Истинската журналистика е да изстискаш сълзи и от камък, казва Кеворк Кеворкян
Истинската публицистика е да изстискаш сълзи от камък. Думите са на журналиста и журналист Кеворк Кеворкян, който в изявление през 2019 година дава препоръки на публицистите. Днес той отбелязва своята 80-а годишнина.
Прочетете още
Авторът и водещ на предаването „ Всяка неделя “ показва още, че най-важната независимост е да приказваш мъдро. „ Само в клетка с тигри журналистът е в правото си да мънка – другояче би трябвало да приказва ясно и честно “, счита още той, написа Българска телеграфна агенция.
ДЕТСТВОТО МУ МИНАВА В ЧЕТЕНЕ
Кеворк Таквор Кеворкян е български публицист и журналист от арменски генезис. Той е роден на 11 септември 1944 година в Сливен. Родителите му са бежанци от Армения.
В изявление през 2012 година Кеворк Кеворкян споделя: „ Майка ми е била на една годинка, когато родителите й са тръгнали да бягат от Адана. По някое време другите бежанци ги предиздвикали да я изоставят, с цел да не ги издаде с рева си на турската потеря. После я прибрали отново. Баща ми пък е бил на 13 години, неговата колона е бягала от Родосто. Накрая се приютяват в Сливен и това се случва през 1920 година Този град е необикновен. В гимназията, в която учех, всеки ден гледах цигулката на Добри Чинтулов. А гимназиалния ни оркестър го ръководеше фамозният Мишо Тодоров, създателят на първата българска оперета “.
През 2003 година сливенският предприемач Нишан Савулян – Нешо споделя, че двамата с Кеворк Кеворкян са съученици и най-близки другари още от началното арменско учебно заведение. С тях бил неразделно и олимпийският първенец на щанги Нураир Нурикян. Арменската общественост имала забавачка, школо и черква. „ Детството на Кеворк мина в четене. Беше приключен книгоман и киноман. От учебно заведение отиваше в библиотеката, оттова у дома. Покрай него цялата ни групичка се втурна в четенето, само че той си имаше преднина и май в никакъв случай не успяхме да го настигнем. Беше изгълтал българската и международната класика. Увличаше се от актуалните създатели. Купуваше всичко от съветската книжарница, пристрасти се към рецензията, интересуваше се от изобразително изкуство “, показва още Нишан Савулян – Нешо.
ЗАВЪРШВА ПРАВО, НО ПРЕДПОЧИТА ЖУРНАЛИСТИКАТА
Кеворк Кеворкян приключва право в Софийския университет през 1970 година Нито един ден обаче не е работил като правист, защото друга е сферата, в която желае да се изявява – публицистиката. „ Веднъж, сякаш апропо, ме попита (баща ми – бел. ред.) какви ще ги сдъвквам, когато завърша университета. „ Ами ще ставам публицист “ – рекох с известно разстройване, тъй като към този момент интензивно пописвах литературна рецензия. „ Хубаво – сподели баща. – Преди 9 септември в Сливен излизаха седем вестника и нямаше по-окаяни хора от вестникарите… Но все едно не съм ти го споделил. “ Изтърси го и незабавно смени тематиката. А аз станах телевизионна звезда, само че и по този начин не открих време да го запитвам какво мисли към този момент за публицистите “, споделя Кеворкян в изявление през 2012 година
НАЧАЛОТО НА „ ВСЯКА НЕДЕЛЯ “
В интервала 1971 – 1972 година Кеворк Кеворкян работи като редактор в отдел „ Критика “ на в. „ Литературен фронт “, а от 1982 до 1988 година и като наблюдаващ в същото издание. През 1973 година стартира работа като коментатор в Българската национална телевизия (БНТ).
В изявление за в. „ Труд “ през 2008 година Иван Гарелов споделя по какъв начин стават сътрудници с Кеворк Кеворкян: „ Всъщност в малкия екран ме взе Марко Семов, който се беше впечатлил от мой репортаж от Света гора, оповестен в „ Паралели “. По това време работех в Българска телеграфна агенция. Марко създаваше нова редакция в малкия екран и първите двама, които назначиq бяхме аз и Кеворк Кеворкян. Марко бързаше да назначи пишещи хора… “
В интервала 1976 – 1978 година е създател и водещ на стратегия „ Информационен дневник Неделя “. През 1979 година започва и най-популярното предаване в историята на Българска национална телевизия – „ Всяка неделя “, на което Кеворк е създател и водещ. До 1990 година предаването се следи от над 5 милиона фенове. То е предавано, спирано и възстановявано на няколко пъти (БНТ: 1979 – 1991, 1993 – 1999, 2002 – 2005; Нова телевизия: 2012 – 2014).
ЕДИНСТВЕНАТА ПРОГРАМА, СПИРАНА И ЛИКВИДИРАНА В ТОТАЛИТАРНАТА ЕПОХА
Година преди 10 ноември 1989 година, на 26 декември 1988 година посредством пряк ефирен мост от Киев е интервюиран учен Николай Амосов, който, провокиран от Кеворкян, декларира, че най-фалшивият девиз е „ Пролетарии от всички страни, обединявайте се “. Вестник „ Работническо дело “, орган на Централен комитет на Българска комунистическа партия, написа, че Кеворкян „ дефинитивно е нагазил в блатото на антикомунизма “. Скоро по-късно програмата е спряна – единствената стратегия, спирана и ликвидирана в тоталитарната ера. Възстановена е незабавно след 10 ноември 1989 г.
ОСНОВАТЕЛ И ПРЕДСЕДАТЕЛ Е НА БЪЛГАРСКОТО СДРУЖЕНИЕ ЗА ЧЕСТНИ ИЗБОРИ И ГРАЖДАНСКИ ПРАВА
Кеворкян е създател и ръководител на Българското съдружие за почтени избори и цивилен права през 1990 година То следи първите свободни избори у нас (1990), за което е поздравено със специфична декларация на Държавния департамент на Съединени американски щати. На 18 май 1998 година сдружението получава премията „ Маршал “ – „ Награда за народна власт и гражданско общество “, с която се означават 50 години от основаването на Плана „ Маршал “ и 40 години от подписването на Римския контракт.
През 1990 година Кеворк Кеворкян става и програмен шеф в Българска национална телевизия. В интервала до 1993 г, когато „ Всяка неделя “ се връща в ефир, той издава списание „ Всяка неделя “ (1990 – 1993) и основава издателство „ Зодиак – Външно наблюдение “. Управител и притежател е на радио „ Сигнал + “, като станцията стартира пробни предавания на 14 декември 1993 година, в началото по няколко часа дневно единствено с музика. Програмната скица започва на 17 май 1994 година От 2006 година Кеворкян е създател на седмичната графа на вестник „ Труд “ – „ Приказки за малкия екран “, по-късно и създател на седмични коментарни рубрики във вестниците „ Стандарт “, „ Преса “ и „ Уикенд “.
КНИГИ
Кеворк Кеворкян е създател и на доста книги, измежду които „ Събеседник по избор “ (т. 1 – 3, 1981 – 1987), „ 15 срещи “ (1982), „ Личности “ (1989), „ Срещи със Симеон Втори “ (1990), „ Легендата и нейните герои “ (т. 1 – 3, 2005), „ Писмо до Джени “ (2006), „ Кеворк проговаря. Необичайни срещи “ (2008), „ Кеворк проговаря. Тайните дневници “ (2008), „ Тайните на малкия екран “ (2009), „ Кеворкизми “ (2012), „ Истории за персони и буболечки “ (2018), „ Сувенири от 10 ноември “ (2020) и други
През 2003 година издателство „ Захарий Стоянов “ разгласява книга на Антон Стефанов със 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и обществени персони за Кеворк Кеворкян.
Освен журналист и публицист Кеворк Кеворкян основава и всенародно придвижване за възобновяване на десетки войнишки монументи. На два пъти възвръща паметника на Яворов.
На 24 май 1986 година Кеворк Кеворкян е почетен е със званието „ Заслужил активист на културата “. Носител е на премията „ Йосиф Хербст “ на Съюза на българските публицисти за повсеместен принос в българската публицистика (10 ноември 2018).
Прочетете още
Авторът и водещ на предаването „ Всяка неделя “ показва още, че най-важната независимост е да приказваш мъдро. „ Само в клетка с тигри журналистът е в правото си да мънка – другояче би трябвало да приказва ясно и честно “, счита още той, написа Българска телеграфна агенция.
ДЕТСТВОТО МУ МИНАВА В ЧЕТЕНЕ
Кеворк Таквор Кеворкян е български публицист и журналист от арменски генезис. Той е роден на 11 септември 1944 година в Сливен. Родителите му са бежанци от Армения.
В изявление през 2012 година Кеворк Кеворкян споделя: „ Майка ми е била на една годинка, когато родителите й са тръгнали да бягат от Адана. По някое време другите бежанци ги предиздвикали да я изоставят, с цел да не ги издаде с рева си на турската потеря. После я прибрали отново. Баща ми пък е бил на 13 години, неговата колона е бягала от Родосто. Накрая се приютяват в Сливен и това се случва през 1920 година Този град е необикновен. В гимназията, в която учех, всеки ден гледах цигулката на Добри Чинтулов. А гимназиалния ни оркестър го ръководеше фамозният Мишо Тодоров, създателят на първата българска оперета “.
През 2003 година сливенският предприемач Нишан Савулян – Нешо споделя, че двамата с Кеворк Кеворкян са съученици и най-близки другари още от началното арменско учебно заведение. С тях бил неразделно и олимпийският първенец на щанги Нураир Нурикян. Арменската общественост имала забавачка, школо и черква. „ Детството на Кеворк мина в четене. Беше приключен книгоман и киноман. От учебно заведение отиваше в библиотеката, оттова у дома. Покрай него цялата ни групичка се втурна в четенето, само че той си имаше преднина и май в никакъв случай не успяхме да го настигнем. Беше изгълтал българската и международната класика. Увличаше се от актуалните създатели. Купуваше всичко от съветската книжарница, пристрасти се към рецензията, интересуваше се от изобразително изкуство “, показва още Нишан Савулян – Нешо.
ЗАВЪРШВА ПРАВО, НО ПРЕДПОЧИТА ЖУРНАЛИСТИКАТА
Кеворк Кеворкян приключва право в Софийския университет през 1970 година Нито един ден обаче не е работил като правист, защото друга е сферата, в която желае да се изявява – публицистиката. „ Веднъж, сякаш апропо, ме попита (баща ми – бел. ред.) какви ще ги сдъвквам, когато завърша университета. „ Ами ще ставам публицист “ – рекох с известно разстройване, тъй като към този момент интензивно пописвах литературна рецензия. „ Хубаво – сподели баща. – Преди 9 септември в Сливен излизаха седем вестника и нямаше по-окаяни хора от вестникарите… Но все едно не съм ти го споделил. “ Изтърси го и незабавно смени тематиката. А аз станах телевизионна звезда, само че и по този начин не открих време да го запитвам какво мисли към този момент за публицистите “, споделя Кеворкян в изявление през 2012 година
НАЧАЛОТО НА „ ВСЯКА НЕДЕЛЯ “
В интервала 1971 – 1972 година Кеворк Кеворкян работи като редактор в отдел „ Критика “ на в. „ Литературен фронт “, а от 1982 до 1988 година и като наблюдаващ в същото издание. През 1973 година стартира работа като коментатор в Българската национална телевизия (БНТ).
В изявление за в. „ Труд “ през 2008 година Иван Гарелов споделя по какъв начин стават сътрудници с Кеворк Кеворкян: „ Всъщност в малкия екран ме взе Марко Семов, който се беше впечатлил от мой репортаж от Света гора, оповестен в „ Паралели “. По това време работех в Българска телеграфна агенция. Марко създаваше нова редакция в малкия екран и първите двама, които назначиq бяхме аз и Кеворк Кеворкян. Марко бързаше да назначи пишещи хора… “
В интервала 1976 – 1978 година е създател и водещ на стратегия „ Информационен дневник Неделя “. През 1979 година започва и най-популярното предаване в историята на Българска национална телевизия – „ Всяка неделя “, на което Кеворк е създател и водещ. До 1990 година предаването се следи от над 5 милиона фенове. То е предавано, спирано и възстановявано на няколко пъти (БНТ: 1979 – 1991, 1993 – 1999, 2002 – 2005; Нова телевизия: 2012 – 2014).
ЕДИНСТВЕНАТА ПРОГРАМА, СПИРАНА И ЛИКВИДИРАНА В ТОТАЛИТАРНАТА ЕПОХА
Година преди 10 ноември 1989 година, на 26 декември 1988 година посредством пряк ефирен мост от Киев е интервюиран учен Николай Амосов, който, провокиран от Кеворкян, декларира, че най-фалшивият девиз е „ Пролетарии от всички страни, обединявайте се “. Вестник „ Работническо дело “, орган на Централен комитет на Българска комунистическа партия, написа, че Кеворкян „ дефинитивно е нагазил в блатото на антикомунизма “. Скоро по-късно програмата е спряна – единствената стратегия, спирана и ликвидирана в тоталитарната ера. Възстановена е незабавно след 10 ноември 1989 г.
ОСНОВАТЕЛ И ПРЕДСЕДАТЕЛ Е НА БЪЛГАРСКОТО СДРУЖЕНИЕ ЗА ЧЕСТНИ ИЗБОРИ И ГРАЖДАНСКИ ПРАВА
Кеворкян е създател и ръководител на Българското съдружие за почтени избори и цивилен права през 1990 година То следи първите свободни избори у нас (1990), за което е поздравено със специфична декларация на Държавния департамент на Съединени американски щати. На 18 май 1998 година сдружението получава премията „ Маршал “ – „ Награда за народна власт и гражданско общество “, с която се означават 50 години от основаването на Плана „ Маршал “ и 40 години от подписването на Римския контракт.
През 1990 година Кеворк Кеворкян става и програмен шеф в Българска национална телевизия. В интервала до 1993 г, когато „ Всяка неделя “ се връща в ефир, той издава списание „ Всяка неделя “ (1990 – 1993) и основава издателство „ Зодиак – Външно наблюдение “. Управител и притежател е на радио „ Сигнал + “, като станцията стартира пробни предавания на 14 декември 1993 година, в началото по няколко часа дневно единствено с музика. Програмната скица започва на 17 май 1994 година От 2006 година Кеворкян е създател на седмичната графа на вестник „ Труд “ – „ Приказки за малкия екран “, по-късно и създател на седмични коментарни рубрики във вестниците „ Стандарт “, „ Преса “ и „ Уикенд “.
КНИГИ
Кеворк Кеворкян е създател и на доста книги, измежду които „ Събеседник по избор “ (т. 1 – 3, 1981 – 1987), „ 15 срещи “ (1982), „ Личности “ (1989), „ Срещи със Симеон Втори “ (1990), „ Легендата и нейните герои “ (т. 1 – 3, 2005), „ Писмо до Джени “ (2006), „ Кеворк проговаря. Необичайни срещи “ (2008), „ Кеворк проговаря. Тайните дневници “ (2008), „ Тайните на малкия екран “ (2009), „ Кеворкизми “ (2012), „ Истории за персони и буболечки “ (2018), „ Сувенири от 10 ноември “ (2020) и други
През 2003 година издателство „ Захарий Стоянов “ разгласява книга на Антон Стефанов със 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и обществени персони за Кеворк Кеворкян.
Освен журналист и публицист Кеворк Кеворкян основава и всенародно придвижване за възобновяване на десетки войнишки монументи. На два пъти възвръща паметника на Яворов.
На 24 май 1986 година Кеворк Кеворкян е почетен е със званието „ Заслужил активист на културата “. Носител е на премията „ Йосиф Хербст “ на Съюза на българските публицисти за повсеместен принос в българската публицистика (10 ноември 2018).
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ