Жоржета Пехливанова: Битката за Монклоа
Испания гласоподава в неделя, 23 юли, за нови депутати в Народното събрание - Генерални кортеси, което ще донесе ново държавно управление в двореца Монклоа.
Испания от 1 юли краткотрайно ръководи Европейския съюз и вниманието на Европа е концентрирано дали досегашният министър председател Педро Санчес ще завоюва и ще продължи да ръководи съюза до края на декември или различен от друга партия, спечелила изборите, ще поеме щафетата от социалиста Санчес.
В испанското общество четири са имената, които се завъртват за премиерския пост, които изпъкват, без значение партийната им принадлежност: Педро Санчес - социалист, Алберто Нуньес Фейхоо - реакционер, ултрадесният - Сантиаго Абаскал и Йоланда Диас – болшевик.
Четиримата са водачи с доста разнообразни оферти за бъдещета политика на Испания и за ръководството на новото испанско държавно управление. Четиримата са главните настоящи лица в тези нетипични парламентарни избори в неделя в Испания.
Статистическите данни на организациите не дефинират кой е явен печеливш, което значи, че на съдружен или контрактуван принцип, четиримата са обречени да се договарят или схванат за положителното на испанския народ.
Четиримата партийни водачи са четири ярки персони, само че с доста разнообразни визии и до последния ден ще се борят за вота на испанците.
Оцеляващият Педро Санчес
Педро Санчес, (роден в Мадрид, 1972 г.) се показва като континуист /продължител/, защитавайки своето ръководство отпред на държавното управление през последните пет години и макар, че малко организации плануват неговата победа, неговата популярност и известност му вдъхват вяра да оцелее.
Икономист по обучение, който е имал упоритост да стане баскетболист, е прочут, че произлиза от редиците на ИСРП /Испанската социалистическа работническа партия/, макар че някои исторически водачи желаеха оставката му през 2016г. и колкото да две години по-късно той завоюва и се трансформира в първия испански министър председател, който бе определен след избор на съмнение.
Известен е като политически пълководец с неговия потенциал за досетливост и с неговия дух за резистентност, което се акцентира за неговата биография в “Учебника за отстояване ”/ 'Manual de Resistencia'/. Някои от неговите критици го окачествяват за “нарцисист ” и даже като “макиевелист ”.
С огромно интернационално наличие и с предопределение на същински европеец испанският министър председател Педро Санчес от 1 юли е ротационен президент на Европейския съюз, пост който той прибавя и към неговото председателство на Социалистическия интернационал.
Фейхоо – галициецът, предстоящ в Мадрид
Алберто Фейхоо (роден в Галисия, 1961) е претендентът, който се забави много до момента в който да пристигна в Мадрид, само че към този момент пристигна. След неуспехите на неговите „ национални “ прародители на няколко поред парламентарни избори, през 2022г. президентът на Хунтата / районното държавно управление в Галисия/ най-сетне откакто го помолиха и други водачи от Народната партия, Фейхоо се реши да се включи в конкуренцията за Монклоа.
Доктор по право, Алберто Фейхоо трябваше да се откаже от сбъдната си фантазия да бъде арбитър и се включи в партийната конкуренция.
Консерваторът, който оглавява на практика всички социологически изследвания за победител на идните парламентарни избори се показва като сдържан и даже като отегчителен претендент, като не съвършен, само че харесван като естествен испанец. В Мадрид трябваше да се конфликта с визията за Галисия в националната политика, налагайки облика си на съдията – от закона към закона, добър и мислещ управленец, модернизатор, който се учи от своите неточности и несъгласия.
Йоланда Диас, обединителката
Йоланда Диас (родена в Галисия, 1971) е огромното изобретение на Левицата през последните месеци и най-избирателното лице на платформата на Левицата - Сумар, под което име са групирани 15 териториални и национални леви обединения в Испания.
Настоящата министърка и втори вицепремиер като народен представител в Конгреса на депутатите с някогашния водач на „ Подемос “ Пабло Иглесиас, който я предложи за министър на труда, от който пост Й.Диас направи скок и предложи платформата „ Сумар “, в която влязоха всички обединения на ляво от ИСРП.
Адвокат по трудово право – лаборист, влюбена в правото и не поддаваща се на настойчивост. Има пряк, само че не нападателен жанр и като министър се потвърди на бранител на контракта и разговора с поверителност и без звук. Спазва с етичност без напън тактиките на Пдемос вътре в съдружното държавно управление.
Член е на Испанската комунистическа партия и от месеци е водачът най-високо оценен от националния барометър, маркирайки я в профила й за " presidenciable " / „ става за президент “/ за присъединяване в конкуренцията с Педро Санчес.
Сантиаго Абаскал – твърдият член на Народната партия
Баскът Сантиаго Абаскал (Билбао, 1976), водач на крайно-дясната испанска групировка „ Вокс “ / „ Vox “, печели последните години с неговите остри речи и с твърди и отрицателни позиции за политика, постоянно контра и опровержителен, доста пъти даже подлага на критика “коварната десница за нейното навеждане ” във връзка с Народната партия, групировката към която принадлежи до 2015г. и която напуща.
Баскът, правист по обучение за повторно се кандидатира за Монклоа, т.е. за министър-председател, без да скрива своята упоритост към изпълнителната власт и го декларира в обществени изяви в речите си на митингите пред своите фенове, речи изпъстрени с заостреност и неотстъпчивост, с рецензия към Левицата, към Санчес, към феминистите, LGBT, мигрантите...
„ Власт над свиканото болшинство и задълбочена връзка “ са неговите два атрибута, на които най-вече държи Абаскал, който в медиите наподобява като огромен трибун и пропагандатор измежду публиката, а като подбудител измежду левите среди, обвинявайки го, че провокира и насажда ненавист.
Продължава конкуренцията сред четиримата водачи. В неделя, 23 юли, дано завоюва най-хубавият за Испания! Успех!




