Мрежите на паралелната държава
Истината е, че в частния и НПО-сектор има още повече администрация, в сравнение с в публичния и че законите на Паркинсон работят с цялостна мощ и там. Тъй като самите компании и НПО-та в преобладаващия брой случаи живеят от публични поръчки, то ръководството би постигнало обилни икономии, в случай че ги стимулира по някакъв метод да съкратят непотребния личен състав. Точно тук са сплетени мрежите на паралелната страна, тъй като роднинствата, на собствен ред, способстват за приемането на държавни поръчки. И непрекъснато измислят способи да засмукват нови средства от централния и локалните бюджети. Сами сме си отгледали много паразити, а с яденето се усилват и техните апетити.
А други сдружения са толкоз огромни и богати, че лобират за потребна за себе си и нездравословна за страната политика. Пример е частният банков бранш. От най-малко 10 години той печели основно от такси върху обикновено преместване на пари или по този начин наречено " поддържане " на спестовна сметка, като че ли влогът би трябвало постоянно да се полива, с цел да не изсъхне. Може би харчи част от един ват електричество годишно, с цел да се държи записът на дискове. А не от главната за такива институции активност - от лихви по отпуснати от банката заеми. Повечето от тези банки са непотребни и придвижването на средства би могло да се поеме от специфична разплащателна банка.
Тези хора обезкървяват националната стопанска система с по 4 милиарда лв. годишно
И гордо изпращат дивиденти в банките-майки.
Но секторът има мощни лостове за въздействие в Българска народна банка, Народното събрание, въобще властта, (където на специфични категории отпуска заеми със занижен процент). Това е единствено един образец за това, че са нужни ограничения за редуциране на частните служители. Ако отворим чакрите на логическото мислене, ще се сетим за куп сходни паразитни частни " бизнеси ", които по закон се водят, че основават стойност, а зарибяват със обществени пороци. Т.е. вършат тъкмо противоположното!
И защото сме тръгнали да режем, би трябвало да се почне от по-голямото - частното - с цел да се получат по-големи икономии.
Към обществения бранш у нас се водят 26% от заетите. Значи, още при първо наблюдаване виждаме, че в случай че създадем 10% съкращения при тях, ще икономисаме 2.6% от хората. А в частния? Той е 74%. 10% от 74% прави 7.4%. Значи напъните ни биха били 3 пъти по-ефективни в случай че реформираме частния бранш.
Но и това е прекомерно оптимистично! Всъщност нашите " учени ", кой знае за какво, са поставили в един кюп учители, медици, служители на реда, военни (точната бройка на последните 2 категории е усърдно замаскирана, само че това не мени основните пропорции). Между " бюрократите " най-вече са учителите - 7.3%, медиците - 6.2%, държавните чиновници - 5%. Добре,
кои са тези неприятни служители, които тежат и единствено си клатят краката?
5% от заетите в страната. Хм... Това значи, че напъните за редуциране са обречени на единствено 5% успеваемост. Това, искрено казано, значи да гоним Михаля.
Да помислим. 10% редуциране от тези 5% прави половин %. Ако те са били огромната тежест на гърба ни, дано да разпределим заплатите, които ще спестим от тях, върху останалите 95% от трудово наетите от двата бранша. Това прави 0.026% (26 хилядни от процент) за всеки работещ.
Ако да речем междинният " служител " взима 2500, то тези 26 хилядни от % вършат към 32 евро годишно или 2.75 евро месечно. Това е тя тежестта на прословутата администрация! Един път пътешестване с градски превоз и малко от горната страна. Това ни е пречило да заживеем като междинния европеец, упоменат във всяка партийна стратегия от най-малко 20 години?!
Но пък малкят им брой (около 15 хиляди души) има преимущества! Върху тях е елементарно да се показва реформена увереност и да се рапортува за " мъчителни, само че оздравителни ограничения ". Всичко в страната ще тече по-бавно и с неточности - от митниците до пътните поправки, до най-милото ни - усвояването на евросредства, та да не отидат бадева, само че това отсрочване единствено ще затвърди убеждението ни, че би трябвало още по-мощно да ударим по страната, нашия твърдоглав зложелател. Какво като тя изчезне? Нас нали 5 века ни е крепяла църквата? Имаме вид Б.
Фейсбук
А други сдружения са толкоз огромни и богати, че лобират за потребна за себе си и нездравословна за страната политика. Пример е частният банков бранш. От най-малко 10 години той печели основно от такси върху обикновено преместване на пари или по този начин наречено " поддържане " на спестовна сметка, като че ли влогът би трябвало постоянно да се полива, с цел да не изсъхне. Може би харчи част от един ват електричество годишно, с цел да се държи записът на дискове. А не от главната за такива институции активност - от лихви по отпуснати от банката заеми. Повечето от тези банки са непотребни и придвижването на средства би могло да се поеме от специфична разплащателна банка.
Тези хора обезкървяват националната стопанска система с по 4 милиарда лв. годишно
И гордо изпращат дивиденти в банките-майки.
Но секторът има мощни лостове за въздействие в Българска народна банка, Народното събрание, въобще властта, (където на специфични категории отпуска заеми със занижен процент). Това е единствено един образец за това, че са нужни ограничения за редуциране на частните служители. Ако отворим чакрите на логическото мислене, ще се сетим за куп сходни паразитни частни " бизнеси ", които по закон се водят, че основават стойност, а зарибяват със обществени пороци. Т.е. вършат тъкмо противоположното!
И защото сме тръгнали да режем, би трябвало да се почне от по-голямото - частното - с цел да се получат по-големи икономии.
Към обществения бранш у нас се водят 26% от заетите. Значи, още при първо наблюдаване виждаме, че в случай че създадем 10% съкращения при тях, ще икономисаме 2.6% от хората. А в частния? Той е 74%. 10% от 74% прави 7.4%. Значи напъните ни биха били 3 пъти по-ефективни в случай че реформираме частния бранш.
Но и това е прекомерно оптимистично! Всъщност нашите " учени ", кой знае за какво, са поставили в един кюп учители, медици, служители на реда, военни (точната бройка на последните 2 категории е усърдно замаскирана, само че това не мени основните пропорции). Между " бюрократите " най-вече са учителите - 7.3%, медиците - 6.2%, държавните чиновници - 5%. Добре,
кои са тези неприятни служители, които тежат и единствено си клатят краката?
5% от заетите в страната. Хм... Това значи, че напъните за редуциране са обречени на единствено 5% успеваемост. Това, искрено казано, значи да гоним Михаля.
Да помислим. 10% редуциране от тези 5% прави половин %. Ако те са били огромната тежест на гърба ни, дано да разпределим заплатите, които ще спестим от тях, върху останалите 95% от трудово наетите от двата бранша. Това прави 0.026% (26 хилядни от процент) за всеки работещ.
Ако да речем междинният " служител " взима 2500, то тези 26 хилядни от % вършат към 32 евро годишно или 2.75 евро месечно. Това е тя тежестта на прословутата администрация! Един път пътешестване с градски превоз и малко от горната страна. Това ни е пречило да заживеем като междинния европеец, упоменат във всяка партийна стратегия от най-малко 20 години?!
Но пък малкят им брой (около 15 хиляди души) има преимущества! Върху тях е елементарно да се показва реформена увереност и да се рапортува за " мъчителни, само че оздравителни ограничения ". Всичко в страната ще тече по-бавно и с неточности - от митниците до пътните поправки, до най-милото ни - усвояването на евросредства, та да не отидат бадева, само че това отсрочване единствено ще затвърди убеждението ни, че би трябвало още по-мощно да ударим по страната, нашия твърдоглав зложелател. Какво като тя изчезне? Нас нали 5 века ни е крепяла църквата? Имаме вид Б.
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ