Истерията около първия в България бюджет за 2026 г. в

Истерията към първия в България бюджет за 2026 година в евро сякаш остави на назад във времето болната тематика за повишаването на храните. А цените на множеството от тях не престават да пълзят, както при плодовете и зеленчуците, по този начин и при месните, млечните и тестените артикули. И макар че страната се закани, че след 8 октомври, съгласно Закона за еврото, ще постанова наказания при голословно повишаване, санкциониран търговец към този момент няма.

От Министерския съвет оповестиха, че към този момент се ревизират повече от 250 търговци в цялата страна.

Към момента са установени 65 случая на голословно повишение на цените и към този момент тече развой по санкциониране, само че фактически „ порязване “ ще има, откакто се обобщят всички данни, в това число и от платформата „ Колко коства “ (Kolkostruva.bg). А там хаосът е цялостен и тъмна Индия за потребителите, тъй като на пръв взор, в случай че един търговец е дал информация за цените на стоките, в множеството случаи те са нанесени с номенклатура, изцяло неразбираема за купувачите.

В същото време потребителите изцяло се шашнаха от полюсни цени в дребната и в огромната потребителска кошница, в които се наблюдават надлежно 21 храни от първа нужда и 101 хранителни и нехранителни продукта, като 20 от тях са медикаменти.

Голяма част от хората по насила станаха спецове по статистика, научиха се да пресмятат комплицирани хармонизирани показатели и да вършат връзка сред разнопосочните цени, които ги дефинират, дори образуват и предвиждат инфлацията. И колкото и да е чудно, това се разисква освен от движимости икономисти, само че и сред съседи на пейката пред блока.

Добре е жителите да са способени, само че циркулиращият голям поток от числа, който съвсем не кореспондира с цените в комерсиалната мрежа, не за първи път основава чувството, че статистиката в действителност е стъкмистика.

Вече не е за поверие, а и няма съображение да се има вяра, когато някой „ познавач “ обществено разгласи, че повишаването имало сезонен темперамент, тъй като трендът на повишаването не е спрял към този момент година и половина, без да има съществени учредения, като досегашните оправдания с Коронавирус пандемията, войната в Украйна, скок на горива, консумативи и други

По данни на Национален статистически институт, за интервала август-октомври 2025 година на годишна база цените на селскостопанската продукция означават нарастване с 4.2%, като в растениевъдството те се покачват с 4.6%, а в отглеждането на животни – с 2.9%.

Най-значително е нарастването при пресните плодове – с 54,3%, а при зеленчуците – с над 18 на 100.

Висок % нарастване се следи при цената на кравето мляко – с 14,8%, и на яйцата – с съвсем 5 %.

При тях, както и при пилешкото месо, може да има още по-голямо нарастване, в случай че птичият грип продължи да върлува в цяла Европа, в това число и в България, като най-вече ферми са потърпевши в областите Пловдив и Хасково.

„ Цените в Европейски Съюз се променят, следвайки трендовете на най-големите производители. Това са Германия, Франция, Полша и Испания. В Полша и Испания има извънредно неприятни случаи с високопатогенна инфлуенца по птиците. Засегнатите за последните 4 месеца са извънредно доста, вижда се сериозен растеж по отношение на предходната година. Това повлия на пазара, производството внезапно понижа и цените се повишават “, сподели ръководителят на Съюза на птицевъдите в България Ивайло Гълъбов.

Масово повишаване на храните през октомври регистрираха също от Национален статистически институт.

През месеца най-вече са увеличени цените на следните хранителни артикули: краставици – с 9.6%, пипер – с 5.8%, домати – с 5.2%, какао – с 4.7%, сладолед – с 3.8%, бира – с 3.7%. В групите на нехранителните артикули и услуги най-голямо е нарастването при обувките – с 8.6%, облекло – с 6.6%, шофьорски курсове – с 3.9%. За същия интервал месечната инфлация е 0.9%, а годишната по отношение на октомври 2024 година е 5.3%.

Притеснителен е фактът, че насъбраната инфлация, измерена с Индекса на потребителските цени, за последните три години (октомври 2025 година по отношение на октомври 2022 г.) е 13.5%, а за последните пет години (октомври 2025 година по отношение на октомври 2020 г.) е 41.5%.

От КНСБ, който постоянно следи цените на храните от това лято, също засекоха, че дребната потребителска кошница е поскъпнала с близо един лев за октомври и нужната стойност за закупуването ѝ доближава приблизително 112 лв.. Изводът е на база съпоставяне на цените на 20 продукта за септември и октомври.

Според основния икономист на КНСБ Любомир Костов, в Германия дребната потребителска кошница може да се купи 33 пъти с тяхната минимална заплата, до момента в който в България едвам 7-8 пъти.

Проверката на синдикатите демонстрира и фрапантен скок от борсовата цена на избрани артикули до цената на рафта, което не е вест, като най-драстична е разликата при картофи, ориз, ябълки, бял фасул, сирене. При тях надценките варират от 59% до съвсем 75%. Специално при боба цената в Пловдив закова на дребно 5 лева./кг, което е на ниска цена на фона на 20-те лв., които желаят сякаш производители, продавайки стоката си на магистрални сергии.

Големи скъпари станаха и тези, които оферират зеленчук пред домовете си в селата. За „ златните “ домати или картофи да вземем за пример касови бележки не се издават, нищо че е по-скъпо и от магазина.

„ Нали е българско и домашно, ще си вземем “, разсъждават множеството, които стопират да си купят.

И не си дават сметка или не им пука, че по този начин помпат сивата стопанска система, тъй като сходни търговци нито са регистрирани като аграрни производители, нито заплащат налози.

Източник: lupa