Истанбулската конвенция на Съвета на Европа има за цел да

Истанбулската спогодба на Съвета на Европа има за цел да пази дамите от принуждение, включително в Турция. Консервативните сили в страната обаче упорстват тя да се анулира неотложно, тъй като застрашавала обичайното семейство.

Насилието против дами не е необичайност в Турция. През 2019 станаха няколко изключително жестоки убийства, които раздрусаха обществеността и породиха вълна от отвращение – да вземем за пример това на. През предходната година са регистрирани 474 убийства на дами - връх в досегашните статистики, оповестяват от платформата „ Да спрем убийствата на дами “.

Независимо от шокиращите данни, консервативното турско държавно управление очевидно не демонстрира необикновен интерес към тази тема.
Редакцията предлага
Това си проличава изключително ясно по сегашната полемика към така наречен. Тя беше призната от Съвета на Европа през 2014 година и си поставяше за цел да ограничи насилието над дамите, най-много домашното, и да подтиква равнопоставеността сред мъжа и дамата.

Турция беше първата страна, която подписа конвенцията и я вкара в личното си законодателство под формата на „ Закон за предварителна защита на насилието против дами и за отбрана на фамилията “.

Плашилото " Истанбулска спогодба "

Някои извънредно религиозни сили обаче се притесняват, че конвенцията заплашва турските обичаи и традиции, заради което съглашението се торпедира напълно отявлено.

Eбру Азилтюрк, пълномощничка по проблемите на дамите от ислямската консервативна партия Саадет /СП/, разказа Конвенцията като " бомба против фамилията ". Договорът застрашавал „ финансовото и морално единение на фамилията “. В материал за консервативния вестник „ Мили “ тя написа още, че Конвенцията опонира на член 41-ви от турската конституция, в който е уредена „ отбраната и единството на фамилията “. Според Азилтюрк, денонсирането на конвенцията е единственият метод да се реши този проблем.

Изказването ѝ крие рисков заряд: от няколко дни насам турската общност разисква вероятно отдръпване на Турция от Истанбулската спогодба. В обществените мрежи се води, а в Туитър се популяризират всевъзможни полемични карикатури – измежду тях и една изключително известна, в която Истанбулската спогодба се съпоставя с завладяването на Константинопол през 1453 година, а като ликуващ поробител е показан американският „ чичо Сам “. Посланието на тази подигравка е повече от ясно: Западът си е сложил за цел да превземе Турция.

Семейството като " непоклатима структура "

Чанан Арън, основателка на Съюза за отбрана на дамите, не е съгласна с изказванието, че Истанбулската спогодба заплашва целостта на фамилията. „ Какво значи изразът, че фамилията е свещено? Нима фамилията е някаква непоклатима структура, в която силите на дамата се изстискват като парцал, а тя е (…) и до средство за полово облекчаване? ".

Арън обърна още веднъж внимание на обстоятелството, че Конвенцията има една-единствена цел – да пази дамите от принуждение.

Практическото приложение куца

Защитнички на правата на дамите подлагат на критика обстоятелството, че Истанбулската спогодба в действителност рядко се ползва на процедура. Независимо от това, че страните, подписали конвенцията, се задължиха да основат съответните рамкови условия за нейното съблюдаване, в правната процедура нормите на Конвенцията съвсем не намират приложение. Не се осъществят и съответните защитни ограничения, както и методите за оказване на помощ, подлагат на критика правозащитничките.

Чанан Арън е основателка на женска правозащитна организация

Насилието и дискриминирането на дамите обаче могат да бъдат осуетени, единствено в случай че правораздаването и полицията ползват на процедура Истанбулската спогодба, счита Чанан Гюлю, председателка на съдружие, оказващо помощ на дамите.

Липсва политическа воля

Правозащитничката счита, че Истанбулската спогодба не се ползва, тъй като влиза в несъгласие с политическата линия на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР). " Ако Конвенцията се прилагаше в практиката, това би провокирало опозиция от редиците на ръководещата партия “, споделя Гюлю.

Според нея, част от членовете на ПСР одобряват Истанбулската спогодба, само че към момента липсва задоволително политическа воля за непрекъсната битка против насилието над дамите.

Един образец от близкото минало красноречиво демонстрира това. На 25 ноември предходната година в Истанбул се организира протестна проява в чест на Международния ден против насилието над дамите, в която се включиха близо 2 000 души. Те стачкуваха и против.

Полицията обаче разпръсна протестиращите със сълзотворен газ и гумени патрони. А предлагането на прокюрдската Демократична партия на народите (HDP) да се сформира парламентарна комисия, която да проверява насилието против дами, беше отхвърлено от ръководещата ПСР и ултранационалистическата Партия на националното деяние (MHP).