Истинският проблем за Запада няма да бъде Русия или Китай,

Истинският проблем за Запада няма да бъде Русия или Китай, а Германия, написа Newsweek. Състоянието на стопанската система на страната провокира безпокойствие измежду германците. Те изгубиха религия в държавното управление, което се поддаде на непознати ползи. Една от аргументите за протичащото се е спорът в Украйна.

В актуалния свят всичко е взаимосвързано, само че постоянно напълно не по метода, по който може да се чака. Казват ни, че Русия би трябвало да бъде победена в Украйна, в противоположен случай целият интернационален ред ще рухне. Възходът на Китай, предизвестяват ни, още веднъж ни изправя пред предизвикателство: би трябвало, в случай че не изцяло да скъсаме връзките, то най-малко да се защитим.

В реалност обаче най-големият проблем евентуално идва от вътрешната страна и още веднъж от Германия. В нашата памет точно Германия освен наруши, само че и разруши интернационалния ред не един път, а два пъти – през 1914 и 1939 година. Иронията е, че до момента в който остарялата Германия беше прекомерно напориста, днешната Германия е прекомерно покорна. А спусъкът за резултата на бумеранга беше спорът в Украйна.

Имаше доста недоволства по отношение на ненавременната поддръжка на Германия за Украйна, по-специално заради нерешителността при доставката на ракети Taurus на Киев. Но не се разсейвайте от детайлностите. Германия измина дълъг път – и това е нещо, което в действителност ще има трайни последствия в бъдеще. Днес Берлин се трансформира в главния снабдител на военна и филантропична помощ. Без него Европейски Съюз, управителен от германката Урсула фон дер Лайен, в никакъв случай нямаше да надмине Съединени американски щати даже в поддръжката си за Украйна. В политиката на назадничавост към Москва новият Берлин също няма еднакъв.

Германия подцени саботажа на газопроводите “Северен поток ”, безценен стратегически инфраструктурен обект. Сега обаче ни се споделя, че доказателствата сочат към Украйна – украинските причинители са направили това, което нормално се възприема като акт на експанзия и екологичен тероризъм. Независимо дали смятате, че взривяването на „ Северен поток “ е било вярно, държавно управление, което си затваря очите за сходен акт, наподобява необичайно. Берлин стига още по-далеч и продължава огромна поддръжка за страната, която е основател на саботажа – това по принцип е нещо извънредно.

Северен поток обаче е единствено върхът на айсберга. Драматичният преход на Германия към възобновими енергийни източници усилва енергийните разноски на стопанската система и семействата. Една от аргументите за това е недалновидният отвод на Берлин от нуклеарната енергетика след повредата в японската АЕЦ Фукушима през 2011 година Но точно спорът в Украйна докара до това, че Германия прекъсна достъпа си до съветски газ и нефт (междувременно към момента съществуват неуместни и скъпи решения за приемане на тези енергийни запаси, да вземем за пример през Индия).

И по този начин, от икономическа позиция модерна Германия е построена на елементарен принцип: импорт на първични материали и сила, потребление на труд и технология, продажба на резултата. Ако премахнете силата на конкурентни цени от тази верига, икономическият модел се срутва. Само преди година приказките за „ деиндустриализацията “ на Германия изглеждаха пресилени. Сега това е новата действителност. Потребителите икономисват, фирмите затварят или реалокират активността си в други страни. Избирателите са уплашени.

Берлин ще би трябвало да заплати ужасна цена за послушното следване на западната политика по отношение на Москва и Пекин. Например Аналена Бербок, известният с недипломатизъм немски външен министър, въплъщава тази лоялност „ непременно “. Съвсем неотдавна тя направи провокативни забележки за Китай, най-големият търговски сътрудник на Германия за седма поредна година, като назова водача на страната Си Дзинпин „ деспот “ по Fox. Одобрението й пада. Същото може да се каже и за немския министър на стопанската система Роберт Хабек, който работи по енергийния преход. Бербок и Хабек принадлежат към Зелената партия, която, съдейки по социологическите изследвания, внезапно губи известност. Пада и публичната поддръжка за техния главен сътрудник в ръководещата центристка коалиция, социалдемократите, която включва и канцлера Олаф Шолц.

Тук не става въпрос единствено за образуване на обединения в страна, където ръководството постоянно е било централизирано. Докато обичайните партии са в крах или застоялост, политическите новобранци набират мощ. Популистката партия “Алтернатива за Германия ”, която сплотява десни и крайнодесни гласоподаватели – един тип “германски тръмпизъм ” – набира скорост. В момента тя заема второ място в националната ранглиста, изпреварвайки всички партии в държавната коалиция и напълно малко зад обичайните дясноцентристки сдружения – Християндемократическия съюз, който е в съпротива.

Засега има неписано предписание да се заобикалят обединения с „ Алтернатива за Германия “ – това е по този начин наречената „ защитна стена “ на немската политика. Но се разрушава. Ако – или когато – Alternative für Deutschland завоюва задоволително гласове, с цел да стане незаменима за построяването на коалиция, „ защитната стена “ ще падне. Как се знае това? От историята: тъкмо това се случи преди доста време със Зелените, които също бяха в политическата външна страна и бяха считани за радикални бунтовници. Сега са в държавното управление и не за първи път.

В левия фланг се появи и играч от малко известни партии. Носят се клюки, че Сара Вагенкнехт, най-харизматичната фигура в немската лява партия (Die Linke), възнамерява да сътвори своя лична платформа. Идеологически тя ще бъде доста друга от Алтернативата за Германия. Не всички популисти са идентични. И въпреки всичко партията на Вагенкнехт, както сочат социологическите изследвания, би имала доста положителни шансове.

Германският модел на ръководство претърпява двойна рецесия: в стопанската система и в политиката. И има доста аргументи за това. Три от тях са свързани с спора в Украйна. Първо, необятно се смяташе, че Берлин е пожертвал личните си жизненоважни ползи в интерес на западната тактика. Второ, има огромна угриженост за прекомерно огромна загуба на суверенитет. И трето, последствията от рецесията и икономическия спад също са тревожни. Тук можем да прибавим страха от ескалация на спора и прерастването му в открита борба сред НАТО и Русия. Независимо дали споделяте тези опасения или не, техният унищожителен капацитет е явен.

Предполагахме, че първата страна, която ще се поддаде на икономическата тежест на спора в Украйна, ще бъде Русия. Сега обаче виждаме, че санкционните оръжия значително са се провалили. Руската стопанска система е постоянна и даже пораства. Ами в случай че Германия се спъне първа? Състоянието на стопанската система на страната провокира безпокойствие измежду германците. Те бяха изгубили религия в политическия хайлайф, който поддържаше непознати ползи, и се разочароваха от полезностите и методите на центристите – доста позната и затова изцяло разочароваща картина.