Историите издълбават улеи, достатъчно дълбоки, за да вървят хората в

Историите издълбават улеи, задоволително дълбоки, с цел да вървят хората в тях, също както водата следва несъмнено русло по планински скат. И всякога, когато нови герои отъпкват пътеката на историята, улеят става по-дълбок.

" Вещици в чужбина ", Тери Пратчет

За страдание от дълго време установяваме какъв брой лишена от въображение е българската политика в последните две десетилетия. Освен че потвърдиха това умозаключение, напъните за следващ избор на съмнение, който е лишен от пристрастеността, която би следвало да върви с сходно упражнение, ме върнаха към някои размисли, които ме занимават от няколко години и които имат директно отношение към историята като капан. Специфично капан за Българска социалистическа партия.

Преди към този момент 2 десетилетия един професор по политически науки - Хърбърт Китчелт, открива, че историята има значение. Има значение дали си страна, образувана в рамките или отломките на Империя, с развъртян бюрократичен уред и формирала се конструкция на представителството или не. Има значение за съпротивата против комунистическите режими, има отношение към способността да се провежда дисидентско придвижване, има отражение върху вида комунизъм и най-после има значение за ориста на някогашните комунистически партии - къде биват неразрешени, къде се трансформират в извънредно леви националисти, къде сполучливо се трансформират в част от новата демократична система - " опаковани " като естествени социалдемократични партии.

Вероятно към този момент се досетихте, че България бива сложена в графата на " патримониалния " вид комунизъм. Типът комунизъм, който освен съвсем безпроблемно окупира държавната власт и прониква във всеки аспект на публичния живот, само че и в който се разпознава напълно едва развито (към несъществуващо) дисидентско придвижване. Разбира се същинският проблем с това е и безпроблемното трансформиране на предходната комунистическа партия в " естествена " част от новата партийна система на промяна към демократично ръководство, направено допустимо от контрола върху държавния запас, построените клиентелистки мрежи и сфери на въздействие, само че и в не дребен аспект върху гласоподаватели, за които носталгията по предходния режим и желанието да се запази/защити техния метод на живот се трансформира в съществена електорална тактика. Бихме могли да обсъждаме дали и до каква степен е прав Китчелт, както и до каква степен разказва българският подтекст в елементи, само че тук значим е духът. Всеки от нас може да разпознае детайли от описания сюжет в елементи от българската история след 90-те и най-важното, Българска социалистическа партия продължава да бъде част от българската партийна система и като такава въплъщава поредност от отъпкани истории, които ми се коства значимо да бъдат разказани.

Като политолог постоянно съм намирал способността на моделите да изясняват разнообразни истории извънредно забавна и в същото време мощно депресираща. Тази е и двете.

История едно: Железният закон на олигархията

Продукт на вътрешен прелом против Генералния си секретар, Българска социалистическа партия бързо се трансформира в комплициран баланс сред разнообразни фракции, структури, стопански и обществени ползи. Нейният триумф в трансформацията и оцеляването й в българската политика в този смисъл постоянно се е дължал на способността й да обгръща, ръководи и интегрира всеки един от тях. За интервала след 1991 година Българска социалистическа партия в никакъв случай не се е явявала на избори независимо - имената на обединенията са се променяли, само че не и повода за тяхното съставяне. Вътрешните крила са се сблъсквали, само че съвсем в никакъв случай до ръководството на Корнелия Нинова, това не е водило до съществени напускания и разцепления (вижте историята на Съюз на демократичните сили за сравнение), изключително такива, които да имат същински електорален резултат. В този смисъл и като абсурд може да се твърди, че за интервала на прехода Българска социалистическа партия е може би най-демократичната партия. Под това нямам поради най-поддържащата демократичните правила (все отново изявлението " демокрацията ни лиши доста ", бе направено от ръководителя на Българска социалистическа партия - Корнелия Нинова), а най-включващата в процеса на взимане на решения другите ползи, налични в партията. Това несъмнено може да се наблюдава както в организационната конструкция на партията - най-голяма членска маса (210 000 през 2003 година, против 35 000 за Съюз на демократичните сили и 20 000 за НДСВ), най-вече локални организации и най-комплексна конструкция - ясно структурирана подчиненост, доста съюзи и фракции, ясно разпределени отговорности и равнища на взимане на решенията, по този начин и в връзките ѝ с външни организации и вътрешни олигархични кръгове.

И тук се намесва историята. Българска социалистическа партия извънредно бързо (почти без предупреждение) влезе в улея на това, което Робърт Михелс през 1911, забележете, назова " стоманеният закон на олигархията ". Правилото, че няма значение какъв брой демократична е една организация първоначално, тя непроменяемо ще развие олигархични трендове - т.е. една дребна група от хора, ще централизира властта в себе си. Процес значително стартиран от две трендове - намаляването на електоралната тежест и загубата на политическо въздействие след 2009 година. Макар началото да се проточи, краят се стовари с изненадваща експедитивност. Докато членовете се усетят, ръководителят на Българска социалистическа партия се избираше от всички членове. Мярка, която бе въведена в България от Съюз на демократичните сили и която наподобява извънредно демократична. Всъщност е добре разказан механизъм за лишаване на власт. Поради високата легитимност на " избирания директно " ръководител, това нормално върви с концентрация на вземането на решения, нарастване на въздействието при избиране на управлението и/или членовете на управителния екип. И резултатите не закъсняха - изключвания, напускания, незначителност и липса на въображение. От 2017-та година насам Българска социалистическа партия загуби 700 000 гласа. Тенденция, която би могла да бъде обяснена, в случай че някое от напусналите крила, в действителност беше съумяло да се появи като опция. Не, тази загуба се дължи напълно на обстоятелството, че Българска социалистическа партия не съумява да генерира никакво свястно наличие, оттатък носталгията по комунистическия режим, тежка русофилия, показана като национализъм (казах ви аз, че нямат въображение) и нещо, което те назовават " опозиция против джендър идеологията ". Опитът да се съберат подписи за референдум против въпросната " идеология " не просто опонира на общата визия за левицата като нещо прогресивно, то е опозиция против нещо, което А) няма съвсем никакъв импакт върху българската реалност и Б) няма метод, през който да разшири поддръжката за партията, а в противен случай - прави я спомагателен пленник на носталгията и реакционизма. В този смисъл то е упражнение по изобретяването на " зложелател ", задоволително заплашителен, че да е опасност, и задоволително " слаб ", че да може да бъде надвит. А, това, както написа и Умберто Еко, е главно занятие на фашизма. Оставям това настрани, към този момент и ще ви върна към тази тематика по-късно.

Поредното доказателство, за сходна тежка безпринципност беше предоставено на брифинга на Българска социалистическа партия по отношение на внасянето на идващия избор на съмнение. Темата за сигурността е задоволително мъчителна и задоволително настояща, с цел да може да се трансформира в генератор на поддръжка. Обезсилената българска войска, същата горда българска войска, която не е губила значима борба, е облик, който може да възпали всеки българин (добре де, почти). Приземената българска авиация (нали помните, тая която прави първия военен полет въобще в света) е знаме, което може да бъде забито отпред на всеки същински национализъм. Вместо въодушевяващ яд, откровено отвращение и смела нова визия за излаз от тази обстановка ние видяхме, оправдаващи се счетоводители. Чуха се някакви неща за пари, за закъсняване на доставки, за това, че финансираме някаква огромна страна. Мънкане за това, че горките Българска социалистическа партия не били подкрепени от " Възраждане " и оправдаване, за какво се внася този избор по време на локални избори. Оставям настрани обстоятелството, че от 2014 година насам, гордият национализъм на Българска социалистическа партия и техният президент приземиха българската авиация, не съумяха да разпознаят споровете в Украйна като опасност (директна или индиректна) за българската национална сигурност и сложиха енергийната ни сигурност в директна взаимозависимост от външна мощ.

По-важното е, че даже и да желаят, те не могат да произведат логичен роман за българската национална сигурност. Не че това е изолиран случай... множеството вотове на съмнение през последното десетилетие се пускат по рутинното и скучно преброяване на едни гласове.

История 2: Социализмът се предава по сексуален път

Спомняте си това съпоставяне сред СПИН и социализма, изречено от един представител на управлението на Българска социалистическа партия. Нека да разтеглим сравнението му до хората, които подкрепяха и гласоподаваха за тази партия. По-горе стана дума, за носталгията, която бе създавана заради потребността да се обслужат страховете, ползите и привилегиите на тези хора. Поради тази потребност при започване на годините на прехода, Българска социалистическа партия в действителност е по-дясна партия от Съюз на демократичните сили, по данните на един план наименуван, резултатът, на който се дължи най-вече на отношението към предходния режим, както и на тематичните области, свързани с публичните връзки, взаимност и обичайни полезности. Така вместо прогресивна роля и отвореност към младите и модерните, партията остана затворена в старите и реакционни настройки на личния си електорат. Ожесточаването на тази алтернатива, докара и до описаните нагоре резултати. Не е инцидентно, че проблемите за партията започнаха, когато Сергей Станишев направи опит да я вкара в модерния социалдемократичен свят. Лидерски вакуум, поредност от изборни загуби и вътрешно-партийни конфликти доведоха до избора на Корнелия Нинова и нейният избор да затвори партията в ретроградността и към този момент описаните тематики. Драмата идва от това, че даже в това пространство, конкуренцията е по-добра от оригинала. Няма изненада, че брифингът на Българска социалистическа партия бе захласнат от отвращение от " Възраждане ", няма изненада в спора със личния им президент, няма изненада в изборните резултати... има единствено предупреден край.