Дедо Скръц и домашното насилие. Като дете и той е бил жертва
Историите с домашно принуждение нямат отминалост, както демонстрира протичащото се в последно време у нас.
Едва ли някой от многочислените фенове на врачанския хуморист Дедо Скръц подозира, че зад творчеството му, което умее да разсмива, се е озъбил един злокобен сюжет за
дългородължаващо домашно принуждение.
Сюжетът е от преди повече от 60 години:
„ Аз оцелях. Живях години наред при домашно принуждение. Не желая хората да живеят по този начин, както аз съм живял, и да им дам кураж “, споделя той пред БНР.
Той споделя за татко си, който лежал в затвор, само че откакто излиза, към този момент бил различен човек:
„ Много неприятни неща направи – и на мен, и на фамилията. Сестра ми не устоя. Аз съм на другия полюс – бях решил, че в името на положителното ще оцелея. Оцелях! Когато татко ми умираше, аз го погребах. Той ми сподели „ Прости ми, сине, в случай че можеш “. Винаги съм вярвал, че това нещо ще свърши и ще ми бъде потребно, с цел да бъда добър човек “.
Куражът на Цветан Дочев да продължи, да оцелее и да не загуби човешкия си образ, макар обезобразените от побоища и тормоз детски и младежки години, го води под покрива на иронията, където брониран с възприятие за комизъм и човечност, развива креативния си гений и през днешния ден е обичаният от разнообразни генерации Дедо Скръц. Личната му история обаче няма отминалост и през днешния ден, шейсет години по-късно, за жалост, е все по този начин настояща.
„ Трябва да станат доста неприятни неща, с цел да се задействат институциите, а и освен институциите, само че и ние хората да имаме неотстъпчивост. Това не е единствено работа на институциите, тя е на всички нас. Радвам се, че има митинги и че хората по този начин реагират. Насилието постоянно би трябвало да бъде подложено на критика “, сподели Дедо Скръц и добави, че освен мъже, само че има и жени-насилници. Според него рецептата е да не се помиряваме.
Сега пенсионер, Цветан Дочев познава добре работата на обществените служби, тъй като дълги години е бил обществен възпитател в Дневен център за деца в неравностойно състояние. Според него институциите могат и са длъжни да дадат отговор на случаите на домашно принуждение.
„ Мисля, че към този момент чашата е преляла и че ще се вземат съответни ограничения. Аз съм сигурен, че най-сетне ние ще станем по-цивилизовани “, сподели още той.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Едва ли някой от многочислените фенове на врачанския хуморист Дедо Скръц подозира, че зад творчеството му, което умее да разсмива, се е озъбил един злокобен сюжет за
дългородължаващо домашно принуждение.
Сюжетът е от преди повече от 60 години:
„ Аз оцелях. Живях години наред при домашно принуждение. Не желая хората да живеят по този начин, както аз съм живял, и да им дам кураж “, споделя той пред БНР.
Той споделя за татко си, който лежал в затвор, само че откакто излиза, към този момент бил различен човек:
„ Много неприятни неща направи – и на мен, и на фамилията. Сестра ми не устоя. Аз съм на другия полюс – бях решил, че в името на положителното ще оцелея. Оцелях! Когато татко ми умираше, аз го погребах. Той ми сподели „ Прости ми, сине, в случай че можеш “. Винаги съм вярвал, че това нещо ще свърши и ще ми бъде потребно, с цел да бъда добър човек “.
Куражът на Цветан Дочев да продължи, да оцелее и да не загуби човешкия си образ, макар обезобразените от побоища и тормоз детски и младежки години, го води под покрива на иронията, където брониран с възприятие за комизъм и човечност, развива креативния си гений и през днешния ден е обичаният от разнообразни генерации Дедо Скръц. Личната му история обаче няма отминалост и през днешния ден, шейсет години по-късно, за жалост, е все по този начин настояща.
„ Трябва да станат доста неприятни неща, с цел да се задействат институциите, а и освен институциите, само че и ние хората да имаме неотстъпчивост. Това не е единствено работа на институциите, тя е на всички нас. Радвам се, че има митинги и че хората по този начин реагират. Насилието постоянно би трябвало да бъде подложено на критика “, сподели Дедо Скръц и добави, че освен мъже, само че има и жени-насилници. Според него рецептата е да не се помиряваме.
Сега пенсионер, Цветан Дочев познава добре работата на обществените служби, тъй като дълги години е бил обществен възпитател в Дневен център за деца в неравностойно състояние. Според него институциите могат и са длъжни да дадат отговор на случаите на домашно принуждение.
„ Мисля, че към този момент чашата е преляла и че ще се вземат съответни ограничения. Аз съм сигурен, че най-сетне ние ще станем по-цивилизовани “, сподели още той.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ