11 февруари 1979 г. В Иран побеждава Ислямската революция
Ислямската гражданска война или Иранската гражданска война от 1979 година е събитие, което довежда до свалянето от власт на шах Мохамед Реза Пахлави и премахването на монархията в Иран.
Основна роля в нея изиграва аятолах Рухолах Хомейни, който открива ръководство, проведено съгласно обичайното ислямско право и назовава това държавно управление „ представител на Али”. Религията става основа на целия политически и стопански живот. Съгласно обичайното ислямско право дамите и мъжете са строго разграничени.
Жените би трябвало да покриват телата и главите си на обществени места, хомосексуалистите се разстрелват, а прелюбодейците се убиват с камъни. Целта на ислямската гражданска война в Иран е цялостна ислямизация на страната. Революцията се разделя на два интервала: първият е свързван със основаването на алианса на демократични, леви и религиозни групи, а вторият интервал се характеризира с властта на аятоласите, постоянно именуван Ислямска гражданска война.
На 26 януари 1963 година шах Реза Пахлави стартира акция по рационализация на страната. Известна още като “бялата революция”, тя планува поземлени промени, рационализация на икономическата и обществената сфера. През 1978 година религиозните среди се отхвърлят от поддръжката си за шаха. Стига се до вълнения, всеобщи демонстрации и митинги. Въведено е военно състояние. Формира се опозиционно придвижване към ислямския фундаменталист аятоллах Р. Хомейни. На 16 януари 1979 година вследствие на усложнената политическа конюнктура шахът и фамилията напущат страната. На 1 февруари след 14-годишно заточение, наложено му поради опълчване на режима, в страната се завръща аятолах Рухола Хомейни. На 11 февруари революцията побеждава.
Проведен е референдум и на 1 април 1979 година Иран е разгласен за ислямска република. Приема се нова конституция, която се основава на парламентарна форма на ръководство с избираем президент и еднокамерен парламент. Възприет е Шириата (закон от Корана) като основа на законовата система и се сформира Съвет на старейшините, зависещ на религиозни водачи: “улами” (религиозни мъдреци) и “молла” (тълкуватели на Корана).
На 25 януари 1980 година Аболхасан Бани-Садр е определен за президент на републиката. Правителството стартира огромна стратегия за национализация. Съгласно признатата през 1981 година конституция на Иран в страната са неразрешени всички политически партии и неислямистки придвижвания.
Основна роля в нея изиграва аятолах Рухолах Хомейни, който открива ръководство, проведено съгласно обичайното ислямско право и назовава това държавно управление „ представител на Али”. Религията става основа на целия политически и стопански живот. Съгласно обичайното ислямско право дамите и мъжете са строго разграничени.
Жените би трябвало да покриват телата и главите си на обществени места, хомосексуалистите се разстрелват, а прелюбодейците се убиват с камъни. Целта на ислямската гражданска война в Иран е цялостна ислямизация на страната. Революцията се разделя на два интервала: първият е свързван със основаването на алианса на демократични, леви и религиозни групи, а вторият интервал се характеризира с властта на аятоласите, постоянно именуван Ислямска гражданска война.
На 26 януари 1963 година шах Реза Пахлави стартира акция по рационализация на страната. Известна още като “бялата революция”, тя планува поземлени промени, рационализация на икономическата и обществената сфера. През 1978 година религиозните среди се отхвърлят от поддръжката си за шаха. Стига се до вълнения, всеобщи демонстрации и митинги. Въведено е военно състояние. Формира се опозиционно придвижване към ислямския фундаменталист аятоллах Р. Хомейни. На 16 януари 1979 година вследствие на усложнената политическа конюнктура шахът и фамилията напущат страната. На 1 февруари след 14-годишно заточение, наложено му поради опълчване на режима, в страната се завръща аятолах Рухола Хомейни. На 11 февруари революцията побеждава.
Проведен е референдум и на 1 април 1979 година Иран е разгласен за ислямска република. Приема се нова конституция, която се основава на парламентарна форма на ръководство с избираем президент и еднокамерен парламент. Възприет е Шириата (закон от Корана) като основа на законовата система и се сформира Съвет на старейшините, зависещ на религиозни водачи: “улами” (религиозни мъдреци) и “молла” (тълкуватели на Корана).
На 25 януари 1980 година Аболхасан Бани-Садр е определен за президент на републиката. Правителството стартира огромна стратегия за национализация. Съгласно признатата през 1981 година конституция на Иран в страната са неразрешени всички политически партии и неислямистки придвижвания.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ