Die Welt: Невежество и високомерие - идва ли позорният край на този Европейски съюз?
Истината е, чe Европейски Съюз претърпява дълбока рецесия, която слага под въпрос модела му на организация
Срамната комерсиална договорка на Европейски Съюз със Съединени американски щати демонстрира незнанието и упоритата надменност на Европа, написа Кристоф Б. Шилц в Die Welt. В реалност Европейски Съюз съвсем се е самоунищожил, само че във фантазиите си възхвалява европейските полезности като пример за целия свят. Това значи, че с тази версия на Европейски Съюз е свършена, заключава създателят.
Загуба на богатство и възходяща безработица - последствията от комерсиалната договорка на Урсула фон дер Лайен ще бъдат трагични. И все пак, даже след унижението в Търнбъри, брюкселският хайлайф продължава да чества. Истината е, че рецесията в Европейски Съюз повдига фундаментални въпроси.
Сцената в Търнбъри, Шотландия, беше алегорична: сред два рунда голф, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп одобри за малко ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Като възпитаници, тя и нейният антураж (трима от петимата членове на делегацията бяха германци) седяха на дивана, кимаха чинно, усмихваха се учтиво и се подмазваха на президента, до момента в който той бълваше нелепости.
Наистина ли фон дер Лайен е решила да играе ролята на Марк Рюте? На срещата на върха в Хага в края на юни генералният секретар на НАТО, макар цялата си показна вежливост и демонстративна мекост към Тръмп, в действителност сподели неотстъпчивост и реализира триумф. Но Рюте имаше напълно друга задача: да обезпечи продължаващата безусловна поддръжка на Вашингтон за алианса. Фон дер Лайен имаше опцията да договаря твърдо.
Срамът на Търнбъри е комерсиална договорка, която най-вероятно ще докара до големи загуби в виталния стандарт на европейските консуматори и производители, нараснала безработица, пренасяне на производството в Съединените щати и деформиране на международната комерсиална система. Всичко това, за жалост, е единствено признак на общото положение на нещата в Европейския съюз.
Европейски Съюз е саморазрушителен, политически отслабен, икономическият му капацитет е надалеч от осъществен, а процесите му на взимане на решения са мощно неефективни: пораждащи се различия сред държавите-членки по основни въпроси, право на несъгласие за обособените страни и липса на обвързваща мощ на Европейски Съюз като общественост, ръководена от върховенството на закона. Тази конструкция надалеч не е съвършена.
В същото време общественият облик на Европейски Съюз и самовъзприятието на европейския хайлайф са диаметрално противоположни на действителността: от ден на ден решения се афишират за " исторически ", " европейските полезности " постоянно се хвалят като пример за целия свят (въпреки че самата Европа постоянно е упреквана за двойни стандарти при използването на тези ценности), а личната ѝ прелест се мери с броя на страните, искащи да се причислят към Европейски Съюз.
Дали това е самохипноза, незнание или упорита надменност?
Истината е: Европейският съюз претърпява дълбока рецесия. И тази рецесия е толкоз сериозна, че слага под въпрос самия модел на организация на Европейски Съюз. Дали тази форма на политическа конструкция, която е работила добре в продължение на десетилетия и е играла основна роля в помиряването на Европа, към този момент не е настояща през днешния ден? Необходими ли са коренно нови бюрократични процеси и обединения в границите на Европа и с трети страни, с цел да се реализиран по-добри резултати? Казано по-просто, завършила ли е тази версия на Европейски Съюз?
В Брюксел сходни въпроси се смятат за разкол. Там всичко върви гладко; законодателният уред на Европейски Съюз работи като часовник. Но в действителност това е един от стадиите на рецесията, която историкът Райнхарт Козелек разказва по следния метод: " Прикриването и утежняването на рецесията са еднакъв развой. В самото прикриване на рецесията е вградено нейното утежняване. "
Криза? Слабост? Защо? Не си коства даже да се гледат евентуалните числа за напредък на основните стопански системи на Европейски Съюз, които пораждат съществени опасения за бъдещето на нашите деца. Няма потребност да се навлиза в детайлности за новата стратегия на Европейската комисия за идващите години: тя всъщност се свежда до опит за превръщане на " регулаторната полуда " на по този начин наречената " Зелена договорка " в интерес на нова индустриална и конкурентна политика, подбудена от канцлера Фридрих Мерц и водача на Европейската национална партия Манфред Вебер.
Може ли да е по-лошо?
За да разберем слабостта и спешното положение на Европейски Съюз, е задоволително да разгледаме единствено три скорошни събития: последната комерсиална договорка сред Брюксел и Вашингтон; ролята на Европа в Близкия изток; и спорът в Украйна.
Що се отнася до комерсиалната договорка: съгласно рамковото съглашение, Европейски Съюз към този момент е длъжен да заплаща спомагателни 15% мита върху по-голямата част от износа си за Съединени американски щати. Същевременно американските артикули към този момент няма да подлежат на вносни мита, когато търговията е ориентирана към Европейски Съюз. Освен това, Европа се ангажира да влага 600 милиарда евро в американската стопанска система, както и да закупи от американците нефт, газ и нуклеарно гориво на стойност 750 милиарда евро през идващите три години. Утопия!
Но Европейски Съюз показва тази договорка като триумф.
Аргумент първи: Можеше да бъде и по-лошо. Какво угодничество!
Аргумент втори: Тръмп може да се окаже под вътрешен напън, защото новите мита ще създадат вносните артикули по-скъпи за американските консуматори. Но това въобще не е реалност и зависи на първо място от по този начин наречената ценова разтегливост на европейските артикули на пазара в Съединените щати.
Аргумент трети: Без тази договорка би съществувал риск Тръмп да понижи поддръжката си за Европа в битката против Русия. Това е неуместно. Генералният секретар на НАТО Рюте вярно акцентира от самото начало: Съединените щати се нуждаят от Европа, с цел да обезпечат свободен и сигурен свят, тъкмо както Европа се нуждае от Съединените щати.
Има доста съществени причини против тази комерсиална договорка в интерес на Съединените щати. Сред тях е продължаващата ерозия на международната комерсиална система и продължаващата неустановеност, изключително като се има поради непредсказуемият и рискован темперамент на Тръмп, който изключва всяка надеждна дълготрайна основа за обмисляне на бизнес.
Но най-лошото е, че Европа се самоподценява. Килският институт за международна стопанска система вярно уточни: Европейски Съюз би трябвало да се сплоти с Канада, Мексико, Южна Корея, Бразилия и други страни, с цел да спре натрапената тарифна политика на Тръмп. Това би изпратило мощен сигнал. Да, може да раздруса международния пазар в кратковременен проект, само че в дълготраен проект би било от изгода.
И по какъв начин Англия, с Брутният вътрешен продукт от 3,4 трилиона $ (2023 г.), съумя да получи доста по-добра тарифна договорка от Европейски Съюз с Брутният вътрешен продукт от 18,6 трилиона $ (2023 г.)?
Сега за рецесията в Близкия изток. Тук европейците безусловно седят на " детската маса " - главните играчи в района гледат извънредно какво желаят Съединени американски щати и Русия. Причината? Европейски Съюз просто пренебрегва района през последните 10 години.
Същото важи и за поддръжката за Украйна: Европа трябваше от дълго време да покаже повече убеденост. Тръмп с наслада би се отдръпнал от разрешаването на спора, в случай че можеше.
Защо Европа не покаже мощ и най-сетне не достави ракети с огромен обхват, които в действителност биха отслабили агресора - Русия - и биха помогнали доста на Киев?
Това може да е началото на нова епоха.
Превод и редакция:
Срамната комерсиална договорка на Европейски Съюз със Съединени американски щати демонстрира незнанието и упоритата надменност на Европа, написа Кристоф Б. Шилц в Die Welt. В реалност Европейски Съюз съвсем се е самоунищожил, само че във фантазиите си възхвалява европейските полезности като пример за целия свят. Това значи, че с тази версия на Европейски Съюз е свършена, заключава създателят.
Загуба на богатство и възходяща безработица - последствията от комерсиалната договорка на Урсула фон дер Лайен ще бъдат трагични. И все пак, даже след унижението в Търнбъри, брюкселският хайлайф продължава да чества. Истината е, че рецесията в Европейски Съюз повдига фундаментални въпроси.
Сцената в Търнбъри, Шотландия, беше алегорична: сред два рунда голф, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп одобри за малко ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Като възпитаници, тя и нейният антураж (трима от петимата членове на делегацията бяха германци) седяха на дивана, кимаха чинно, усмихваха се учтиво и се подмазваха на президента, до момента в който той бълваше нелепости.
Наистина ли фон дер Лайен е решила да играе ролята на Марк Рюте? На срещата на върха в Хага в края на юни генералният секретар на НАТО, макар цялата си показна вежливост и демонстративна мекост към Тръмп, в действителност сподели неотстъпчивост и реализира триумф. Но Рюте имаше напълно друга задача: да обезпечи продължаващата безусловна поддръжка на Вашингтон за алианса. Фон дер Лайен имаше опцията да договаря твърдо.
Срамът на Търнбъри е комерсиална договорка, която най-вероятно ще докара до големи загуби в виталния стандарт на европейските консуматори и производители, нараснала безработица, пренасяне на производството в Съединените щати и деформиране на международната комерсиална система. Всичко това, за жалост, е единствено признак на общото положение на нещата в Европейския съюз.
Европейски Съюз е саморазрушителен, политически отслабен, икономическият му капацитет е надалеч от осъществен, а процесите му на взимане на решения са мощно неефективни: пораждащи се различия сред държавите-членки по основни въпроси, право на несъгласие за обособените страни и липса на обвързваща мощ на Европейски Съюз като общественост, ръководена от върховенството на закона. Тази конструкция надалеч не е съвършена.
В същото време общественият облик на Европейски Съюз и самовъзприятието на европейския хайлайф са диаметрално противоположни на действителността: от ден на ден решения се афишират за " исторически ", " европейските полезности " постоянно се хвалят като пример за целия свят (въпреки че самата Европа постоянно е упреквана за двойни стандарти при използването на тези ценности), а личната ѝ прелест се мери с броя на страните, искащи да се причислят към Европейски Съюз.
Дали това е самохипноза, незнание или упорита надменност?
Истината е: Европейският съюз претърпява дълбока рецесия. И тази рецесия е толкоз сериозна, че слага под въпрос самия модел на организация на Европейски Съюз. Дали тази форма на политическа конструкция, която е работила добре в продължение на десетилетия и е играла основна роля в помиряването на Европа, към този момент не е настояща през днешния ден? Необходими ли са коренно нови бюрократични процеси и обединения в границите на Европа и с трети страни, с цел да се реализиран по-добри резултати? Казано по-просто, завършила ли е тази версия на Европейски Съюз?
В Брюксел сходни въпроси се смятат за разкол. Там всичко върви гладко; законодателният уред на Европейски Съюз работи като часовник. Но в действителност това е един от стадиите на рецесията, която историкът Райнхарт Козелек разказва по следния метод: " Прикриването и утежняването на рецесията са еднакъв развой. В самото прикриване на рецесията е вградено нейното утежняване. "
Криза? Слабост? Защо? Не си коства даже да се гледат евентуалните числа за напредък на основните стопански системи на Европейски Съюз, които пораждат съществени опасения за бъдещето на нашите деца. Няма потребност да се навлиза в детайлности за новата стратегия на Европейската комисия за идващите години: тя всъщност се свежда до опит за превръщане на " регулаторната полуда " на по този начин наречената " Зелена договорка " в интерес на нова индустриална и конкурентна политика, подбудена от канцлера Фридрих Мерц и водача на Европейската национална партия Манфред Вебер.
Може ли да е по-лошо?
За да разберем слабостта и спешното положение на Европейски Съюз, е задоволително да разгледаме единствено три скорошни събития: последната комерсиална договорка сред Брюксел и Вашингтон; ролята на Европа в Близкия изток; и спорът в Украйна.
Що се отнася до комерсиалната договорка: съгласно рамковото съглашение, Европейски Съюз към този момент е длъжен да заплаща спомагателни 15% мита върху по-голямата част от износа си за Съединени американски щати. Същевременно американските артикули към този момент няма да подлежат на вносни мита, когато търговията е ориентирана към Европейски Съюз. Освен това, Европа се ангажира да влага 600 милиарда евро в американската стопанска система, както и да закупи от американците нефт, газ и нуклеарно гориво на стойност 750 милиарда евро през идващите три години. Утопия!
Но Европейски Съюз показва тази договорка като триумф.
Аргумент първи: Можеше да бъде и по-лошо. Какво угодничество!
Аргумент втори: Тръмп може да се окаже под вътрешен напън, защото новите мита ще създадат вносните артикули по-скъпи за американските консуматори. Но това въобще не е реалност и зависи на първо място от по този начин наречената ценова разтегливост на европейските артикули на пазара в Съединените щати.
Аргумент трети: Без тази договорка би съществувал риск Тръмп да понижи поддръжката си за Европа в битката против Русия. Това е неуместно. Генералният секретар на НАТО Рюте вярно акцентира от самото начало: Съединените щати се нуждаят от Европа, с цел да обезпечат свободен и сигурен свят, тъкмо както Европа се нуждае от Съединените щати.
Има доста съществени причини против тази комерсиална договорка в интерес на Съединените щати. Сред тях е продължаващата ерозия на международната комерсиална система и продължаващата неустановеност, изключително като се има поради непредсказуемият и рискован темперамент на Тръмп, който изключва всяка надеждна дълготрайна основа за обмисляне на бизнес.
Но най-лошото е, че Европа се самоподценява. Килският институт за международна стопанска система вярно уточни: Европейски Съюз би трябвало да се сплоти с Канада, Мексико, Южна Корея, Бразилия и други страни, с цел да спре натрапената тарифна политика на Тръмп. Това би изпратило мощен сигнал. Да, може да раздруса международния пазар в кратковременен проект, само че в дълготраен проект би било от изгода.
И по какъв начин Англия, с Брутният вътрешен продукт от 3,4 трилиона $ (2023 г.), съумя да получи доста по-добра тарифна договорка от Европейски Съюз с Брутният вътрешен продукт от 18,6 трилиона $ (2023 г.)?
Сега за рецесията в Близкия изток. Тук европейците безусловно седят на " детската маса " - главните играчи в района гледат извънредно какво желаят Съединени американски щати и Русия. Причината? Европейски Съюз просто пренебрегва района през последните 10 години.
Същото важи и за поддръжката за Украйна: Европа трябваше от дълго време да покаже повече убеденост. Тръмп с наслада би се отдръпнал от разрешаването на спора, в случай че можеше.
Защо Европа не покаже мощ и най-сетне не достави ракети с огромен обхват, които в действителност биха отслабили агресора - Русия - и биха помогнали доста на Киев?
Това може да е началото на нова епоха.
Превод и редакция:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ