Проф. Георги Чобанов: Пътят на розата е българската отсечка от Модерния път на коприната
Историческият античен път на коприната минава през територията на България. Пътят на розата е българската права от Модерния път на коприната. Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът професор Георги Чобанов.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с проф. Чобанов.
БГНЕС: Защо казвате, че Пътят на розата е българската права от Модерния път на коприната?
Проф. Георги Чобанов: Пътят на коприната е античен път по който отпреди 2000 години са се осъществявали търговията, обмена на технологии и просвета сред двете велики антични цивилизации: Източната (Древен Китай) и Западната (Древна Европа). Наименованието „ Път на коприната “ се утвърди в по-ново време и намира своето опрощение в коприната, като една от най-лукративните, най-привлекателните и скъпо струващи артикули, които са предложили китайските търговци. Всяка страна, която е била част от Пътя коприната е предложила своя най-атрактивен артикул. За България по традиция, розовото масло е най-лукративния народен артикул. Розата стана народен знак на България, израз на финес, хубост и емоционалност. Затова и българската права от Модерния път на коприната е напълно естествено да бъде наречена Пътя на розата.
Възраждането на концепцията за Пътя на коприната стана допустимо с помощта на геополитическите промени и систематизиране на силите през последните години. Всички виждаме какво става – двете супер сили Съединени американски щати и Русия към този момент имат трети съперник – Китай, който се възроди в границите на три поредни стадия – при Мао Цзедун (когато беше ликвидирана бедността и сложени основите на индустрията); при Дън Сяопин, при който се вкарват детайли на пазарно стопанство; при Си Цзинпин – страната се трансформира в мотор на актуалната международна стопанска система. В този смисъл не е изненада концепцията за един нов съвременен път на коприната. В този мега план Китай влага милиарди долари. Идеята е да се сътвори по протежението на античния път логистична мрежа с всички условия на 21 век. Съвсем неотдавна концепцията беше показана и в Организация на обединените нации. Инициативата на Китай обаче, не бе призната с необикновен възторг от Западна Европа. Имаше изявления, че Китай прави опит да разцепи Стария континент.
Доколкото познавам китайската политика и философия, те са доста надалеч от тези дребнави политически сметки. Западна и Северна Европа нямат интерес да се развива Южна и Източна Европа, включително и България. Страните от Западна Европа непрестанно се пробват да оказват напън върху 16-те страни, които вземат участие във форума, на който хазаин е София през тази седмица - Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Черна Гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Република Македония. Целта им е да възпират китайските вложения в района. Забелязвам, че наши политически водачи се поддават на този напън и с дейностите си се пробват да отклонят пътя на коприната който исторически минава през територията на България идвайки от Турция, да ни заобиколи. Това към този момент се случва. Гърците предоставиха пристанището в Пирея на
китайците на концесия. Оттам връзката е Солун-Скопие-Белград – Централна Европа, подминавайки Пловдив и София.
На последната среща на самодейността 16+1 Хърватия подписа контракт с Китай и даде всичките си пристанища да бъдат част от Модерния път на коприната. Вижда се по какъв начин пътят на коприната ни заобикаля, като изключва Бургас и Варна. Нашето държавно управление по този въпрос мълчи.
Многократно съм поставял въпроса, какво вършим, с цел да не ни подминава пътя на коприната. Нашият министър председател Бойко Борисов направи един лъвски скок като предложи годишната среща на 16+1 да бъде в България, само че продължава да се мълчи какво ще подпише България на тази среща с Китай Премиерът на Китай Ли Къцян не е екскурзиант. Той идва в София, с цел да подписва съглашения с участниците в срещата, които несъмнено е належащо да бъдат готови авансово на експертно равнище.
БГНЕС: Какво да чакаме от самодейността 16+1, какви са ни изгодите?
Проф. Георги Чобанов: Не знам какво да чакам. Ако ние не заявим ясно и изрично нашите планове и проекти за развиване, нищо няма да договорим на тази среща. Не може да чакаме китайците да ни кажат какво да вършим. Липсата на информация ме безпокои. Според мен би трябвало ясно да заявим, че желаеме, имаме желание да построим супермодерна железопътна инфраструктура, и да изградим Бургас и Варна като огромни пристанища и съвременни логистични центрове. Трябва да създадем по този начин, че големите стокови и парични потоци да минават през България. В Пловдив има към този момент китайска компания, която завоюва търга за концесия на летището и счита да построи карго инфраструктура. Регионът може да се оформи като голям логистичен център – един от най-големите на Балканите.
БГНЕС: Дали очаквате пробив в енергетиката след форума 16+1?
Проф. Георги Чобанов: От срещата нищо не чакам. Придвижването на енергийните планове, като да вземем за пример развиването на плана АЕЦ „ Белене “ може става единствено след доста детайлно създадени бизнес проекти и софтуерни разбори направени от групи от специалисти с привличане на най-хубавите експерти в региона. Без политически напън. Защото и най-хубавата икономическа самодейност може да бъде провалена или да донесе повече загуби от облаги, в случай че не бъде планувана и осъществена от експерти.
БГНЕС: Какво способства българското председателство за развиването на китайския бизнес в Западните Балкани?
Проф. Георги Чобанов: Китайският бизнес в Западните Балкани се развива без значение от Българското председателство. Големи китайски вложения има в Сърбия, да вземем за пример. Според мен като цяло председателството имаше позитивни резултати. Най-доброто, което направихме е слагането на дневен ред на въпроса за Западните Балкани. /БГНЕС
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с проф. Чобанов.
БГНЕС: Защо казвате, че Пътят на розата е българската права от Модерния път на коприната?
Проф. Георги Чобанов: Пътят на коприната е античен път по който отпреди 2000 години са се осъществявали търговията, обмена на технологии и просвета сред двете велики антични цивилизации: Източната (Древен Китай) и Западната (Древна Европа). Наименованието „ Път на коприната “ се утвърди в по-ново време и намира своето опрощение в коприната, като една от най-лукративните, най-привлекателните и скъпо струващи артикули, които са предложили китайските търговци. Всяка страна, която е била част от Пътя коприната е предложила своя най-атрактивен артикул. За България по традиция, розовото масло е най-лукративния народен артикул. Розата стана народен знак на България, израз на финес, хубост и емоционалност. Затова и българската права от Модерния път на коприната е напълно естествено да бъде наречена Пътя на розата.
Възраждането на концепцията за Пътя на коприната стана допустимо с помощта на геополитическите промени и систематизиране на силите през последните години. Всички виждаме какво става – двете супер сили Съединени американски щати и Русия към този момент имат трети съперник – Китай, който се възроди в границите на три поредни стадия – при Мао Цзедун (когато беше ликвидирана бедността и сложени основите на индустрията); при Дън Сяопин, при който се вкарват детайли на пазарно стопанство; при Си Цзинпин – страната се трансформира в мотор на актуалната международна стопанска система. В този смисъл не е изненада концепцията за един нов съвременен път на коприната. В този мега план Китай влага милиарди долари. Идеята е да се сътвори по протежението на античния път логистична мрежа с всички условия на 21 век. Съвсем неотдавна концепцията беше показана и в Организация на обединените нации. Инициативата на Китай обаче, не бе призната с необикновен възторг от Западна Европа. Имаше изявления, че Китай прави опит да разцепи Стария континент.
Доколкото познавам китайската политика и философия, те са доста надалеч от тези дребнави политически сметки. Западна и Северна Европа нямат интерес да се развива Южна и Източна Европа, включително и България. Страните от Западна Европа непрестанно се пробват да оказват напън върху 16-те страни, които вземат участие във форума, на който хазаин е София през тази седмица - Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Черна Гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Република Македония. Целта им е да възпират китайските вложения в района. Забелязвам, че наши политически водачи се поддават на този напън и с дейностите си се пробват да отклонят пътя на коприната който исторически минава през територията на България идвайки от Турция, да ни заобиколи. Това към този момент се случва. Гърците предоставиха пристанището в Пирея на
китайците на концесия. Оттам връзката е Солун-Скопие-Белград – Централна Европа, подминавайки Пловдив и София.
На последната среща на самодейността 16+1 Хърватия подписа контракт с Китай и даде всичките си пристанища да бъдат част от Модерния път на коприната. Вижда се по какъв начин пътят на коприната ни заобикаля, като изключва Бургас и Варна. Нашето държавно управление по този въпрос мълчи.
Многократно съм поставял въпроса, какво вършим, с цел да не ни подминава пътя на коприната. Нашият министър председател Бойко Борисов направи един лъвски скок като предложи годишната среща на 16+1 да бъде в България, само че продължава да се мълчи какво ще подпише България на тази среща с Китай Премиерът на Китай Ли Къцян не е екскурзиант. Той идва в София, с цел да подписва съглашения с участниците в срещата, които несъмнено е належащо да бъдат готови авансово на експертно равнище.
БГНЕС: Какво да чакаме от самодейността 16+1, какви са ни изгодите?
Проф. Георги Чобанов: Не знам какво да чакам. Ако ние не заявим ясно и изрично нашите планове и проекти за развиване, нищо няма да договорим на тази среща. Не може да чакаме китайците да ни кажат какво да вършим. Липсата на информация ме безпокои. Според мен би трябвало ясно да заявим, че желаеме, имаме желание да построим супермодерна железопътна инфраструктура, и да изградим Бургас и Варна като огромни пристанища и съвременни логистични центрове. Трябва да създадем по този начин, че големите стокови и парични потоци да минават през България. В Пловдив има към този момент китайска компания, която завоюва търга за концесия на летището и счита да построи карго инфраструктура. Регионът може да се оформи като голям логистичен център – един от най-големите на Балканите.
БГНЕС: Дали очаквате пробив в енергетиката след форума 16+1?
Проф. Георги Чобанов: От срещата нищо не чакам. Придвижването на енергийните планове, като да вземем за пример развиването на плана АЕЦ „ Белене “ може става единствено след доста детайлно създадени бизнес проекти и софтуерни разбори направени от групи от специалисти с привличане на най-хубавите експерти в региона. Без политически напън. Защото и най-хубавата икономическа самодейност може да бъде провалена или да донесе повече загуби от облаги, в случай че не бъде планувана и осъществена от експерти.
БГНЕС: Какво способства българското председателство за развиването на китайския бизнес в Западните Балкани?
Проф. Георги Чобанов: Китайският бизнес в Западните Балкани се развива без значение от Българското председателство. Големи китайски вложения има в Сърбия, да вземем за пример. Според мен като цяло председателството имаше позитивни резултати. Най-доброто, което направихме е слагането на дневен ред на въпроса за Западните Балкани. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ