Най-бруталната глава в историята: Испанската инквизиция
Испанската инквизиция е една от най-мрачните глави в човешката история. Част от по-широката католическа инквизиция, систематичното гонене на евреи и мюсюлмани стартира в края на 1400 година и продължава три века.
Името Инквизиция произлиза от латинския глагол inquiro ( " подпитвам " ), само че това е правосъдна процедура, която надалеч надвишава елементарното задаване на въпроси.
И по този начин, какво съставлява този жесток интервал на религиозна виктимизация и по какъв начин е почнал той?
Произход
Инквизицията е основана посредством папска була Ad Abolendam, издадена в края на XII в. от папа Луций III (ок. 1097-1185 г.). Тя е известна като Средновековна инквизиция.
През XII и XIII в. Инквизицията провежда преследването на некатолическите християнски религии в Европа. Папа Луций III изпраща епископи в Южна Франция, с цел да съберат тези, които практикуват катаризма - дуалистична християнска фракция, чиито вярвания оспорват тези на Рим.
Последователите, известни като катари, са считани за еретици от Католическата черква, която не признава тяхното неортодоксално християнство. Тези старания не престават и през XIV век.
През същия интервал Католическата черква преследва валдензите в Германия и Северна Италия. Валдензите осъждат католическото духовенство като неприлично да заема религиозни длъжности.
Движението, което е ранен предходник на протестантската Реформация през XVI в., след това е жигосано като еретично. По-късно през 1231 година папа Григорий IX вкарва папската инквизиция за залавяне и съдене на еретици, като разпорежда на доминиканския и францисканския медал да поемат задачата да търсят и разпознават всеки, който се разграничава по религия.
Папа Инокентий IV
Малко преди да завърши папството си през 1254 година, папа Инокентий IV позволява на инквизиторите да разрешават на непреклонните еретици да бъдат измъчвани от всемирски последователи, постоянно в скрити килии или подземни подземия.
Често срещана процедура през XIII в., мъченията се ползват по отношение на упрекнатите в разкол, които отхвърлят да свидетелстват. Освен това на еретиците не се разрешавало да се изправят пред обвинителите, не получавали съвети и постоянно ставали жертви на подправени обвинявания.
Екзекуцията била неизбежна, нормално посредством изгаряне на клада.
Един от най-известните инквизитори при започване на XIV век е Бернар Гуи. Между 1307 година и 1323 година, по заповед на папа Климент V и папа Йоан XXII, Ги служи като основен инквизитор на Тулуза и самичък афишира над 600 души за отговорни в разкол.
Гуи се появява в историческия бестселър от 1980 година " Името на розата ", а във филмовата акомодация от 1986 година е показан от артиста Ф. Мъри Ейбрахам.
Бернар Гуи написва при започване на XIV в. прословутото си управление Practica officii inquisitionis heretice pravitatis ( " Провеждане на инквизицията в еретическа безнравственост " ). Този авторитетен ръкопис за инквизитори включва глави, в които се разказват вярванията и практиките на еретиците, както и насоки за инквизиторите по отношение на най-хубавите способи за разпит.
Трудът е маркиран и като първия справочник за инквизитори, в който се загатват съответно наказванията за отпадналите евреи.
Рицари тамплиери
През 1307 година инквизиторите вземат участие в всеобщия арест и мъчения на близо 15 000 рицари тамплиери във Франция. Сред задържаните и измъчваните е и Жак дьо Моле (ок. 1244-1314 г.), последният Велик магистър на рицарите тамплиери. И двамата умират скоро по-късно.
Най-известната жертва на Инквизицията през този интервал е Жана д'Арк.
На 30 май 1431 година " Орлеанската госпожица " е изгорена на клада. През 1456 година инквизиционен съд, акредитиран от папа Каликст III, преглежда процеса, развенчава обвиняванията против нея, в това число и това в разкол, афишира я за почтена и я афишира за мъченица.
През 1478 година Трибуналът на Светата работа на инквизицията е основан от католическите монарси - крал Фердинанд II Арагонски и кралица Изабела I Кастилска. Това седалище на съда е по-известно като Испанската инквизиция
Испанската инквизиция е наречена по този начин, защото е работила необятно в Испания и във всички испански колонии и територии, в това число в Северна, Централна и Южна Америка.
Първоначално инквизицията е имала за цел да подсигурява, че тези, които са приели католицизма от юдаизма или исляма, са го създали вярно, и да разпознава всички еретици, които се смесват измежду реформираните.
Некатолиците не са имали различен избор, с изключение на да се подчинят.
Два кралски указа, издадени през 1492 година и 1501 година, на процедура подреждат на евреите и мюсюлманите да изберат кръщение или заточение.
След първия указ доста евреи избират да не се покръстят. Впоследствие към 160 000 са принудени да изоставен Испания. Същото вършат и стотици мюсюлмани.
Наредбата за новопокръстените католици се ускорява, откакто католическите монарси стават подозрителни, вярвайки, че корупцията в испанската католическа черква е породена от евреи, които, с цел да оцелеят през вековете на антисемитизъм, одобряват християнството просто с цел да избегнат гонене.
Междувременно всеки, обвинен в еретизъм, е бил разследван - даже тези, които непринудено са приели християнството
Евреинът, който е приел католицизма в Испания или Португалия през XIV и XV в., е бил именуван converso. Мюсюлманин, който е приел другата религия, е именуван morisco.
За разлика от еврейските converso, morisco са били обект на декрет за по-нататъшно гонене и изпъждане даже след приемането на католицизма.
Междувременно conversos били упреквани за всичко - от епидемии от чума и отравяне на водоснабдяването до похищение на деца.
Прокламирането на религия в религиозна теория, друга от тази на Католическата черква, може да докара до смъртна присъда. А границите постоянно са били размити. Например холандският академик и хуманист Дезидерий Еразъм, въпреки и католик, е считан за модернизатор и всеки, който следва учението му, е преследван.
Осъждането на призналите се еретици ставало обществено - величествен театър, прочут като " авто-да-фе ", обред на покаянието.
Осъдените еретици са били принуждавани да облекат самара - туника от жълт плат с фигури на монаси, дракони и демони, които разпалват пламъци. Носенето на такава дреха означавало, че обвиненият е непокаян и е наказан на гибел.
Еретиците, които изповядвали греховете си, носели самбенито, което се отличавало с червени салтири и нищо друго, и означавало, че носещият го е избегнал изгаряне, а би трябвало единствено да се покае.
Еретиците, които отказвали да се признаят, постоянно били изгаряни на клада. През Средновековието това бил най-разпространеният способ за екзекуция на упрекнатите в магьосничество или разкол.
Наследникът на Торквемада като Велик инквизитор е също толкоз фанатичният Диего де Деза. Подобно на Торквемада, Деза изпитва особена злост към конвертите и също по този начин има вяра, че множеството, в случай че не всички, скрито са запазили първичната си религия.
Впоследствие той ускорява преследването на ереси в градовете, като този път събрал многобройни членове на благородничеството и локалната власт, които упреква в инакомислие и осквернение.
Смъртта на кралица Изабела през 1504 година подтикнала крал Фердинанд II персонално да назначи Франсиско Хименес де Сиснерос (Ксименес) за Велик инквизитор, откакто Деса изпада в недружелюбност, а самият той е упрекнат в скрито упражняване на юдаизъм.
Ксименес преследвал мориски в Северна Африка, където се открива Инквизицията. С разширението на Испания в Америка в средата на XV в. се уголемява и активността на Инквизицията. Междувременно Рим възобновява личната си инквизиция.
През 1580 година Испания и Португалия са ръководени взаимно от испанската корона и стартират да събират и избиват евреите, избягали от Испания. Лисабон се трансформирал в кървава сцена, на която не се пести благосклонност към упрекнатите и наказаните за разкол.
Инквизицията продължава своя гибелен цикъл през 1600 година и през XVIII век. През 1808 година Наполеон побеждава Испания и подрежда инквизицията там да бъде отстранена.
Опитът след провалянето на Наполеон през 1814 година по време на Войната на полуострова от страна на Фердинанд VII да възвърне инквизицията се проваля.
Именно по-големият брат на Наполеон, Жозеф, крал на Неапол и Сицилия (1806-1808 г.) и крал на Испания (1808-1813 г.), има заслуга за прекратяването на испанската инквизиция, която е публично отстранена с кралски декрет през юли 1834 година
Оценките за броя на починалите по време на тривековното битие на испанската инквизиция варират в необятни граници - от 5000 до 25 000 души. Със сигурност към 150 000 души са били преследвани и съдени поради религиозните си убеждения.
Името Инквизиция произлиза от латинския глагол inquiro ( " подпитвам " ), само че това е правосъдна процедура, която надалеч надвишава елементарното задаване на въпроси.
И по този начин, какво съставлява този жесток интервал на религиозна виктимизация и по какъв начин е почнал той?
Произход
Инквизицията е основана посредством папска була Ad Abolendam, издадена в края на XII в. от папа Луций III (ок. 1097-1185 г.). Тя е известна като Средновековна инквизиция.
През XII и XIII в. Инквизицията провежда преследването на некатолическите християнски религии в Европа. Папа Луций III изпраща епископи в Южна Франция, с цел да съберат тези, които практикуват катаризма - дуалистична християнска фракция, чиито вярвания оспорват тези на Рим.
Последователите, известни като катари, са считани за еретици от Католическата черква, която не признава тяхното неортодоксално християнство. Тези старания не престават и през XIV век.
През същия интервал Католическата черква преследва валдензите в Германия и Северна Италия. Валдензите осъждат католическото духовенство като неприлично да заема религиозни длъжности.
Движението, което е ранен предходник на протестантската Реформация през XVI в., след това е жигосано като еретично. По-късно през 1231 година папа Григорий IX вкарва папската инквизиция за залавяне и съдене на еретици, като разпорежда на доминиканския и францисканския медал да поемат задачата да търсят и разпознават всеки, който се разграничава по религия.
Папа Инокентий IV
Малко преди да завърши папството си през 1254 година, папа Инокентий IV позволява на инквизиторите да разрешават на непреклонните еретици да бъдат измъчвани от всемирски последователи, постоянно в скрити килии или подземни подземия.
Често срещана процедура през XIII в., мъченията се ползват по отношение на упрекнатите в разкол, които отхвърлят да свидетелстват. Освен това на еретиците не се разрешавало да се изправят пред обвинителите, не получавали съвети и постоянно ставали жертви на подправени обвинявания.
Екзекуцията била неизбежна, нормално посредством изгаряне на клада.
Един от най-известните инквизитори при започване на XIV век е Бернар Гуи. Между 1307 година и 1323 година, по заповед на папа Климент V и папа Йоан XXII, Ги служи като основен инквизитор на Тулуза и самичък афишира над 600 души за отговорни в разкол.
Гуи се появява в историческия бестселър от 1980 година " Името на розата ", а във филмовата акомодация от 1986 година е показан от артиста Ф. Мъри Ейбрахам.
Бернар Гуи написва при започване на XIV в. прословутото си управление Practica officii inquisitionis heretice pravitatis ( " Провеждане на инквизицията в еретическа безнравственост " ). Този авторитетен ръкопис за инквизитори включва глави, в които се разказват вярванията и практиките на еретиците, както и насоки за инквизиторите по отношение на най-хубавите способи за разпит.
Трудът е маркиран и като първия справочник за инквизитори, в който се загатват съответно наказванията за отпадналите евреи.
Рицари тамплиери
През 1307 година инквизиторите вземат участие в всеобщия арест и мъчения на близо 15 000 рицари тамплиери във Франция. Сред задържаните и измъчваните е и Жак дьо Моле (ок. 1244-1314 г.), последният Велик магистър на рицарите тамплиери. И двамата умират скоро по-късно.
Най-известната жертва на Инквизицията през този интервал е Жана д'Арк.
На 30 май 1431 година " Орлеанската госпожица " е изгорена на клада. През 1456 година инквизиционен съд, акредитиран от папа Каликст III, преглежда процеса, развенчава обвиняванията против нея, в това число и това в разкол, афишира я за почтена и я афишира за мъченица.
През 1478 година Трибуналът на Светата работа на инквизицията е основан от католическите монарси - крал Фердинанд II Арагонски и кралица Изабела I Кастилска. Това седалище на съда е по-известно като Испанската инквизиция
Испанската инквизиция е наречена по този начин, защото е работила необятно в Испания и във всички испански колонии и територии, в това число в Северна, Централна и Южна Америка.
Първоначално инквизицията е имала за цел да подсигурява, че тези, които са приели католицизма от юдаизма или исляма, са го създали вярно, и да разпознава всички еретици, които се смесват измежду реформираните.
Некатолиците не са имали различен избор, с изключение на да се подчинят.
Два кралски указа, издадени през 1492 година и 1501 година, на процедура подреждат на евреите и мюсюлманите да изберат кръщение или заточение.
След първия указ доста евреи избират да не се покръстят. Впоследствие към 160 000 са принудени да изоставен Испания. Същото вършат и стотици мюсюлмани.
Наредбата за новопокръстените католици се ускорява, откакто католическите монарси стават подозрителни, вярвайки, че корупцията в испанската католическа черква е породена от евреи, които, с цел да оцелеят през вековете на антисемитизъм, одобряват християнството просто с цел да избегнат гонене.
Междувременно всеки, обвинен в еретизъм, е бил разследван - даже тези, които непринудено са приели християнството
Евреинът, който е приел католицизма в Испания или Португалия през XIV и XV в., е бил именуван converso. Мюсюлманин, който е приел другата религия, е именуван morisco.
За разлика от еврейските converso, morisco са били обект на декрет за по-нататъшно гонене и изпъждане даже след приемането на католицизма.
Междувременно conversos били упреквани за всичко - от епидемии от чума и отравяне на водоснабдяването до похищение на деца.
Прокламирането на религия в религиозна теория, друга от тази на Католическата черква, може да докара до смъртна присъда. А границите постоянно са били размити. Например холандският академик и хуманист Дезидерий Еразъм, въпреки и католик, е считан за модернизатор и всеки, който следва учението му, е преследван.
Осъждането на призналите се еретици ставало обществено - величествен театър, прочут като " авто-да-фе ", обред на покаянието.
Осъдените еретици са били принуждавани да облекат самара - туника от жълт плат с фигури на монаси, дракони и демони, които разпалват пламъци. Носенето на такава дреха означавало, че обвиненият е непокаян и е наказан на гибел.
Еретиците, които изповядвали греховете си, носели самбенито, което се отличавало с червени салтири и нищо друго, и означавало, че носещият го е избегнал изгаряне, а би трябвало единствено да се покае.
Еретиците, които отказвали да се признаят, постоянно били изгаряни на клада. През Средновековието това бил най-разпространеният способ за екзекуция на упрекнатите в магьосничество или разкол.
Наследникът на Торквемада като Велик инквизитор е също толкоз фанатичният Диего де Деза. Подобно на Торквемада, Деза изпитва особена злост към конвертите и също по този начин има вяра, че множеството, в случай че не всички, скрито са запазили първичната си религия.
Впоследствие той ускорява преследването на ереси в градовете, като този път събрал многобройни членове на благородничеството и локалната власт, които упреква в инакомислие и осквернение.
Смъртта на кралица Изабела през 1504 година подтикнала крал Фердинанд II персонално да назначи Франсиско Хименес де Сиснерос (Ксименес) за Велик инквизитор, откакто Деса изпада в недружелюбност, а самият той е упрекнат в скрито упражняване на юдаизъм.
Ксименес преследвал мориски в Северна Африка, където се открива Инквизицията. С разширението на Испания в Америка в средата на XV в. се уголемява и активността на Инквизицията. Междувременно Рим възобновява личната си инквизиция.
През 1580 година Испания и Португалия са ръководени взаимно от испанската корона и стартират да събират и избиват евреите, избягали от Испания. Лисабон се трансформирал в кървава сцена, на която не се пести благосклонност към упрекнатите и наказаните за разкол.
Инквизицията продължава своя гибелен цикъл през 1600 година и през XVIII век. През 1808 година Наполеон побеждава Испания и подрежда инквизицията там да бъде отстранена.
Опитът след провалянето на Наполеон през 1814 година по време на Войната на полуострова от страна на Фердинанд VII да възвърне инквизицията се проваля.
Именно по-големият брат на Наполеон, Жозеф, крал на Неапол и Сицилия (1806-1808 г.) и крал на Испания (1808-1813 г.), има заслуга за прекратяването на испанската инквизиция, която е публично отстранена с кралски декрет през юли 1834 година
Оценките за броя на починалите по време на тривековното битие на испанската инквизиция варират в необятни граници - от 5000 до 25 000 души. Със сигурност към 150 000 души са били преследвани и съдени поради религиозните си убеждения.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ