Исторически най-ниското си ниво за последните две години е достигнал

Исторически най-ниското си равнище за последните две години е достигнал фискалният запас предишния петък. Това демонстрира седмичният баланс на Управление „ Емисионно “ в Българска национална банка, съгласно който отговорностите към държавното управление са били 6.57 милиарда лв.. Това е най-ниското ниво от две години насам и отразява комплекс от проблеми, наследени от " Продължаваме промяната " – слаба събираемост на приходите, доста нарастване на разноските, както и закъсняващи дейности на пазара на държавния дълг.

Фискалният запас са спестяванията на страната и на средствата в него са два вида. Първият са спестявания със особено предопределение, които в миналото ще се похарчат. Другите са свободни средства, на които би трябвало да се разчита в спешни обстановки, когато приходите внезапно се свият, или изникне някакъв ексклузивен разход. При първите ограничаващи ограничения поради ковид през 2020 година тъкмо наличностите в запаса тормозиха съществено държавното управление, поради което се стигна до диалози с Международния валутен фонд и суап-споразумение с ЕЦБ. То беше на практика неприложимо в изискванията на валутен ръб, само че е показателно за паниките, които витаеха по адрес на спадащи доходи и налични запаси в този интервал. Е през тази година към този момент за повторно запасът не може да играе ролята си, тъй като наличностите на свободните средства в него свършват и оскъдицата опира в първия вид средства средства, които не би трябвало да са разполагаем на държавното управление.

Общата сума на „ Сребърния фонд “ (резерва на пенсионната система), учителския пенсионен фонд, фондовете за извеждане от употреба на нуклеарни мощности и ръководството на нуклеарни боклуци образуват над 6.2 милиарда лв.. Фондът за гарантиране на сигурността на енергийната система би трябвало да разполага с близо милиард и половина, и това значи, че към края на предходната седмица държавното управление е патило над милиард назаем от сметки, на които не би трябвало да протяга ръка. Европейските помощи в Националния фонд и Фонд Земеделие за разплащане на европейски планове също са били изхарчени.

Допуснатата обстановка не нарушава Закона за обществените финанси и в отговор на питане от „ Гласове “ Министерство на финансите разяснява с кардинално мнение, че този тип  тегления не опонират на законодателството и актуалните бюджетни практики. Това обаче не анулира обстоятелството, че страната все по-често (за повторно в границите на три месеца), съвсем опира до тези самоналожени предели, които никой министър на финансите не си е разрешавал да тества, а единствено Симеон Дянков и Асен Василев са ги достигали.

Проблемът единствено ще пораства

Простата математика демонстрира, че България отива към свръхдефицит (над 3% по отношение на БВП) за тази година. Неизпълнението на данъчните доходи се вижда както при директните, по този начин и при косвените налози, като е най-голямо при Данък добавена стойност. За една трета от годината са събрани под 30% от плануваните приходи. По това перо се чака несъблюдение с един % от Брутният вътрешен продукт по отношение на проекта. При равни други условия това ще раздуе недостига над 3% от Брутният вътрешен продукт, тъй като той е плануван на лимита (както и предходната година, както и през идващите три години). Евентуалният недостиг единствено поради несъбрания Данък добавена стойност се обрисува да е осем милиарда лв., в случай че не се вземат някакви ограничения.

Сметките сочат, че плануваните излъчвания Държавни скъпи бумаги са извънредно незадоволителни, и това е ясно на Министерство на финансите. В тактиката си за ръководство на държавния дълг през тази година е заложено тегленето на 11 милиарда лв. и би трябвало Министерството да дебне верния миг за изтегляне при най-изгодни лихвени условия. Чакането обаче ще значи, че при започване на всеки месец, когато приходите не са задоволителни, а страната си разплаща пенсиите и заплатите в обществения бранш, фискалният запас ще опира до тези минимални нива. Подобен темп е допустимо да продължи най-късно до септември, тъй като през октомври стартират разплащанията по държавни вложения.

Въпрос без отговор

Следващият министър на финансите, който и да е той ще се изправи пред алтернатива – да реформира ли фискалния запас, или да продължи при започване на всеки месец да си предизвиква инфарктната обстановка да остава без свободна ликвидност. Историческите съпоставения удостоверяват неадекватността на настоящия фискален запас като буфер. Последните два пъти, когато със закон се е определял друг неснижаем излишък във фискалния запас, той е бил 11% и 6% по отношение на брутния вътрешен артикул. При предстоящ Брутният вътрешен продукт от 200 милиарда, това значи неснижаемият излишък в запаса да бъде най-малко 12 милиарда лв., в случай че се следва логиката, прилагана в по-добрите години на финансова непоклатимост.

Реформата минава през изтегляне на заем, от който да обезпечи същински наличен буфер над средствата, на които не би трябвало да се протяга ръка. Такъв избор ще е мъчителен, тъй като допуска страната да заплаща лихви с цел да разполага с едни пари, които на практика не употребява за нищо. Другият вид е идващото държавно управление, което прокарва бюджет, да работи за внезапно стесняване на недостига и реализиране на най-малко най-малък остатък в средносрочен проект (до 2027 г.). Така фискалният запас ще стартира в миналото да възвръща изгубения си статут на същински запас, въпреки и с малко, въпреки и късно, само че най-малко без да се заплащат лихви за наличностите по него.

Междувременно запасът понякога ще доближава стойности от 12 милиарда лв. – когато постъпват европейски средства, или когато се теглят заеми, предопределени за покриване на дефицити, или за рефинансиране на остарели задължения. Нито едно от тези решения не стабилно, въпреки че тъкмо в това ни завеща политиката на Асен Василев. Опоскване на всички запаси задлъжняване и вярата, че бързите заеми на еврозоната ще прикрият слабостите ни.