Историческият френски лидер е пленявал въображението по целия свят от

Историческият френски водач е пленявал въображението по целия свят от епохи като обект на книги, филми, песни и стихотворения. Тъй като нов биографичен филм, режисиран от Ридли Скот, е надъхан да разкраси в допълнение легендата за Наполеон Бонапарт, действителността на неговото завещание е по-сложна.

Във Франция Бонапарт се назовава с два прякора: „ Орелът “ измежду тези, които го възхваляват като боен талант и мощ за рационализация в цяла Европа, и „ Човекоядецът “ от тези, които го виждат като войнолюбив мегаломан с безчувствено неуважение за човешкото страдалчество.

Стратосферният напредък на власт на Наполеон е именит. Бонапарт е роден през 1769 година в оскъдно семейство на остров Корсика и е подготвен във военна академия в континентална Франция. Той е на 20 години, когато стартира Френската гражданска война през 1789 година – в границите на три години Франция смъква своя монарх и се афишира за република.

След революцията Бонапарт продължава устойчиво издигане във военните звания, ръководейки армии в Италия, Египет и Сирия като генерал-майор, преди да се завърне в родината си през 1799 година

Франция беше в хватката на стопански и политически безпорядък и Бонапарт изигра роля в свалянето на нейния петчленен ръководещ комитет, Директорията, който беше сменен с тричленно консулство.

Наполеон поема ролята на първи консул, което го прави водеща политическа фигура на Франция – позиция, която той консолидира, като се афишира за доживотен консул през 1802 година и за император през 1804 година, на 35-годишна възраст.

Модернизатор

„ Наполеон не би трябвало да се преглежда в черно и бяло, а по-скоро в нюанси на сивото. Неговото ръководство над Франция имаше някои доста позитивни аспекти, най-много във връзка с модернизирането на администрацията “, сподели историкът и публицист Шарл-Елоа Виал пред FRANCE 24.

По време на ръководството на Наполеон бяха въведени доста съществени детайли на френската администрация, които не престават да съществуват и през днешния ден, като например гимназии (или лицеи), система за бакалавърски изпити, отличие на Ордена на почетния легион за военни и цивилен заслуги, метаморфоза на държавния юридически съвещателен орган Държавния съвет (Conseil d'État) и даже френското събиране на боклуци система.

Най-влиятелният от административните му триумфи е въвеждането на правната система на Гражданския кодекс през 1804 година, тогава именуван Наполеонов кодекс.

За първи път кодексът вкарва обединен набор от ясно написани и разбираеми национални – вместо провинциални – закони за Франция, правно определящи статута на хората, собствеността и придобиването на благосъстоятелност и стандартизиращи правни процедури.

Кодексът беше признат в доста страни в Европа, окупирани от армиите на Наполеон, отбелязвайки края на феодализма и основа на правните системи в по-голямата част от континентална Европа и отвън нея.

„ До през днешния ден можете да видите следите от Гражданския кодекс на Наполеон в толкоз доста страни – доста европейски народи, Япония, Южна Корея, Чили и по този начин нататък – че даже бихте могли да го опишете като повсеместен кодекс, ” Тиери Ленц, историк и шеф на Фондация Наполеон сподели пред FRANCE 24.

Наследството на доста от административните структури, въведени от Бонапарт в Европа, е издържано. „ Неговият отпечатък е на всички места, всеки ден “, сподели Майкъл Броърс, почетен професор по история на Западна Европа в Оксфордския университет и исторически съветник по „ Наполеон “ на Ридли Скот.

„ Всеки път, когато купувате и продавате къща или употребявате законът, когато отидете на учебно заведение или в университет, когато видите [френската полиция] жандармерията или [италианската полиция] карабинерите... методът, по който всичко е структурирано, е Наполеоновата система. “

„ Подпалвач на война “

Наполеон обаче е може би най-известен като експертен боен пълководец и водач. Някои от най-незабавно разпознаваемите изображения на Наполеон го изобразяват на бойното поле в цялостно военно облекло, в това число емблематичната му двурога шапка.

Шапката на Наполеон се продава за 1,9 милиона евро на френски търг

 

Като водач, Наполеон бързо натрупа изключителни победи на бойното поле, употребявайки сполучливи тактики като бързо напредване на армията си, бързи офанзиви и спиране на връзката с вражеските единици. „ Той беше популярен пълководец. Не желая никой да откри по-голяма военна победа от [битката при] Аустерлиц, ” сподели Броерс.

В резултат на това френската империя се разраства бързо и доникъде на 1812 година по-голямата част от Европа или е включена във Франция, или е под властта на Наполеон надзор или беше в съюз с френския водач.

Но военният прогрес пристигна на човешка цена. Приблизително 800 000 – 1 милион френски бойци и 2 милиона бойци на опозицията, губят живота си в Наполеоновите войни.

Въпреки че е ловък пълководец, упоритостта на Бонапарт усилва броя на жертвите изключително към края на неговото ръководство.

От 1808 година нататък, „ Виждате, че упоритостта му го отвлече “, сподели Виал. „ В Полуостровната война в Испания – и изключително в Русия – беше ясно, че Наполеон води война за концепция за популярност. Залозите ставаха все по-високи, броят на починалите нарастваше и борбите ставаха още по-кървави. “

„ Той беше подпалвач на война и пълководец “, добави Броърс. „ През по-голямата част от 10 години той беше във война. “

„ Просветен диктатор “

Друг етикет, даден на Наполеон, е този на „ образован диктатор “. Колкото и да беше човек на времето си във връзка с въвеждането на цивилен права като достъп до обучение и систематизирани правосъдни процеси, по време на неговото ръководство нямаше приемливост към опозицията.

Трудно извоюваните политически и цивилен свободи, пристигнали като резултатите от революцията бяха анулирани, свободите на пресата бяха лимитирани, проблематичните парламентарни институции бяха затворени, а съперниците бяха строго проверявани от държавната полиция, в случай че не и заточени.

Наполеон също управлява промени, които отблъснаха обществения напредък. Като част от проект за доминиране на международната търговия със захарна тръстика Бонапарт през 1802 година вкарва още веднъж робството в отвъдморските територии на Франция включително актуален Хаити, Френска Гвиана и Гваделупа, където то е отстранено от 1794 година насам.

Източник: france24.com