Историята за щъркела или как се промениха детските приказки
Историите за бебета, родени от щъркели, са омагьосвали генерации. Но имат ли те към момента място в актуалното родителство? Когато бяхме дребни постоянно ни даваха книжки с приказки, само че през днешния ден и самите истории и методът на показване, са напълно разнообразни.
Тук идва въпросът към момента ли представяме на децата си, че " щъркелът носи бебетата ",
" Определено към момента има доста деца, които получават национални приказки или митични отговори за това, от кое място идват бебетата ", споделя Луси Емерсън, изпълнителен шеф на Форума за полово обучение в Обединеното кралство.
Възможно ли е сходни легенди и истории - без значение дали става дума за типичен приказки за бебета, родени от щъркели, или за по-модерни, спонтанни изобретения - фактически да повлияят на отношението ни към секса в дълготраен проект? И по какъв начин въобще са се появили? Един по-внимателен взор към някои от най-старите национални истории за секса и бебетата разкрива завладяващи прозрения за това за какво хората ги описват - и по какъв начин бихме могли да се оправим по-добре.
Крадецът на бебета
Приказката за щъркела е ясна на всички ни. Филмите на Дисни, анимационните филми и книжките с картинки ми разказваха, че тези елегантни, дългокраки птици намират и предават новородените бебета на родителите им. Оригиналният мит обаче има по-мрачен поврат - птицата открадва - или избавя, според от гледната точка - бебето.
Митът може да се наблюдава до антична Гърция, където жеравите, които имат доста общи черти с щъркелите, са били свързвани с кражбата на бебета. В древногръцката митология Хера, богинята на раждането, трансформира съперницата си Герана в жерав с продължен врат, тъй като имала връзка със брачна половинка ѝ Зевс. Като не желала да се раздели с новороденото си дете, Герана взела бебето, увила го в одеяло и отлетяла с него в клюна си.
С течение на времето жеравът е бил сменен от щъркела - споделя Пол Куин, старши учител по британска литература в университета в Чичестър, Англия. " Има връзка с домашния уют, тъй като щъркелите гнездят на покривите на хората. " Друг митологичен слой е прибавен от пеликана, който в европейската средновековна литература е знак на Дева Мария и грижовната майка, споделя Куин. Той споделя, че пеликанът се свързва и с кърменето, защото в литературата птицата е разказана по какъв начин се бърка в гърдите, с цел да нахрани дребните си.
В началото на XIX в. щъркелът стартира да се появява в приказките. Отново се появява като знак на домашния живот и фамилията. " Щъркелите постоянно са били свързвани със фамилния живот, тъй като очевидно са били виждани да кърмят дребните си ", споделя Марина Уорнър, професор по британски език и креативно писане в колежа " Бъркбек " към Лондонския университет. В приказките те постоянно идват на помощ на човешките бебета.
" Щъркелът намира бебета в кладенци, езера или блата и с клюна си ги изважда и ги поставя в прашка ", споделя Уорнър.
Тази версия е разпространявана от приказката " Щъркелите " на Ханс Кристиан Андерсен, оповестена при започване на XIX век. В приказката на Андерсен белите птици търсят " езерото, в което лежат всички дребни деца и чакат да дойдат щъркелите, с цел да ги отведат при родителите им ".
" Там лежат най-хубавите бебета и сънуват по-сладки сънища, в сравнение с в миналото ще сънуват в бъдеще ", написа Андерсен. " Всички родители се радват, че имат малко дете, а децата са толкоз удовлетворени от едно малко братче или сестриче ".
Но в историята на Андерсен има и един нечовечен поврат: на неприятно държащите се деца щъркелът дава за наказване мъртво братче или сестриче, с цел да ги накара да плачат за своето " малко мъртво братче ".
Въпреки този отблъскващ край приказката на Андерсен бързо обикаля англоезичния свят. Във викторианска Англия щъркелът се трансформира в потребен метод за смутените родители да обяснят на децата си обстоятелствата от живота и да прикрият действителностите на секса и раждането - споделя Уорнър.
В своята позитивна форма митът за щъркела към момента е публикуван в известната просвета. И до през днешния ден постоянно срещано родилно леке по кожата на новороденото, породено от малформации на кръвоносните съдове, се назовава " захапване от щъркел ", което акцентира въздействието на приказката.
В Шотландия било всекидневно децата да слагат зелеви листа пред домовете си, в случай че желаят от феите да им донесат ново братче или сестриче - споделя Куин. Жените също ядяли зеле, с цел да покачат плодовитостта си и да си обезпечат сполучлива бременност.
За родителите от викторианската ера приказките за щъркела и зелевите бебета са били " метод да обяснят на децата си неща, които не са могли да им обяснят по различен метод ", споделя Куин.
" Те не са знаели по какъв начин наподобява женското тяло от вътрешната страна... просто са си представяли, че това е обърнато мъжко тяло ", споделя той. " И по какъв начин да обясниш това? Природният свят е очевидният модел, към който би трябвало да се обърнем. "
Вземете Червената шапчица, европейска приказка за момиче, което отива на посетители на баба си и по пътя стопира да поговори с видимо другарски надъхан вълк. По време на Викторианската ера родителите разказвали тази приказка на дъщерите си, с цел да ги предупредят да не поддържат връзка с мъже, които не познават, споделя Уорнър.
Това е било преди дамите да имат достъп до каквито и да било контрацептиви, тъй че когато става въпрос за романтика и предбрачен секс, " заплахите са били доста огромни ", споделя тя. Освен това е имало " същински обществен позор ", обвързван с бременността без брак, прибавя тя.
Вредни легенди?
Макар че щъркелът, който доставя бебето, остава известен претекст върху приветствени картички и дарове, може би е мъчно да си представим, че родителите от XXI век съществено се пробват да убедят децата си, че по този начин се раждат бебета. Но други легенди и приказки към момента са изненадващо публикувани, споделя Спринг Ченуа Купър, доцент по полово здраве в Училището по публично здраве към Градския университет на Ню Йорк.
Една от аргументите е просто, че доста родители към момента не са сигурни по кое време и по какъв начин да приказват за обстоятелствата. " Много хора не знаят действителните научни неща, които би трябвало да споделят, и не знаят по какъв начин да обяснят секса на децата си ".
Въпреки това приказките, които за родителите сега са успокояващи и безвредни, в действителност могат да объркат децата - споделя Емерсън от Форума за полово обучение в Обединеното кралство. На родителите може да им е мъчно да поправят историята по-късно и да признаят, че са излъгали. Тя споделя по какъв начин 18-годишно момиче посетило клиника за полово здраве, с цел да попита дали може да е бременна, откакто сперма се озовала в пъпа ѝ.
" Тя беше влезнала във връзка, само че не разбираше половото здраве или личната си анатомия ", споделя Емерсън.
Купър се съгласява, че " когато хората вършат догатки, учредени на легенди и дезинформация, това може да има нездравословни резултати ".
В Австралия имунизацията против HPV, която се слага на младежите за предотвратяване от рак на шийката на матката, постоянно е наричана " секс ваксина ". Това кара някои девойки неправилно да имат вяра, че тя ги защищава от заболявания, излъчени по сексуален път, и значи, че те и техните сътрудници не би трябвало да употребяват презервативи, споделя Купър.
Друга заплаха от потреблението на приказки е, че може да се сътвори модел да не се приказва намерено за секс, споделят специалистите, което затруднява децата и младежите да се доверяват на родителите си. " Те могат да преживеят нахлуване и да считат, че не могат да приказват за това, да забременеят и да не кажат на никого или да получат полово излъчена болест и да не я лекуват ", споделя Купър. " Страхът да се приказва за тези неща може да докара до последствия за целия им живот. "
Тук идва въпросът към момента ли представяме на децата си, че " щъркелът носи бебетата ",
" Определено към момента има доста деца, които получават национални приказки или митични отговори за това, от кое място идват бебетата ", споделя Луси Емерсън, изпълнителен шеф на Форума за полово обучение в Обединеното кралство.
Възможно ли е сходни легенди и истории - без значение дали става дума за типичен приказки за бебета, родени от щъркели, или за по-модерни, спонтанни изобретения - фактически да повлияят на отношението ни към секса в дълготраен проект? И по какъв начин въобще са се появили? Един по-внимателен взор към някои от най-старите национални истории за секса и бебетата разкрива завладяващи прозрения за това за какво хората ги описват - и по какъв начин бихме могли да се оправим по-добре.
Крадецът на бебета
Приказката за щъркела е ясна на всички ни. Филмите на Дисни, анимационните филми и книжките с картинки ми разказваха, че тези елегантни, дългокраки птици намират и предават новородените бебета на родителите им. Оригиналният мит обаче има по-мрачен поврат - птицата открадва - или избавя, според от гледната точка - бебето.
Митът може да се наблюдава до антична Гърция, където жеравите, които имат доста общи черти с щъркелите, са били свързвани с кражбата на бебета. В древногръцката митология Хера, богинята на раждането, трансформира съперницата си Герана в жерав с продължен врат, тъй като имала връзка със брачна половинка ѝ Зевс. Като не желала да се раздели с новороденото си дете, Герана взела бебето, увила го в одеяло и отлетяла с него в клюна си.
С течение на времето жеравът е бил сменен от щъркела - споделя Пол Куин, старши учител по британска литература в университета в Чичестър, Англия. " Има връзка с домашния уют, тъй като щъркелите гнездят на покривите на хората. " Друг митологичен слой е прибавен от пеликана, който в европейската средновековна литература е знак на Дева Мария и грижовната майка, споделя Куин. Той споделя, че пеликанът се свързва и с кърменето, защото в литературата птицата е разказана по какъв начин се бърка в гърдите, с цел да нахрани дребните си.
В началото на XIX в. щъркелът стартира да се появява в приказките. Отново се появява като знак на домашния живот и фамилията. " Щъркелите постоянно са били свързвани със фамилния живот, тъй като очевидно са били виждани да кърмят дребните си ", споделя Марина Уорнър, професор по британски език и креативно писане в колежа " Бъркбек " към Лондонския университет. В приказките те постоянно идват на помощ на човешките бебета.
" Щъркелът намира бебета в кладенци, езера или блата и с клюна си ги изважда и ги поставя в прашка ", споделя Уорнър.
Тази версия е разпространявана от приказката " Щъркелите " на Ханс Кристиан Андерсен, оповестена при започване на XIX век. В приказката на Андерсен белите птици търсят " езерото, в което лежат всички дребни деца и чакат да дойдат щъркелите, с цел да ги отведат при родителите им ".
" Там лежат най-хубавите бебета и сънуват по-сладки сънища, в сравнение с в миналото ще сънуват в бъдеще ", написа Андерсен. " Всички родители се радват, че имат малко дете, а децата са толкоз удовлетворени от едно малко братче или сестриче ".
Но в историята на Андерсен има и един нечовечен поврат: на неприятно държащите се деца щъркелът дава за наказване мъртво братче или сестриче, с цел да ги накара да плачат за своето " малко мъртво братче ".
Въпреки този отблъскващ край приказката на Андерсен бързо обикаля англоезичния свят. Във викторианска Англия щъркелът се трансформира в потребен метод за смутените родители да обяснят на децата си обстоятелствата от живота и да прикрият действителностите на секса и раждането - споделя Уорнър.
В своята позитивна форма митът за щъркела към момента е публикуван в известната просвета. И до през днешния ден постоянно срещано родилно леке по кожата на новороденото, породено от малформации на кръвоносните съдове, се назовава " захапване от щъркел ", което акцентира въздействието на приказката.
В Шотландия било всекидневно децата да слагат зелеви листа пред домовете си, в случай че желаят от феите да им донесат ново братче или сестриче - споделя Куин. Жените също ядяли зеле, с цел да покачат плодовитостта си и да си обезпечат сполучлива бременност.
За родителите от викторианската ера приказките за щъркела и зелевите бебета са били " метод да обяснят на децата си неща, които не са могли да им обяснят по различен метод ", споделя Куин.
" Те не са знаели по какъв начин наподобява женското тяло от вътрешната страна... просто са си представяли, че това е обърнато мъжко тяло ", споделя той. " И по какъв начин да обясниш това? Природният свят е очевидният модел, към който би трябвало да се обърнем. "
Вземете Червената шапчица, европейска приказка за момиче, което отива на посетители на баба си и по пътя стопира да поговори с видимо другарски надъхан вълк. По време на Викторианската ера родителите разказвали тази приказка на дъщерите си, с цел да ги предупредят да не поддържат връзка с мъже, които не познават, споделя Уорнър.
Това е било преди дамите да имат достъп до каквито и да било контрацептиви, тъй че когато става въпрос за романтика и предбрачен секс, " заплахите са били доста огромни ", споделя тя. Освен това е имало " същински обществен позор ", обвързван с бременността без брак, прибавя тя.
Вредни легенди?
Макар че щъркелът, който доставя бебето, остава известен претекст върху приветствени картички и дарове, може би е мъчно да си представим, че родителите от XXI век съществено се пробват да убедят децата си, че по този начин се раждат бебета. Но други легенди и приказки към момента са изненадващо публикувани, споделя Спринг Ченуа Купър, доцент по полово здраве в Училището по публично здраве към Градския университет на Ню Йорк.
Една от аргументите е просто, че доста родители към момента не са сигурни по кое време и по какъв начин да приказват за обстоятелствата. " Много хора не знаят действителните научни неща, които би трябвало да споделят, и не знаят по какъв начин да обяснят секса на децата си ".
Въпреки това приказките, които за родителите сега са успокояващи и безвредни, в действителност могат да объркат децата - споделя Емерсън от Форума за полово обучение в Обединеното кралство. На родителите може да им е мъчно да поправят историята по-късно и да признаят, че са излъгали. Тя споделя по какъв начин 18-годишно момиче посетило клиника за полово здраве, с цел да попита дали може да е бременна, откакто сперма се озовала в пъпа ѝ.
" Тя беше влезнала във връзка, само че не разбираше половото здраве или личната си анатомия ", споделя Емерсън.
Купър се съгласява, че " когато хората вършат догатки, учредени на легенди и дезинформация, това може да има нездравословни резултати ".
В Австралия имунизацията против HPV, която се слага на младежите за предотвратяване от рак на шийката на матката, постоянно е наричана " секс ваксина ". Това кара някои девойки неправилно да имат вяра, че тя ги защищава от заболявания, излъчени по сексуален път, и значи, че те и техните сътрудници не би трябвало да употребяват презервативи, споделя Купър.
Друга заплаха от потреблението на приказки е, че може да се сътвори модел да не се приказва намерено за секс, споделят специалистите, което затруднява децата и младежите да се доверяват на родителите си. " Те могат да преживеят нахлуване и да считат, че не могат да приказват за това, да забременеят и да не кажат на никого или да получат полово излъчена болест и да не я лекуват ", споделя Купър. " Страхът да се приказва за тези неща може да докара до последствия за целия им живот. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ