Каталуния пред взрив
Испанската област Каталуния ще преживее на 1 октомври разтърсване. То ще пристигна под формата на референдум за самостоятелност, който локалното държавно управление счита да организира срещу волята на управляващите в Мадрид и в отявлена борба с тях. Не е ясно дали вотът ще успее и дали изобщо ще се състои - това евентуално ще стане известно в последния миг. Извън всяко подозрение е обаче, че напрежението сред централната власт и огромна част от жителите на Каталуния е покрай такова равнище, от което може да се чака всичко.
Стремежът на региона към самостоятелност има дълбоки корени и тя не за първи път се пробва да се отдели. В по-ранни години е била подлагана на жестоки репресии от страна на Мадрид, в това число по време на диктатурата на Франсиско Франко, който екзекутира водача на самообявилата се Каталунска страна и поставя огромни старания да заличи локалните език и просвета. След гибелта на диктатора през 1975-а Испания одобри демократична конституция, гарантираща правата на обособените националности, само че без да им дава същинска автономност. През 2006-а, по време на кабинета на социалиста Хосе Луис Родригес Сапатеро, Испания и Каталуния подписаха контракт, предоставящ на региона забележителна административна и финансова самостоятелност, единствено че през 2010-а испанският парламентарен съд анулира редица точки от него, което провокира мощно неодобрение измежду каталунците.
През идващите години се организираха редица неофициални референдуми за самостоятелност под формата на "допитвания ", като болшинството от гласувалите избираха независимостта, само че при ниска изборна интензивност. На районните избори през 2015-а сепаратистките партии получиха болшинство в локалния парламент, само че на паралелно извършеното допитване едвам 41 на 100 от жителите поддържаха провеждането на референдум за самостоятелност - против 49 на 100 срещу. Проучванията демонстрират, че и сега настроенията на гласоподавателите са на кантар, като даже е допустимо тези, които не желаят да се отделят изцяло от Мадрид, да са болшинство. В същото време критиците на референдума имат съществени причини. На първо място, в разпоредбите за провеждането му няма очакван избирателен предел - т.е. при каква изборна интензивност плебисцитът ще се счита за автентичен. Това е значимо, тъй като, както бе и при предходните неофициални вотове, се чака съперниците на независимостта просто да не отидат до урните. Обещанието на ръководителя на районното държавно управление и водач на битката за самостоятелност Карлес Пучдемон в границите на 24 часа след приключването на вота районният парламент да гласоподава за излизане от Испания също буди паники.
От Мадрид хвърлят най-тежки обвинявания към уредниците на референдума, като външният министър Алфонсо Дастис ги упрекна даже в нацистки способи поради това, че разлепват плакати със фотоси на кметове, нежелаещи да се включат в провеждането му. Референдум и народна власт не е едно и също, уточни Дастис, като напомни, че по времето на Франко са извършени два плебисцита.
Обвиненията на съперниците на гласуването не са лишени от учредения, само че самата централна власт ги обезцени. Обвинявайки водачите в Барселона в недемократични дейности, испанското държавно управление предприе ограничения, разминаващи се с визията за народна власт. "Откажете се от неподчинението ", прикани министър председателят Мариано Рахой, след което последваха арести на представители на районното държавно управление, изземване на 10 милиона бюлетини, готови за вота, и опасност за арест на самия Карлес Пучдемон. "Още има време да се избегнат по-лоши неща ", предизвести Рахой на фона на улични митинги в Барселона.
Действията на Рахой са разбираеми. Той не желае пълномощията му да бъдат подложени на подозрение. Ако референдумът се състои, това ще е мълчешком самопризнание за суверенитета на районното държавно управление. Макар че законът е на страната на Рахой, откакто Конституционният съд анулира всички разпоредби за провеждането на вота, той пое сериозен риск - да разпали националистическите настроения на каталунците и да придвижи разногласието от парламентарните и правосъдни зали на улицата.
Колкото по-тиранично наподобява кабинетът в Мадрид в очите на локалните поданици, толкоз по-вероятно е да поддържат независимостта. Пучдемон към този момент дефинира дейностите на властта като нарушаване на човешките права. От спор под чия власт жителите на Каталуния ще живеят по-добре, конфликтът се трансформира в борба сред демокрацията и диктатурата. Тук е огромният автогол, който Рахой си вкара - вместо да употребява редицата недостатъци и нередности в организацията на референдума и да поведе акция, критикуваща ги от позициите на демокрацията, той се уплаши да не наподобява въздържан и реши да бъде корав.
Рахой одобри линия на държание, диаметрално противоположна на тази на английския му сътрудник Дейвид Камерън през 2014-а, когато се организира шотландският референдум за самостоятелност. Тогава държавното управление в Лондон постави неимоверни старания, с цел да убеди северните жители в любовта и благосклонността си и бе възнаградено - Шотландия гласоподава да остане в Обединеното кралство. И въпреки че в законово отношение обстановката във Англия и Испания е друга, Мариано Рахой можеше да прояви по-голямо хладнокръвие. Сега обстановката сякаш от ден на ден се изплъзва от контрола му.
Стремежът на региона към самостоятелност има дълбоки корени и тя не за първи път се пробва да се отдели. В по-ранни години е била подлагана на жестоки репресии от страна на Мадрид, в това число по време на диктатурата на Франсиско Франко, който екзекутира водача на самообявилата се Каталунска страна и поставя огромни старания да заличи локалните език и просвета. След гибелта на диктатора през 1975-а Испания одобри демократична конституция, гарантираща правата на обособените националности, само че без да им дава същинска автономност. През 2006-а, по време на кабинета на социалиста Хосе Луис Родригес Сапатеро, Испания и Каталуния подписаха контракт, предоставящ на региона забележителна административна и финансова самостоятелност, единствено че през 2010-а испанският парламентарен съд анулира редица точки от него, което провокира мощно неодобрение измежду каталунците.
През идващите години се организираха редица неофициални референдуми за самостоятелност под формата на "допитвания ", като болшинството от гласувалите избираха независимостта, само че при ниска изборна интензивност. На районните избори през 2015-а сепаратистките партии получиха болшинство в локалния парламент, само че на паралелно извършеното допитване едвам 41 на 100 от жителите поддържаха провеждането на референдум за самостоятелност - против 49 на 100 срещу. Проучванията демонстрират, че и сега настроенията на гласоподавателите са на кантар, като даже е допустимо тези, които не желаят да се отделят изцяло от Мадрид, да са болшинство. В същото време критиците на референдума имат съществени причини. На първо място, в разпоредбите за провеждането му няма очакван избирателен предел - т.е. при каква изборна интензивност плебисцитът ще се счита за автентичен. Това е значимо, тъй като, както бе и при предходните неофициални вотове, се чака съперниците на независимостта просто да не отидат до урните. Обещанието на ръководителя на районното държавно управление и водач на битката за самостоятелност Карлес Пучдемон в границите на 24 часа след приключването на вота районният парламент да гласоподава за излизане от Испания също буди паники.
От Мадрид хвърлят най-тежки обвинявания към уредниците на референдума, като външният министър Алфонсо Дастис ги упрекна даже в нацистки способи поради това, че разлепват плакати със фотоси на кметове, нежелаещи да се включат в провеждането му. Референдум и народна власт не е едно и също, уточни Дастис, като напомни, че по времето на Франко са извършени два плебисцита.
Обвиненията на съперниците на гласуването не са лишени от учредения, само че самата централна власт ги обезцени. Обвинявайки водачите в Барселона в недемократични дейности, испанското държавно управление предприе ограничения, разминаващи се с визията за народна власт. "Откажете се от неподчинението ", прикани министър председателят Мариано Рахой, след което последваха арести на представители на районното държавно управление, изземване на 10 милиона бюлетини, готови за вота, и опасност за арест на самия Карлес Пучдемон. "Още има време да се избегнат по-лоши неща ", предизвести Рахой на фона на улични митинги в Барселона.
Действията на Рахой са разбираеми. Той не желае пълномощията му да бъдат подложени на подозрение. Ако референдумът се състои, това ще е мълчешком самопризнание за суверенитета на районното държавно управление. Макар че законът е на страната на Рахой, откакто Конституционният съд анулира всички разпоредби за провеждането на вота, той пое сериозен риск - да разпали националистическите настроения на каталунците и да придвижи разногласието от парламентарните и правосъдни зали на улицата.
Колкото по-тиранично наподобява кабинетът в Мадрид в очите на локалните поданици, толкоз по-вероятно е да поддържат независимостта. Пучдемон към този момент дефинира дейностите на властта като нарушаване на човешките права. От спор под чия власт жителите на Каталуния ще живеят по-добре, конфликтът се трансформира в борба сред демокрацията и диктатурата. Тук е огромният автогол, който Рахой си вкара - вместо да употребява редицата недостатъци и нередности в организацията на референдума и да поведе акция, критикуваща ги от позициите на демокрацията, той се уплаши да не наподобява въздържан и реши да бъде корав.
Рахой одобри линия на държание, диаметрално противоположна на тази на английския му сътрудник Дейвид Камерън през 2014-а, когато се организира шотландският референдум за самостоятелност. Тогава държавното управление в Лондон постави неимоверни старания, с цел да убеди северните жители в любовта и благосклонността си и бе възнаградено - Шотландия гласоподава да остане в Обединеното кралство. И въпреки че в законово отношение обстановката във Англия и Испания е друга, Мариано Рахой можеше да прояви по-голямо хладнокръвие. Сега обстановката сякаш от ден на ден се изплъзва от контрола му.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ