Истинската полза от интервалното гладуване може да се крие не

Истинската изгода от интервалното недояждане може да се крие не в самото недояждане, а във етапа на наново хранене след него, демонстрира ново изследване, оповестено в списание „ Nature Communications “.

Изследователи от Югозападния медицински център на Тексаския университет в Далас сравнили червеи, хранени обикновено, с такива, подложени на 24-часово недояждане в ранната зрялост и по-късно още веднъж хранени. Учените измерили насъбраните мазнини, генната интензивност, обвързвана с мастния метаболизъм, и продължителността на живота. Резултатите са посочили, че удължаването на живота не зависи от самото недояждане, а от метода, по който организмът реагира след възобновяването на храненето. Ръководителят на изследването Питър Дъглас, доцент по молекулярна биология в Югозападния медицински център на Тексаския университет, съобщи, че откритията „ пренасочват фокуса към подценяваната страна на метаболитната монета - етапа на наново хранене “. „ Нашите данни демонстрират, че изгодите за здравето от интервалното недояждане не са просто артикул на самото недояждане, а зависят от метода, по който метаболитните механизми се пренастройват по време на последващия преход назад към хранено положение “, сподели той.

Лори Райт, шеф на стратегиите по хранене в Колежа по публично здраве към Университета на Южна Флорида, назова изследването „ висококачествено “ и дефинира резултатите от етапа на наново хранене като „ изключително забавни “. „ Изследователите демонстрираха, че дълголетието е обвързвано със способността на организма да спре разграждането на мазнините след недояждане, позволявайки на клетките да възстановят енергийния баланс “, сподели Райт, която не е взела участие в изследването, пред Fox News Digital. „ От научна позиция това е значима смяна, тъй като подсказва, че гладуването не е единствено въпрос на изгаряне на мазнини, а на метаболитна еластичност. “ Изследванията демонстрират, че гладуването може да подкрепи дълголетието посредством задействане на метаболитно превключване, възстановяване на клетъчното възобновяване, устойчивостта на стрес и възстановяване на маркери като инсулиновата сензитивност.

Въпреки обещаващите резултати, Райт предизвести, че те би трябвало да се одобряват с нараснало внимание, защото изследването е извършено върху червеи и не може безусловно да бъде пренесено върху хора. Тя уточни, че изследването изяснява по какъв начин процесът може да работи в следени лабораторни условия, а не при действително хранително държание, и че е краткосрочно, без дълготрайни данни за продължителността на живота.

Райт предизвести, че гладуването „ не е магическо решение за дългоденствие и цялостният метод на хранене е по-голям от времето на хранене “. Тя предложи на хората да се съсредоточат върху качеството на диетата и при интерес към недояждане да се придържат към сдържан проект - като 12- до 14-часово нощно недояждане. Сред групите, които би трябвало да бъдат изключително внимателни, тя уточни хора с диабет, приемащи инсулин или хипогликемични медикаменти, бременни или кърмещи дами, хора с история на хранителни разстройства и възрастни в риск от недохранване. Всеки, който обмисля интервално недояждане, би трябвало да се съветва с доктор, преди да стартира.