Истината е, че думите остават. И някои думи, особено изречени

Истината е, че думите остават. И някои думи, изключително изречени без план, могат да режат по-дълбоко, в сравнение с допускаме. Те наподобяват безобидни на повърхността, само че с времето подкопават самочувствието, увереността или психологичното здраве на човек.

Фрази като „ преодолей го “ обезценяват болката. Всеки се изцелява със свое движение, а това изречение освен отхвърля битката на другия, само че и прибавя позор. Подразбира, че страстите са стеснение и не заслужават внимание.

Когато човек чуе „ не бъди трагичен “ или „ не се тревожи толкоз “, това може да го накара да се съмнява в личните си усеща. Вместо поддръжка, той получава сигнал, че уязвимостта е уязвимост. За някой с тревога или меланхолия сходни думи могат да бъдат дразнещи и обезсърчаващи.

Дори добре замислени изречения като „ бъди признателен “ могат да омаловажат битката на човек. Те основават напън да потисне страстите си и могат да доведат до възприятие на виновност за това, че въобще се усеща зле.

Особено мъчително е, когато тези думи се употребяват в уязвим миг - кара човек да се усеща себелюбив или незадоволително стойностен. Болката не е съревнование и не би трябвало да се съпоставя с непознатото страдалчество. Емпатията не би трябвало да има противници.

За мъжете и момчетата токсични изрази като „ не плачи “ основават прочувствени бариери, които мъчно се унищожават и могат да доведат до дълготрайни психологични проблеми. Подобни изречения затварят откровени диалози и подценяват значимостта на дълбокото слушане. Психичното здраве е действително, даже когато не се вижда - омаловажаването на тревога, меланхолия или контузия отдалечава хората от търсенето на помощ.

За да видите цялостния лист с, посетете нашата изложба.