Седмици след сватбата мъжът й замина на бойното поле и не се върна, а след 68 години тя разбра цялата истина
Истинската обич е силата, която дефинира живота ни. Дори да е трагична, тя не умира и остава в сърцето ни вечно. Доказателство за това е историята на Пеги, която обичала брачна половинка си и му останала вярна цялостен живот, макар че не знаела за какво я е изоставил. Младата жена срещнала мъжа си Били през 1943 година. Двамата се оженили бързо.
Били бил водач и младата брачна половинка имала единствено шест къси седмици, с цел да се наслаждения на брака си. След това Били се върнал на работа.Били отпътувал, а тя го чакала. Накрая получила по този начин мечтаното писмо от Франция. Били й пишел, че се връща. Писмото било с дата 8 юли 1944 година Най-накрая! Тя нямала самообладание да види мъжа си след дългата разлъка. Толкова й липсвал…
Но Били не се върнал.
Пеги позвънила на родителите му, с цел да се убеди, че не е при тях. Но и те чакали с паника.
След няколко седмици младата жена получила още едно писмо от Франция. Този път обаче то не било от мъжа й, а от военния щаб. В него й съобщавали, че Били липсващ по време на осъществяване на военна задача на 7 юли 1944 година
Пеги не можела и не желала да повярва на написаното. Датата, на която той липсващ, била с ден по-рано от датата на писмото, в което й казвал, че се връща вкъщи. Няма по какъв начин да е липсващ и да й е написал писмо.
Пеги обмислила всички вероятни сюжети, само че военните не съумели да обяснят обстановката. Тя се обърнала за помощ и към полицията. Там й обяснили, че на фронта са починали милиони и ориста на доста от тях вечно ще остане незнайна.
Въпреки това грешката в датите продължавала да не й дава покой. Ако знаеше, че Били е умрял, всичко щяло да е друго, само че грешката в датите, писмо, в което той пишел, че е уволнен от службата, не серпантина да я преследва.
Тя си представяла, че може би той е ранен, че е изгубил е паметта си, а в най-лошия случай – че не желае да се върне при нея и в този момент живее някъде във Франция. Тя даже била склонна да подозира, че Били се е върнал в Америка и се е скрил от нея. Но в никакъв случай не си разрешила да мисли за най-лошото.
Минавали години, а Били не се прибирал и не показвал признаци на живот. Родителите му умряли, без да схванат какво се е случило със сина им. А Пеги продължавала да чака, макар че с течение на времето вярата, че той ще се върне, почнала да угасва.
Въпреки това тя траяла с опитите да разбере тайната на неговото изгубване и да разкрие истината за случилото се.
Пеги не траяла живота си без Били. Не го не запомнила, не се омъжила наново, нямала деца. Той останал неин брачен партньор вечно, без значение заради каква причина е липсващ.
68 години след мистериозното му изгубване тя най-сетне разбрала истината.
Жената постоянно изпращала запитвания до управляващите и в продължение на доста годините получавала писма с едно и същото наличие, което започвало с думите: „ Съжаляваме, само че, за жалост, ориста на вашия брачен партньор остава незнайна за нас “.
Благодарение на работата си, племенникът на Били, който бил наясно с трагичната фамилна история, имал достъп до поверителни материали и информация. Един ден той се натъкнал на детайлности, които му помогнали да си обясни целия случай.
В документите той прочел, че неотдавна кметицата на малко френско градче е търсила информация за Били. Това било доста забавно и той решил да наблюдава следата. Свързал се с нея и най-сетне всичко се изяснило.
В деня откакто написал писмото, Били се съгласил да взе участие в задача. Германците нападнали градче покрай лагера му. Пилотите били изпратени да оказват помощ на френските партизани, които бранели града.
Един от водачите обаче не се върнал. Самолетът на Били бил свален. Партизаните го намерили мъртъв. Но когато чули приближаващите се германци, избягали.
Германците взели документите на Били, а когато по-късно партизаните се върнали на мястото, видели единствено името върху якето му. Пишело единствено „ Д. Харис “ и французите решили, че е канадец и с почести го погребали в локалното гробище.
Сега, на годишнината от освобождението си, градът възнамерявал празник в чест на героите, които са дали живота си в негова отбрана.
Когато Пеги научила цялата истина, в сърцето й се разразила стихия от спорни страсти. Истината умъртвила вярата, само че я освободила.
Пеги била поканена на тържествата във Франция, взела участие в тях дружно с племенника на Били и приела всички почести, дължими на брачна половинка й за героичната му гибел на бойното поле.
Там срещнала и един от партизаните, който тогава намерил мъжа й. Тя схванала, че датата в писмото е просто неточност. Трябвало да написа 17 юли, тъй като тъкмо тогава са свършили боевете по отбраната на града.
Пътуването до Франция било доста прочувствено прекарване за Пеги.
„ Мисля, че най-хубавият метод да опиша всичко това, е думата „ облекчение “. През целия си живот сътворих стотици, хиляди сюжети за случилото се с него. Не мога да кажа по какъв начин се усещах, когато си представях ориста му по разнообразни способи.
Най-накрая зная цялата история, зная какво в действителност се е случило. Това беше Били. Въпреки че към този момент беше уволнен от работа, той не се е поколебал да отбрани справедливата идея. Жалко, че родителите му си отидоха, без да узнаят истината за сина си “, споделя тя. /jenata.blitz.bg
