМ БРУМФИЙЛД
източник: bg.rbth.com
Макар съветският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски да е прочут най-много със своите фотографии на Руската империя при започване на XX век, той стартира и бизнес за произвеждане на цветни картички и илюстрации за книги. Сред изданията с неговите цветни фотографии има огромен том, отпечатан през 1913-а по случай 300-годишнина на дома на Романови. Сред илюстрациите е негова репродукция на пъстър акварел, основан за албума и подарен през 1673 година на цар Алексей Михайлович като спомен от изкачването на престола на неговия татко Михаил Фьодорович, първия цар от династията Романови.
. Червения площад. Обявяване на интронизацията на цар Михаил Романов. Отляво: Василий, Лобное Место, Кремълската стена и Спаската кула. Репродукция на цветна гравюра от 1673 година, оповестена в П. Г. Васенко, Романови боляри и интронизацията на Михаил Фьодорович (Санкт Петербург, 1913 г.).Уилям Брумфийлд
Акварелът е увековечил тържественото събитие на 21 февруари 1613-а, когато хората се заклеват във честност на новоизбрания цар Михаил на Червения площад. Архитектурният акцент на акварела е храмът с доста куполи „Свети Василий“. Въпреки славата си, комплицираната сграда продължава да крие загадки. Дори името на комплекса се мени: от общоприетото „Св. Василий“ до формалното наименование – храм на „Свети Василий Блажени“. През XVII в. съборът е именуван и „Ерусалим“.
След като снимах тази съвършена забележителност в продължение на десетилетия, през 2012 година съумях да снима още веднъж интериора с дигитален фотоапарат.
Сложен план
Василий Блажени, интериор. Северозападно входно стълбище.Уилям Брумфийлд
„Свети Василий“ се намира на високия ляв бряг на река Москва и от него се открива забележителна панорама към огромно пространство, известно от средата на XVII в. като Червения (или „красивия“) площад. Църквата служи като алегорична връзка сред Кремъл, центъра на политическата власт, и посада, гъсто заселената комерсиална зона в Китай-город.
Историята на „Свети Василий“ е също толкоз комплицирана, колкото и неговата форма. Скоро откакто цар Иван IV (Грозни) завладява град Казан на 1-2 октомври 1552-а, той заповядва на площада пред Кремъл при Фроловската врата да бъде издигната черква, отдадена на Света Троица.
Василий Блажени, интериор. Северозападна входна изложба.Уилям Брумфийлд
Иван възнамерява да възвърне тази черква в мащаб, който да отразява значимостта на завладяването му на Казан. Тази негова победа освен заличава неприятните мемоари от предишното, когато монголците са на власт, само че и отваря голяма зона за колонизация и търговия. Въпреки че храмът може да наподобява безредна агломерация, неговите архитекти, които по общо самопризнание са Иван Барма и Постник Яковлев, основават логически проект с богато многопластово значение.
Очарователен лабиринт
Василий Блажени, интериор. Северен портал, Църквата на Влизането в Ерусалим.Уилям Брумфийлд
Храмът „Покров Богородичен“ („Св. Василий Блажени“) има централен купол, заобиколен от осем независими църкви на обща тераса, приключен и изографисан през XVII век. Планът на събора въплъщава тринитарната идея: всяка ос, диагонал и страна има три купола, а постройката на равнището на терасата е разграничена на три елементи.
В интериора е основава обаятелен лабиринт от декорирани портали и ниски проходи, които свързват компактните куполи на обособените църкви. Всяко от тези пространства може да побере единствено малко на брой поклонници, а службите в храмовия комплекс постоянно се организират навън на Червения площад, който се намира в съседство.
Да влезеш в „Ерусалим“
(отляво). Василий Блажени, Църквата на Влизането в Ерусалим, северозападен аспект. (отдясно). Василий Блажени, Църквата на Влизането в Ерусалим, интериор.Уилям Брумфийлд
Изучаването на интериора стартира от основната входна изложба, ситуирана от западната страна с прилежащи стълби (покрити със скатни покриви, които водят до издигната тераса, свързваща църквите). Първоначално отворена, терасата е затворена по време на ремонт на събора през 1680 година. Макар прекомерно тясна, галерията има празничен тип със комплицирани декоративни претекстове, рисувани на стадии през XVIII и началото на XIX век.
Западният купол на църквата, ситуиран в центъра на западната входна изложба, е отдаден на Влизането на Христос в Ерусалим (Върбова неделя). Според националните поверия то е обвързвано както с триумфалното влизане на Иван Грозни в Казан, по този начин и с триумфалното завръщане на армията на Иван в Москва.
Асоциирането на двете събития – влизането на Иван в Казан и влизането на Христос в Ерусалим – датира чак от 1557 година до установяването на годишен обред, при който царят, яздейки кон, декориран като магаре, възпроизвежда процесията на Цветница. Първоначално ритуалът се прави от кремълските храмове, само че явно към 1559 година шествието е преориентирано оттатък Кремъл към църквата „Троица“, в развой на застрояване по това време като източен параклис на разширения „Покровски събор“.
Свети Василий, Църква на Влизането в Ерусалим. Иконостас с икона на Влизането на Христос в Ерусалим (отдясно).Уилям Брумфийлд
Изводът е, че новото светилище съставлява свещения град Цион.
Вътрешността на западната черква, която има осмоъгълна форма (също като другите четири „главни“ кули), приключва с октаедър, поддържащ купола. Неговите варосани тухлени стени, които не са украсени, са в контрастност с иконостаса. Той включва фрагменти от дребни църкви, ситуирани преди към Червения площад. Тук, както и другаде, интериорът е кръстосан с стоманени прътове, които стабилизират структурите.
Смесица на изтока и запада
Свети Василий, Покровска черква. Главен (западен) портал.Уилям Брумфийлд
Когато човек излезе от църквата „Ерусалим“, вижда декорираният основен вход към централната част на целия комплекс. Това е извисяващата се черква, отдадена на Покров Богородичен, един от най-почитаните съветски църковни празници. Първоначално Покровът се основава на Византийско знамение, а в следствие се трансформира в празник на божествената отбрана и се стига до средновековна Рус. Покров се отбелязва на 1 октомври и съответства с датата на началото на окончателния взлом на Казан.
Свети Василий. Интериор на Покровската църквата с иконостас и кула.Уилям Брумфийлд
До завършването ѝ през 1600 година камбанарията на Иван Велики, кулата на централната Покровска черква, е най-високата сграда в Москва – към 60 метра.
Свети Василий. Интериор на Покровската черква с изображението на Мария и Младенеца на върха на купола на кулата.Уилям Брумфийлд
Куполът на Покровската черква значително е умислен също като осмоъгълния дизайн на Кремълската камбанария на Иван Велики и илюстрира сливането на италианския подем и московския жанр в този най-руски монумент. Основата на горния купол е под формата на осмолъчна звезда, която потегля от равнищата на декоративни фронтони (кокошници).
Свети Василий, Покровска черква. Иконостас от XVIII век с икона на Покров (вляво).Уилям Брумфийлд
В интериора на Покровския купол (висок близо 46 метра от пода) можем да забележим украсителен геометричен орнамент, който е оголен при реставрацията на интериора през 1950-те години. Кулминацията на кулата е едвам очевидно изображение на Мария и Младенеца Христос под купола.
Свети Василий. Църква Покров, северен портал.Уилям Брумфийлд
При реставрацията е открит и надпис, който афишира освещаването на църквата на 29 юни 1561 година в чест на Света Троица и в наличието на цар Иван IV, царевичите Иван и Фьодор, както и на митрополит Макарий (Околните по-малки църкви са осветени през 1560-а.)
Свети Василий, интериор. Северен откъс на галерията, аспект към църквата Св. Григорий.Уилям Брумфийлд
Основният образен съставен елемент на Покровската черква е нейният иконостас, датиращ най-вече от XVIII и XIX век. Повечето икони в иконостаса идват от някогашната черква в Кремъл, отдадена на Черниговските чудотворци.
Символи на успеха
(отляво). Свети Василий, аспект от запад. Църква Св. Григорий (вдясно) и Църква Св. Киприян и Юстина. (вдясно). Свети Василий, църквата Свети Григорий Арменски, интериор.Уилям Брумфийлд
През блестящо оцветения северен портал се влиза в северния проход на галерията, където изобилстват преплитащи се флорални рисунки. Вляво е северозападната черква, отдадена на св. Григорий Арменски „Просветителя“. В деня на неговия празник, 30 септември, има две огромни събития, предшестващи щурмуването на Казан: провалянето на вражеските войски на полето Арск и зрелищната детонация на Арската кула, един от основните бастиони на града.
Свети Василий, аспект от север. Църквата Св. Киприян и Юстина. (вдясно). Свети Василий, църквата Св. Киприян и Юстина, интериор.Уилям Брумфийлд
Една от четирите „малки“ кули, вътрешността на църквата „Св. Григорий“ има варосани тухлени стени, маркирани единствено с тухлена серпантина на свода под купола. Нейният иконостас също включва фрагменти от дребни църкви, които преди са били ситуирани към Червения площад.
Свети Василий, църквата Св. Киприян и Юстина. Иконостас.Уилям Брумфийлд
Северната кула (голямата кула) е отдадена на раннохристиянските мъченици Киприян и Юстина (чествани на 2 октомври) и увековечава завършването на интервенцията по завладяването на Казан след щурма на града предходния ден. През XIX в. целият интериор е затрупан с ярки фрески, измежду които е и величественото изображение на Мария и Младенеца Христос на купола. През същия този интервал пред дребното олтарно пространство е основан нов иконостас.
Свети Василий, интериор. Северен откъс на галерията със фрески от XIX век. Вляво: изображение на св. Никита Столпник.Уилям Брумфийлд
Изходът от северната кула, който е пъстър проход, води към североизточната черква (малка), отдадена на трима византийски патриарси – Александър, Йоан и Павел. Тази черква символизира успеха на 30 август над татарската кавалерия под предводителството на княз Епанча. Така той отстранява огромната опасност Москва да не може да бъде удържана по време на обсадата на Казан. Големият й иконостас, основан особено за църквата при започване на XIX век, мощно пострадва през руския интервал, само че в този момент е реновиран.
Това проучване на тайните на храма Василий Блажени е направено в пет църкви от запад към североизток. В идната публикация ще разгледаме останалите пет в южната и източната страна, в това число и неголямата, само че водеща черква, отдадена на Василий Блажени.
(вляво). Свети Василий, Църква на тримата прелати, аспект от североизток. (вдясно). Свети Василий, черква на тримата прелати. Иконостас.Уилям Брумфийлд
В началото на XX в. съветският фотограф Сергей Прокудин-Горски основава комплициран развой за цветна снимка. Между 1903 и 1916 той пътува през Руската империя и прави над 2000 фотоси с процеса, който включва три експозиции на стъклена пластина. През август 1918 година напуща Русия и в последна сметка се преселва във Франция, където се събира с огромна част от сбирката си от стъклени негативи, както и 13 албума с контактни щампи. След гибелта му в Париж през 1944 година наследниците му продават сбирката на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. библиотеката цифровизира сбирката Прокудин-Горски и я прави свободно налична за световната аудитория. Няколко съветски уеб страницата към този момент имат версии на сбирката. През 1986 година архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд провежда първата галерия на фотографии на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. За интервала си на работа в Русия, който стартира през 1970 година, Брумфийлд е снимал множеството от местата, посещавани от Прокудин-Горски. Тази поредност от публикации опълчва възгледите на Прокудин-Горски за архитектурните монументи със фотоси, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.
създател: УИЛЯМ БРУМФИЙЛД
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ