Созопол осъмна с планини от фасове, бутилки и стъкла след посрещането на Джулай Морнинг
Истински разгром на плажа в Созопол след Джулай Морнинг. Гледката смути летовници, които след първия юлски изгрев завариха фасове, пластмасови бутилки, стъкла, празни кенчета от бира и всевъзможни боклуци в морето и на пясъка. За да онагледи атмосферата Златина Петкова снима клип с тъжната панорама.
Ето целия роман на Петкова, снимала видео от ситуацията:
" Созопол, Златна Рибка. Джулай Морнинг. Посрещам Джулай на това МОРЕ. Тук идваш за изгрева. За свободата. За новото начало. Всяка година съм тук – посрещам изгрева с боси крайници, море в очите и вяра в сърцето. Но тази година… не видях изгрев.
Видях единствено нечистотия. Целият плаж бе посипан с фасове, пластмаса, чаши, бутилки, даже стъкла. Имаше сцена, имаше събитие. Явно и доста пийнал „ възторг “. А след това? Тотален позор. Обадих се на 112. Попитах: Това законно ли е? Някой ще бъде ли санкциониран? Отговорът: „ Ще изпратим хора от общината да почистят. “ С нашите пари. Без никаква глоба.
Питах и един мъж, който минаваше около мен: – „ Извинете, това обикновено ли е за вас? “ – „ За Градина – да, обикновено е. “ Това ме раздруса повече от самите отпадъци. Кога мръсотията стана част от „ естественото “? Кога празниците се трансфораха в опустошаване?
Джулай не е просто празненство. Това е изгрев на съвестта. Но тази заран... съвест нямаше ".
Ето целия роман на Петкова, снимала видео от ситуацията:
" Созопол, Златна Рибка. Джулай Морнинг. Посрещам Джулай на това МОРЕ. Тук идваш за изгрева. За свободата. За новото начало. Всяка година съм тук – посрещам изгрева с боси крайници, море в очите и вяра в сърцето. Но тази година… не видях изгрев.
Видях единствено нечистотия. Целият плаж бе посипан с фасове, пластмаса, чаши, бутилки, даже стъкла. Имаше сцена, имаше събитие. Явно и доста пийнал „ възторг “. А след това? Тотален позор. Обадих се на 112. Попитах: Това законно ли е? Някой ще бъде ли санкциониран? Отговорът: „ Ще изпратим хора от общината да почистят. “ С нашите пари. Без никаква глоба.
Питах и един мъж, който минаваше около мен: – „ Извинете, това обикновено ли е за вас? “ – „ За Градина – да, обикновено е. “ Това ме раздруса повече от самите отпадъци. Кога мръсотията стана част от „ естественото “? Кога празниците се трансфораха в опустошаване?
Джулай не е просто празненство. Това е изгрев на съвестта. Но тази заран... съвест нямаше ".
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ




