Кеворк Кеворкян: Истинско чудо е как оцеляваме
Истинско знамение е, по какъв начин оцеляваме при тази тотална несъответственост. Сякаш няма кой да ни приспособява, от горе до долу – от страната до най-изпадналия несретник – към днешния свят. Наясно сме и с това поражение, само че единственото, което вършим, е да се опитваме да го забравим. Така написа в собствен извънреден коментар журналистът Кеворк Кеворкян.
SafeNews го разгласява без редакторска интервенция:
МАЛЧОВЦИ МЕЧТАЯТ ЗА МИЛОСТИНЯ
И пристрастеностите ни са безпорядъчни. Ако новата мода, каквато и да е тя, ни повелява нещо, ще бъдем най-отпред, най-послушни. Ако другите носят по една факла, ние ще размахваме по две.
Старателни сме във всичко, което желаят от нас, държим се като покръстени в нова вяра – само че много-много не се напъваме да научим накъде ще ни води тя.
Не се държим като страна, която пази на първо време своите ползи, като преди този момент деликатно ги осмисля. И двете извършения са непостижими за България.
Как нашите властници да осмислят ползите ни, когато даже не се сещат, че съществуват такива. Еничарският им нрав не им разрешава въобще да стигнат до сходни главоблъсканици – несъмнено изцяло непотребни, съгласно тях.
Навремето, около един от владетелите си/Фердинанд, ние мечтаехме за Византия – в този момент, в ролята си на малчовци, мечтаем за милостини – по какъв начин да преминем пропускателните пунктове на Шенген.
Изобщо, сложени сме в режим, при който не е желателно да демонстрираме непотребна разпоредителност, да обговаряме обществено едно или друго също не ни е разрешено. Стига ни да рапортуваме в точния момент и да пеем химна на Европа.
Караме на автопилот, който някой някъде е нагласил.
Как тогава ще ни излязат сметките – кой се пазари за ползите ни, къде/кога става това, при какви условия? Всичко е забулено в някаква загадъчност.
Колкото повече затъваме, толкоз по-непроницаеми стават значими държавни решения. Така станахме рекордьори по експорт на оръжия за Украйна и чак по-късно Парламентът взе решение, при какви правила да се прави далаверата.
Няма хора за нищо – вярата, че „ нови лица “ са решението се оказа също ялова. Те просто се оказаха едни обичайно вчесани еничари, нищо повече.
Излишно е да разсъждаваме по какъв начин са станали такива, остава ни да се молим, еничарството да не е попило към този момент в гена ни и да се наложи генерации наред да се преборват за отстраняването му.
Докато някой нов Стефан Попов напише продължението на есето му „ Третото потомство “ – до тогава обаче би трябвало да се обели целият фалш на еничарството – прикрито и очевидно, да се изучат същински новите генерации и прочие И, в това време, да се случат една две революцийки – дребни, по нашия размер.
Писа се много за нападенията в моловете, само че, все пак, като че ли остана прикрит главният претекст за това.
Преди десетина години се усещахме безсилни пред варварските изстъпления на циганчетата, които поругаваха, в това число и със полови жестове, портрети на български Светци, вилнееха из гробищата и прочие
Циганите някак незабелязано кротнаха, въпреки че вероятностите пред тях си останаха пределно мрачни. Сега наши деца вилнеят, скоро ще стартират и да разрушават. Но, към момента не се осмеляваме да се попитаме, дали и те не са осъзнали, че Бъдещето ще е сурово към тях.
Не би трябвало да се заблуждаваме: лъжливият разкош на моловете сигурно ги нервира, а на сбогуване с учебното заведение те са осъзнали, че въобще не са подготвени за Живота – и учебното заведение не ги е предизвестило за това.
И, като цяло, като че ли няма кой да ни приспособява, от горе до долу – от страната до най-изпадналия несретник – към днешния свят.
Истинско знамение е, по какъв начин оцеляваме при тази тотална несъответственост. Наясно сме и с това поражение, само че единственото, което вършим, е да се опитваме да го забравим.
Шляпаме си нанякъде – неадаптирани, несъвместими – че такива и в Ада няма да ни приютят.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо
общо с мен.
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews
