Факторът президент. Идва ли краят на фразата Няма да се коалирам с Х
Истинският въпрос пред " Продължаваме промяната " и " Демократична България " звучи по този начин: " с кого да се коалираме - с ГЕРБ или с президента? "
Изглежда, че изборите в неделя ще изхвърлят от послание една основна фраза от 90-те години. Тя звучи по този начин:„ Категорично заявяваме, че няма да се коалираме след изборите с еди-кого си “.
В последните години на мястото на " еди-кой си " са най-много Движение за права и свободи и ГЕРБ, само че същото е казвано и за Българска социалистическа партия, " Атака ", Вътрешна македонска революционна организация.
Това разграничаване се употребява като паспортна фотография в съвсем всяка акция. То претърпя три десетилетия, само че по всяка възможност ще замине в историята.
Как беше до момента
При последния постоянен кабинет беше направена отстъпка – коалиция на " Продължаваме промяната " (ПП), " Демократична България (ДБ), само че с присъединяване и на Българска социалистическа партия.
Защо Българска социалистическа партия се коалира с Политическа партия и Демократична България е обяснимо. Корнелия Нинова има забележителния гений да разсипе партията си, както различен не е успявал. Нейната персонална делегитимация води до такава степен да одобри всяко предложение, което наподобява на триумф, а какво по-убедително от присъединяване в държавно управление.
По-особено е ситуацията с Политическа партия и Демократична България. И двете партии слагат на напред във времето изречението „ Няма да се коалирам с ГЕРБ и Движение за права и свободи “. Те основателно считат скритата симбиоза на ГЕРБ и Държавно стопанско предприятие за редовно и стабилно изискване на политическата корупция в България.
Днес тезата да си " против ГЕРБ " е сравнима с позицията на Съюз на демократичните сили след 1989 против Българска социалистическа партия
Този свръх приоритет може да се съпоставя с позицията на Съюз на демократичните сили след 1989 против Българска социалистическа партия. В негово име през 2021 година коалирането с Българска социалистическа партия беше преглътнато. Българска социалистическа партия на практика е във банкрут, Политическа партия не се афишират за десни и по този начин някак обединението мина.
Сега още веднъж се твърди, основно от страна на Политическа партия: „ Няма да се коалираме с ГЕРБ и Движение за права и свободи “. В акцията се очерта една яростна борба и тя е сред Политическа партия и ГЕРБ.
Какво може да се чака при тези условия след изборите? ГЕРБ и ПП-ДБ имат съвсем по към 25% всяка. Възможно ли е подобен паритет да убие фразата „ Няма да се коалирам с Х “? Възможно е, даже наподобява много евентуално.
Как е сега
Ситуацията се усложни, има смяна, която прави тези избори разнообразни. Партиите се конкурират между тях в една повърхност. Но оттатък нея в последните две години в България се разви до невиждани до момента мащаби факторът „ президент “.
В България се разви до невиждани до момента мащаби факторът „ президент “
Досега огромни пакости от президент не бяха регистрирани. Има, както при Първанов с „ огромния шлем “, само че постоянно се намира нещо по-важно и на президента му се прости. Сега обаче не е по този начин.
На първо място, очевидци сме на неимоверна за парламентарната република власт, с която Румен Радев се изду като цепелин. Тази власт пораства от две години, а той не се смущава да я припомня от екраните всяка вечер.
Този парламентарен ексцес не е бил даже подозиран, когато е одобрявана конституцията, а и години по-късно. Рискът е бил обект на разбори, само че те остават нереални. Стигна се до такава степен президентът намерено да отхвърля решения на Народното събрание, което е състоятелен мотив за парламентарно следствие.
Румен Радев има проруска, въпреки и омъглена и лицемерна позиция по отношение на войната в Украйна. От 2014 година подлага на критика глобите, последвали анексията на Крим. Сега е най-крайният в Европа съперник на военната помощ. Позицията му по тези въпроси е като на Българска социалистическа партия и " Възраждане ". Само персоналните съперничества и ползи пречат на тези групи да запеят в общ глас.
Какво могат да създадат партиите
Партиите могат да продължат да повтарят, че „ няма да се коалират с Х “. Но в случай че тази позиция се втвърди, тя ще докара до нови избори и нови служебни държавни управления. Така „ няма да се коалирам с партията Х “ би дала косвена поддръжка за проточилия се президентски режим.
Това е огромната алтернатива на изборите. Колкото и да се ненавиждат Политическа партия и ГЕРБ, преди да откажат да договарят, добре е да помислят върху въпроса: „ С кого въпреки всичко ще се коалираме - с ГЕРБ или с президента. “
Днес партиите са пред въпроса: „ с кого ще се коалираме - с ГЕРБ или с президента. “
ГЕРБ е партия, която би трябвало да стои отвън властта, даже единствено по логиката на парламентарната динамичност. Тя ръководи над десетилетие, през което време България се срасна с клишето за „ най-бедната, най-корумпираната “ и по този начин нататък. Това е задоволително, с цел да остане ГЕРБ в съпротива. ГЕРБ на Бойко Борисов е точно корупционен модел, т.е. модел на разграждане на страна и преодоляването й от вътрешната страна. Редицата скандални доказателства като ББР, Капитан Андреево, автомагистралите и прочие е дълга. Няма по какъв начин да се аргументира коалиране с нещо като ГЕРБ, в случай че се мисли каква е ГЕРБ. ГЕРБ е тъкмо такава, каквато я разказват в Политическа партия.
Но простата прагматика в деня след изборите ще изправи ПП-ДБ пред въпроса „ С кого “? С ГЕРБ, а оттова и с Движение за права и свободи? Или „ Няма да се коалирам с тях “ и ще се съглася с нещо, което към този момент се разви до „ линията Радев “ или, по прилика с ГЕРБ/ДПС до „ модела Радев “. Кой от двата модела е по-вреден?
Избор сред неприятно и още по-лошо
Каквото и съдружно „ не “ или „ да “ да се разисква, над всяка алтернатива стои една абсолютно нужна цел: Румен Радев да бъде обуздан и да му се отнеме властта, която има в този момент. Дори по-силно – да бъде оптимално изолиран. Да спре да се разхожда по интернационалните конгреси и да злепоставя страната. Трябва да бъде бойкотиран безсмисленият Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС), който е рекламна организация за придаване на значимост. Да спре да се изрича по въпроси на изпълнителната власт като бюджет, газ, инфраструктура.
Държавната власт би трябвало да се върне дейно, а не номинално в Народното събрание. Тази задача стои пред скоби, другото идва след нея. При мъдро и гъвкаво маневриране в съдружните преговори вредите ще бъдат краткотрайни, търпими и обратими.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Изглежда, че изборите в неделя ще изхвърлят от послание една основна фраза от 90-те години. Тя звучи по този начин:„ Категорично заявяваме, че няма да се коалираме след изборите с еди-кого си “.
В последните години на мястото на " еди-кой си " са най-много Движение за права и свободи и ГЕРБ, само че същото е казвано и за Българска социалистическа партия, " Атака ", Вътрешна македонска революционна организация.
Това разграничаване се употребява като паспортна фотография в съвсем всяка акция. То претърпя три десетилетия, само че по всяка възможност ще замине в историята.
Как беше до момента
При последния постоянен кабинет беше направена отстъпка – коалиция на " Продължаваме промяната " (ПП), " Демократична България (ДБ), само че с присъединяване и на Българска социалистическа партия.
Защо Българска социалистическа партия се коалира с Политическа партия и Демократична България е обяснимо. Корнелия Нинова има забележителния гений да разсипе партията си, както различен не е успявал. Нейната персонална делегитимация води до такава степен да одобри всяко предложение, което наподобява на триумф, а какво по-убедително от присъединяване в държавно управление.
По-особено е ситуацията с Политическа партия и Демократична България. И двете партии слагат на напред във времето изречението „ Няма да се коалирам с ГЕРБ и Движение за права и свободи “. Те основателно считат скритата симбиоза на ГЕРБ и Държавно стопанско предприятие за редовно и стабилно изискване на политическата корупция в България.
Днес тезата да си " против ГЕРБ " е сравнима с позицията на Съюз на демократичните сили след 1989 против Българска социалистическа партия
Този свръх приоритет може да се съпоставя с позицията на Съюз на демократичните сили след 1989 против Българска социалистическа партия. В негово име през 2021 година коалирането с Българска социалистическа партия беше преглътнато. Българска социалистическа партия на практика е във банкрут, Политическа партия не се афишират за десни и по този начин някак обединението мина.
Сега още веднъж се твърди, основно от страна на Политическа партия: „ Няма да се коалираме с ГЕРБ и Движение за права и свободи “. В акцията се очерта една яростна борба и тя е сред Политическа партия и ГЕРБ.
Какво може да се чака при тези условия след изборите? ГЕРБ и ПП-ДБ имат съвсем по към 25% всяка. Възможно ли е подобен паритет да убие фразата „ Няма да се коалирам с Х “? Възможно е, даже наподобява много евентуално.
Как е сега
Ситуацията се усложни, има смяна, която прави тези избори разнообразни. Партиите се конкурират между тях в една повърхност. Но оттатък нея в последните две години в България се разви до невиждани до момента мащаби факторът „ президент “.
В България се разви до невиждани до момента мащаби факторът „ президент “
Досега огромни пакости от президент не бяха регистрирани. Има, както при Първанов с „ огромния шлем “, само че постоянно се намира нещо по-важно и на президента му се прости. Сега обаче не е по този начин.
На първо място, очевидци сме на неимоверна за парламентарната република власт, с която Румен Радев се изду като цепелин. Тази власт пораства от две години, а той не се смущава да я припомня от екраните всяка вечер.
Този парламентарен ексцес не е бил даже подозиран, когато е одобрявана конституцията, а и години по-късно. Рискът е бил обект на разбори, само че те остават нереални. Стигна се до такава степен президентът намерено да отхвърля решения на Народното събрание, което е състоятелен мотив за парламентарно следствие.
Румен Радев има проруска, въпреки и омъглена и лицемерна позиция по отношение на войната в Украйна. От 2014 година подлага на критика глобите, последвали анексията на Крим. Сега е най-крайният в Европа съперник на военната помощ. Позицията му по тези въпроси е като на Българска социалистическа партия и " Възраждане ". Само персоналните съперничества и ползи пречат на тези групи да запеят в общ глас.
Какво могат да създадат партиите
Партиите могат да продължат да повтарят, че „ няма да се коалират с Х “. Но в случай че тази позиция се втвърди, тя ще докара до нови избори и нови служебни държавни управления. Така „ няма да се коалирам с партията Х “ би дала косвена поддръжка за проточилия се президентски режим.
Това е огромната алтернатива на изборите. Колкото и да се ненавиждат Политическа партия и ГЕРБ, преди да откажат да договарят, добре е да помислят върху въпроса: „ С кого въпреки всичко ще се коалираме - с ГЕРБ или с президента. “
Днес партиите са пред въпроса: „ с кого ще се коалираме - с ГЕРБ или с президента. “
ГЕРБ е партия, която би трябвало да стои отвън властта, даже единствено по логиката на парламентарната динамичност. Тя ръководи над десетилетие, през което време България се срасна с клишето за „ най-бедната, най-корумпираната “ и по този начин нататък. Това е задоволително, с цел да остане ГЕРБ в съпротива. ГЕРБ на Бойко Борисов е точно корупционен модел, т.е. модел на разграждане на страна и преодоляването й от вътрешната страна. Редицата скандални доказателства като ББР, Капитан Андреево, автомагистралите и прочие е дълга. Няма по какъв начин да се аргументира коалиране с нещо като ГЕРБ, в случай че се мисли каква е ГЕРБ. ГЕРБ е тъкмо такава, каквато я разказват в Политическа партия.
Но простата прагматика в деня след изборите ще изправи ПП-ДБ пред въпроса „ С кого “? С ГЕРБ, а оттова и с Движение за права и свободи? Или „ Няма да се коалирам с тях “ и ще се съглася с нещо, което към този момент се разви до „ линията Радев “ или, по прилика с ГЕРБ/ДПС до „ модела Радев “. Кой от двата модела е по-вреден?
Избор сред неприятно и още по-лошо
Каквото и съдружно „ не “ или „ да “ да се разисква, над всяка алтернатива стои една абсолютно нужна цел: Румен Радев да бъде обуздан и да му се отнеме властта, която има в този момент. Дори по-силно – да бъде оптимално изолиран. Да спре да се разхожда по интернационалните конгреси и да злепоставя страната. Трябва да бъде бойкотиран безсмисленият Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС), който е рекламна организация за придаване на значимост. Да спре да се изрича по въпроси на изпълнителната власт като бюджет, газ, инфраструктура.
Държавната власт би трябвало да се върне дейно, а не номинално в Народното събрание. Тази задача стои пред скоби, другото идва след нея. При мъдро и гъвкаво маневриране в съдружните преговори вредите ще бъдат краткотрайни, търпими и обратими.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ