Убита от агенти на ДС, живяла в бунт срещу тоталитаризма: 111 г. от рождението на Яна Язова
Истинското й име е Люба Ганчева. Родена е в семейство на учители през 1912 година и е родственица на революционера Христо Ботев.
Умира при неизяснени условия като необятно се счита, че отговорни за гибелта й са сътрудници на Държавна сигурност. Случаят обаче по този начин и не се разплита. Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, а приключва Първа девическа гимназия в София. Пътят й я води до Софийския университет, а по-късно стига и до Сорбоната в Париж, където специализира в интервала 1937 - 1938 г.
В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов, който е пръв другар на цар Борис III. Той е неин настойник и филантроп, а също така измисля и нейния псевдоним. Почти целият интервал от нейното творчество минава под упътванията му.
Балабанов осуетява сватбата й с милионера Джон Табаков. Отношенията сред двамата провокират публичен скандал заради 33-годишната разлика във възрастта им.
В очите на Язова обаче това няма значение. Балабанов е неин воин, без значение от възрастта му. Той се влюбва в нея от пръв взор през 1930 година и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е всичко за нея.
Язова обаче се омъжва през 1943 година за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио “София “, живял 16 години във Франция. Той й обезпечава материално опцията да твори и й икономисва униженията, на които са подложени писатели като нея, които не пожелават да ръкопляскат на режима.
Въпреки че творчеството й е възхвалявано, а самата Яна Язова е посочена за голям гений, любовната й история с по-възрастния от нея проф. Балабанов провокира и отрицателни реакции. Творческите й заложби въпреки всичко не са напълно изрично признати - Елисавета Багряна разяснява, че Язова е “излишно превъзнасяна ”.
Въпреки това през днешния ден поезията на Язова е приета за едно от най-върховните достижения в българската литературна класика.
Язова отхвърля да се причисли към писателите, които след 1944 година одобряват социалистическия натурализъм за собствен живописен способ. През 1959 година умира брачният партньор й, а година по-късно тя се пробва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа “Левски “ на издателство “Народна просвета “. Ръкописът е утвърден за щемпел, само че Язова би трябвало да премине през нормалната процедура за така наречен буржоазни писатели – да се покае.
Точно когато издателството включва романа на Язова в проектите си, писателката получава позвъняване от “Работническо дело ” с искане да напише стихотворение за Георги Димитров. Язова отхвърля, а когато отиде да вземе задатъка в издателството й споделят, че “Левски ” няма да бъде публикуван.
Яна Язова умира при неизясними и до през днешния ден условия. Последен знак, че е била жива, е нейна бележка в бележник от 19 май 1974 година. Тялото й е открито евентуално месец след гибелта й - през август, разложило се поради неуморната горещина. Това заличава съвсем всички доказателства, които биха могли да оказват помощ на проверяващите да стигнат до дъното на случая.
Въпреки това към врата й е открит оплетен колан на халата, с който е била облечена. Регистрирани са и следи от принуждение.
Извършителите по този начин и не са открити.
Една от главните хипотези е, че причинители на убийството са сътрудници на Държавна сигурност. В архивите на Държавна сигурност обаче не е открито досие на Язова. Не се изключва опцията то да е било унищожено. Смята се, че тялото й умишлено е било оставено да се разложи на жегата, за да бъдат заличени следите от убийството.
Апартаментът на Яна Язова е даден на Димитър Алтънков от Управление безопасност и охрана (Пето управление н, който е бил персонален фотограф на Тодор Живков.
След гибелта й изчезват оригинали на неиздадените й романи. Въпреки че от Съюза на българските писатели е назначена комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да изследва жилището й за ръкописи, Николай Хайтов, тогава ръководител на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, отстрани комисията и своеволно влиза в жилището на мъртвата писателка дружно с юрисконсулта Христо Д. Аянов.
Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова.
Едва на 29 октомври 1974 година Величка Филипова, шеф на архивите, съумява да преодолее съпротивата му и чиновници на Централния държавен списък прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има единствено чернови на неиздадените й романи, с помощта на които от 1987 година нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов отхвърлен като ръководител на Творческия фонд.
Умира при неизяснени условия като необятно се счита, че отговорни за гибелта й са сътрудници на Държавна сигурност. Случаят обаче по този начин и не се разплита. Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, а приключва Първа девическа гимназия в София. Пътят й я води до Софийския университет, а по-късно стига и до Сорбоната в Париж, където специализира в интервала 1937 - 1938 г.
В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов, който е пръв другар на цар Борис III. Той е неин настойник и филантроп, а също така измисля и нейния псевдоним. Почти целият интервал от нейното творчество минава под упътванията му.
Балабанов осуетява сватбата й с милионера Джон Табаков. Отношенията сред двамата провокират публичен скандал заради 33-годишната разлика във възрастта им.
В очите на Язова обаче това няма значение. Балабанов е неин воин, без значение от възрастта му. Той се влюбва в нея от пръв взор през 1930 година и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е всичко за нея.
Язова обаче се омъжва през 1943 година за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио “София “, живял 16 години във Франция. Той й обезпечава материално опцията да твори и й икономисва униженията, на които са подложени писатели като нея, които не пожелават да ръкопляскат на режима.
Въпреки че творчеството й е възхвалявано, а самата Яна Язова е посочена за голям гений, любовната й история с по-възрастния от нея проф. Балабанов провокира и отрицателни реакции. Творческите й заложби въпреки всичко не са напълно изрично признати - Елисавета Багряна разяснява, че Язова е “излишно превъзнасяна ”.
Въпреки това през днешния ден поезията на Язова е приета за едно от най-върховните достижения в българската литературна класика.
Язова отхвърля да се причисли към писателите, които след 1944 година одобряват социалистическия натурализъм за собствен живописен способ. През 1959 година умира брачният партньор й, а година по-късно тя се пробва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа “Левски “ на издателство “Народна просвета “. Ръкописът е утвърден за щемпел, само че Язова би трябвало да премине през нормалната процедура за така наречен буржоазни писатели – да се покае.
Точно когато издателството включва романа на Язова в проектите си, писателката получава позвъняване от “Работническо дело ” с искане да напише стихотворение за Георги Димитров. Язова отхвърля, а когато отиде да вземе задатъка в издателството й споделят, че “Левски ” няма да бъде публикуван.
Яна Язова умира при неизясними и до през днешния ден условия. Последен знак, че е била жива, е нейна бележка в бележник от 19 май 1974 година. Тялото й е открито евентуално месец след гибелта й - през август, разложило се поради неуморната горещина. Това заличава съвсем всички доказателства, които биха могли да оказват помощ на проверяващите да стигнат до дъното на случая.
Въпреки това към врата й е открит оплетен колан на халата, с който е била облечена. Регистрирани са и следи от принуждение.
Извършителите по този начин и не са открити.
Една от главните хипотези е, че причинители на убийството са сътрудници на Държавна сигурност. В архивите на Държавна сигурност обаче не е открито досие на Язова. Не се изключва опцията то да е било унищожено. Смята се, че тялото й умишлено е било оставено да се разложи на жегата, за да бъдат заличени следите от убийството.
Апартаментът на Яна Язова е даден на Димитър Алтънков от Управление безопасност и охрана (Пето управление н, който е бил персонален фотограф на Тодор Живков.
След гибелта й изчезват оригинали на неиздадените й романи. Въпреки че от Съюза на българските писатели е назначена комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да изследва жилището й за ръкописи, Николай Хайтов, тогава ръководител на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, отстрани комисията и своеволно влиза в жилището на мъртвата писателка дружно с юрисконсулта Христо Д. Аянов.
Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова.
Едва на 29 октомври 1974 година Величка Филипова, шеф на архивите, съумява да преодолее съпротивата му и чиновници на Централния държавен списък прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има единствено чернови на неиздадените й романи, с помощта на които от 1987 година нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов отхвърлен като ръководител на Творческия фонд.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ