Испания се готви за необичаен обрат във фискалната си история

Испания се готви за необикновен поврат във фискалната си история - през 2026 година страната ще регистрира по-нисък бюджетен недостиг от Германия. Нещо, което не се е случвало близо две десетилетия, написа Financial Times. За някогашен " пациент " на еврозоната това е резултат от години постоянен напредък и по-високи данъчни доходи.

Според най-новите прогнози на Банката на Испания дефицитът ще се свие до 2,5% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година, а година по-късно - до 2,3%. На противоположния полюс Германия се чака да задълбочи недостига си от 2,3% тази година до над 3% през 2026 година, като специалистите предизвестяват, че по-късно индикаторът може да се приближи до 4%.

Парадоксално, съвсем две десетилетия след дълговата рецесия, страните, в миналото заклеймявани като PIIGS - Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания - в този момент показват по-устойчива фискална траектория от огромните мотори на блока, Германия и Франция. Във Франция опитите за орязване на разноските даже доведоха до политически разтърсвания.

Испания регистрира нов връх на държавния дълг от €1,69 трилиона

Въпреки лекото усъвършенстване на съотношението по отношение на Брутният вътрешен продукт на годишна база, дългът на страната остава над 100% от стопанската система

" Фискалните траектории ясно демонстрират какъв брой се е трансформирал редът в еврозоната след рецесията ", споделя пред Financial Times Карстен Юниус, основен икономист в швейцарската банка J. Safra Sarasin.

към този момент се отразява на пазара на облигации. Разликата сред лихвата по 10-годишните испански бумаги и немските Bund-ове се сви до към 0,5 процентни пункта - най-ниското ниво от преди дълговата рецесия. В резултат Испания към този момент финансира дълга си по-евтино от Франция, дълго считана за един от най-сигурните заемодатели в еврозоната.

Възходът припомня за интервала 1999-2007 година, когато мощната агресия разреши на Мадрид да поддържа по-добри бюджетни индикатори от Берлин, преди балонът на недвижимите парцели да провокира банкова рецесия и да докара до европейската помощ от 41 милиарда евро.

Испания е измежду страните с най-голям растеж на Брутният вътрешен продукт в еврозоната - по какъв начин го реализира

След нея остават Германия, Франция, Нидерландия и Австрия

Днес Испания е измежду най-бързо растящите развити стопански системи: междинният тримесечен напредък от началото на 2022 година е 3,9% против едвам 0,3% в Германия. За 2026 година МВФ предвижда 2% растеж - съвсем наедно със Съединени американски щати. Анализатори от Pantheon Macroeconomics показват, че до момента в който немският капиталов цикъл е безусловно затънал, в Испания вложенията остават мотор на растежа.

Комбинацията от имиграция, мощен туризъм, по-ниски енергийни разноски и обществено финансиране - в това число средства от Европейски Съюз - подхранва разширението. Правителството чака тази година примитивен бюджетен остатък за първи път след 2007 година

Парадоксално, политическата парализа също подкрепя фискалната дисциплинираност. Кабинетът на Педро Санчес не съумя да прокара нов бюджет и страната действа по разходната рамка от 2023 година Това блокира нови огромни разходи, въпреки че държавното управление посредством разрешени корекции в разпоредбите.

Инфлацията в Испания доближава най-високото си равнище от началото на годината

Поскъпването на електрическата енергия и превоза изтласква цените нагоре, откакто септември към този момент даде сигнал, че натискът се ускорява

Риск обаче остава: - надалеч над немските 64,4%. Банката на Испания предизвести в последния си отчет за финансова непоклатимост, че високата задлъжнялост е " накърнимост ", която лимитира опциите за реакция при бъдеща рецесия - предизвестие, повторено и от специалисти, представени от FT.

Германия, която до неотдавна се радваше на бюджетни остатъци, в този момент заплаща цената на забавени вложения - разпадаща се инфраструктура, проблематични железници и лимитирани военни ресурси. Инвазията на Русия в Украйна, вторият мандат на Доналд Тръмп и насъбраните вътрешни дефицити доведоха до исторически поврат: канцлерът Фридрих Мерц разхлаби конституционната " дългова спирачка " и отвори път за до 1 трилион евро дългово финансирани разноски за инфраструктура и защита.

Критиките обаче се ускоряват, че част от новите заеми отиват за обществени заплащания и данъчни облекчения. " Не бива да се пропиляват опциите, които тези фондове дават ", предизвести Моника Шницер, ръководител на немския Съвет на икономическите специалисти.

Испания дава 14,2 милиарда евро безлихвени заеми за въоръжаване: трима колоси усвояват съвсем всички средства

Navantia, Indra и Airbus концентрират 98% от отпуснатите заеми, които не минават през парламентарен избор и ще финансират 30 военни стратегии за рационализация и производство