Испанският грип от 1918 е смятан за прототип на модерна

Испанският грип от 1918 е считан за първообраз на съвременна пандемия. В края на Първата международна война тя се популяризира мълниеносно - първо измежду бойците, а след това завръщащите се от фронта я придвижват по целия свят. Жертвите на трите талази на испанския грип са между 50 и 100 милиона, написа " Дойче Веле ".

Необичайно огромната подвижност на хората по време на войната, която е съвсем сравнима с тази в наши дни, в допълнение е подклаждала пандемията, споделя Албрехт Ричл, специалист по история на стопанската система в London School of Economics.

" Знаем, че пандемията от Ковид-19 в Европа потегли от огнището в австрийския курорт Ишгъл. Можем да кажем, че армейските подготвителни лагери в Америка, в Англия и във Франция са били тогавашният еквивалент на Ишгъл, въпреки че по тези места не са карали ски, а са вършели много по-опасни неща ", споделя той.

Кои ограничения оказват помощ?

Начинът на разпространяването на болестта измежду войската и след това измежду цивилните граждани е бил същият като през днешния ден. И още по това време са били водени диспути като днешните: да вземем за пример за това дали има резултат от защитните маски, дали да се затварят учебните заведения и да се отхвърлят всеобщите събирания и културните мероприятия. Частичното ограничение на публичния живот е било практикувано и тогава. Данни за резултата от тази мярка има най-много от Съединени американски щати, споделя Ричл.

" Там, където по-бързо е бил разгласен локдаун и той е бил по-продължителен, икономическите вреди са били като цяло по-малки, в сравнение с по тези места, където са се опитвали непременно да поддържат икономическия живот деен ", споделя специалистът. Това се вижда по равнището на безработицата, на производството и на локалните налози. " Излиза, че локдаунът е бил нещо позитивно от икономическа позиция. Това много ме изненада ", споделя Ричл.

Световната икономическа рецесия, наричана Голямата меланхолия, която започва през 1929 със международния провал на тържищата, също дава материал за разбори и съпоставения. Борсовият провал е изходната точка на една многогодишна икономическа рецесия. Много страни, задлъжнели мощно още покрай Първата международна война, реагират със строги икономии, с цел да спрат упадъка. Тези ограничения са били много " токсичен коктейл "  за стопанската система, споделя Ричл.

" По това време обстановката в Германия е била сходна с тази в Гърция или Италия през 2008 година: страната е била принудена да прави икономии и това е довело до съвсем същите резултати, като в Гърция: спад в Брутният вътрешен продукт, който вероятно е бил от към 25%, също така всеобща безработица и други сходни неподходящи последствия. "

През финансовата рецесия от 2008 обаче най-малко в Германия не заложиха на икономиите, може би, тъй като си бяха извлекли поучения от Световната икономическа рецесия. Въпреки това на някои други страни в Южна Европа им бе разпоредено да пестят. Днес знаем, че това е било неверно, твърди Ричл.

За да не изпаднем в дълбока рецесия

Ако не бъде позволена същата неточност и в сегашната пандемия, икономическата рецесия, в резултат на ковид, вероятно няма да има толкоз дълготрайни последици като някои предходни рецесии. " Финансовата рецесия през 2008 беше породена от функционални разстройства на финансовите пазари - т.е. от нещо, което произтичаше от самите финансови пазари и стопански системи, до момента в който коронакризата е потрес, провокиран от епидемията, която е външен фактор ", разяснява Ричл.

Относително бързото възобновяване след първата вълна от пандемията демонстрира, че стопанската система през днешния ден е доста по-силна, в сравнение с през 2008. А като се има поради, че през днешния ден има и голям брой стратегии в помощ на стопанските системи, бихме могли да предположим, че политиката най-вероятно си е извела поучения от историята.