Мария Габриел: Промяната може да се случи с иновациите
" Искрено имам вяра, че младежите и гениите са най-голямото благосъстояние, което можем да имаме. И би трябвало дружно да работим за смяна на майндсета и на ритъма, което може да се случи с нововъведенията “. Това съобщи по време на конференцията Западни Балкани Мария Габриел – европейски комисар по нововъведения, научни проучвания, просвета, обучение и юноша. Събитието се организира за пети път, а уредник е фондация " Нова посока “. Домакин беше нейният заместник-председател, български представител в Европейския парламент и съпредседател на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки.
Габриел направи ретроспекция на развиването на връзките сред Европейския съюз и Западните Балкани, проучва стратегиите, по които те могат вземат участие като асоциирани страни и презентира бъдещите благоприятни условия. Тя разгласи, че към този момент са подписани три съглашения, улесняващи свободата на придвижване и заетостта в района. Сред тях са признание на дипломи за висше обучение на лекари, стоматолози и архитекти.
" Иновационната стратегия, макар че постоянно не е под светлината на прожекторите, през последната една година носи доста съответни изгоди. От младежите, до нововъведенията. От университетите до районното съдействие. Много би ми се желало да не я губим от взор. Защото откровено имам вяра, че младежите и гениите са най-голямото благосъстояние, което можем да имаме “, сподели Габриел.
Тя акцентира, че Програмата за нововъведения, просвета, просвета и спорт (Иновационна програма) е основен детайл в икономическия и капиталов проект за Западните Балкани. За укрепването на националните екосистеми за научни цели и нововъведения. Подобряването на подвижността, свързаността и придвижването на гении и поощряване на районното съдействие.
Габриел заяви, че всички сътрудници от Западните Балкани са асоциирани към най-голямата стратегия в света за просвета и нововъведения " Хоризонт Европа “ с общ бюджет от над 95 милиарда евро. Усвоените от тях средства за 2021 са увеличени с 50% по отношение на 2020 година Всички страни от Западните Балкани са асоциирани към програмата " Творческа Европа “. Те са членове и на Форума на Европейския съвет за нововъведения. От 2023 Западни Балкани ще бъдат асоциирани по програмата " Цифрова Европа.
Мария Габриел акцентира на напредъка в областта на образованието, гениите и културата.
" Няма какво да си приказваме за гении, бизнесмени, компании, в случай че просветителната база не бъде дадена. И тук желая да обърна внимание към програмата Еразъм+. Към нея са асоциирани единствено две страните от Западните Балкани – Сърбия и Северна Македония. Не можем да чакаме още 5 години, с цел да могат всички да се причислят и чак тогава да бъдат част от водещите начинания за построяването на европейско просветително пространство. За мен беше мъчно да приема, че построяваме европейско просветително пространство без в него да вземат участие пълноценно Западните Балкани. Ето за какво взех решение през юни да разглася ново засилено партньорство за Западните Балкани с Еразъм+ и от 2023 година ще отворим самодейността европейски академични алианси за всички сътрудници от Западните Балкани без значение дали са асоциирани страни или не “, сподели Габриел.
Еврокомисарят прикани за прям разговор, само че акцентира че когато си в Европейски Съюз имаш права, само че имаш и отговорности. Тя благодари на Ангел Джамбазки, че провежда събитието за пета поредна година, което е измежду главните аргументи Западните Балкани не престават да стоят в европейския дневен ред.
Полският евродепутат Ана Фотига разгласи по време на събитието, че въпросът Западни Балкани е подложен на челна позиция в Комисията по външна политика, Комисията по отбрана и сигурност, по човешките права и други
" Още с присъединението на Полша към Европейски Съюз, а по-рано и към НАТО, стана ясно, че двете – и политиката за разширение на Европейски Съюз, и политиката на НАТО за " Отворени порти “, бяха доста разнообразни от външната политика на Полша, без значение от това кой управляваше страната. Затова ние подкрепяхме както Западните Балкани, по този начин и Източните ни сътрудници - Украйна, Грузия и Молдова по този път. Бяхме доста разочаровани от предлагането на Комисията Юнкер от 2014 година за нуждата от отсрочване на договарянията за разширение на Европейски Съюз в посока Западните Балкани “, съобщи Фотига.
Тя разгласи, че групата на Европейските консерватори и реформисти се пробва да форсира процеса за развиване, икономическия напредък и сигурността в границите на Съюза, а в някои случаи по повод присъединението към НАТО.
" За благополучие, с времето, малко по малко страните от Западните Балкани започнаха да приказват за техните евроатлантически вероятности. След огромното навлизане на Руската федерация в Украйна, тази тематика закупи голямо значение, както стана ясно и по време на неотдавнашната среща на върха на НАТО в Мадрид. Бяха упоменати страни от района като Босна и Херцеговина, на които от страна на Алианса би трябвало да се обърне особено внимание и да бъдат положени специфични грижи, поради възможното повишаване на съветския интерес за дестабилизиране на някои от страните в района. Така и двете организации, освен страните от района, а всички страни членки и всички съдружници усилиха напъните си да привлекат нашите съседи и сътрудници по-близо до нас и да си сътрудничат по-ефективно. Разбира се, ние сме осведомени и с множеството проблеми и с нуждата от промени, от унищожаване на съществуващите граници и бариери. Бъдете сигурни, че ние в групата на ЕКР сме ваши същински другари и сътрудници и бихме желали да Ви помогнем, да Ви спомагаме, да изслушаме Вашите проблеми и терзания “, сподели още полският представител в Европейския парламент.
В петото издание на конференцията Западни Балкани участваха още Емилия Реджепи - заместител министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, някогашният министър на превоза Петър Мутафчиев, евродепутатите Богдан Ржонца (Полша), Ладислав Илчич (Хърватия) и Чарли Ваймерс (Швеция), политици от района, професори, публицисти и общественици.
Доклад " Присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз: Исторически обзор на връзките сред Република Северна Македония и Република България “ изнесе доцент доктор Милен Михов.
Обсъдени бяха процесът по разширението на Европейския съюз в посока Западни Балкани, усъвършенстваната съгласуваност на Западните Балкани и сигурността, миграцията и външната интервенция в Западните Балкани. На фокус бяха войната в Украйна, енергийната и икономическа рецесии и отражението им в районен проект. Проведена бе и кръгла маса на млади политически водачи.
Габриел направи ретроспекция на развиването на връзките сред Европейския съюз и Западните Балкани, проучва стратегиите, по които те могат вземат участие като асоциирани страни и презентира бъдещите благоприятни условия. Тя разгласи, че към този момент са подписани три съглашения, улесняващи свободата на придвижване и заетостта в района. Сред тях са признание на дипломи за висше обучение на лекари, стоматолози и архитекти.
" Иновационната стратегия, макар че постоянно не е под светлината на прожекторите, през последната една година носи доста съответни изгоди. От младежите, до нововъведенията. От университетите до районното съдействие. Много би ми се желало да не я губим от взор. Защото откровено имам вяра, че младежите и гениите са най-голямото благосъстояние, което можем да имаме “, сподели Габриел.
Тя акцентира, че Програмата за нововъведения, просвета, просвета и спорт (Иновационна програма) е основен детайл в икономическия и капиталов проект за Западните Балкани. За укрепването на националните екосистеми за научни цели и нововъведения. Подобряването на подвижността, свързаността и придвижването на гении и поощряване на районното съдействие.
Габриел заяви, че всички сътрудници от Западните Балкани са асоциирани към най-голямата стратегия в света за просвета и нововъведения " Хоризонт Европа “ с общ бюджет от над 95 милиарда евро. Усвоените от тях средства за 2021 са увеличени с 50% по отношение на 2020 година Всички страни от Западните Балкани са асоциирани към програмата " Творческа Европа “. Те са членове и на Форума на Европейския съвет за нововъведения. От 2023 Западни Балкани ще бъдат асоциирани по програмата " Цифрова Европа.
Мария Габриел акцентира на напредъка в областта на образованието, гениите и културата.
" Няма какво да си приказваме за гении, бизнесмени, компании, в случай че просветителната база не бъде дадена. И тук желая да обърна внимание към програмата Еразъм+. Към нея са асоциирани единствено две страните от Западните Балкани – Сърбия и Северна Македония. Не можем да чакаме още 5 години, с цел да могат всички да се причислят и чак тогава да бъдат част от водещите начинания за построяването на европейско просветително пространство. За мен беше мъчно да приема, че построяваме европейско просветително пространство без в него да вземат участие пълноценно Западните Балкани. Ето за какво взех решение през юни да разглася ново засилено партньорство за Западните Балкани с Еразъм+ и от 2023 година ще отворим самодейността европейски академични алианси за всички сътрудници от Западните Балкани без значение дали са асоциирани страни или не “, сподели Габриел.
Еврокомисарят прикани за прям разговор, само че акцентира че когато си в Европейски Съюз имаш права, само че имаш и отговорности. Тя благодари на Ангел Джамбазки, че провежда събитието за пета поредна година, което е измежду главните аргументи Западните Балкани не престават да стоят в европейския дневен ред.
Полският евродепутат Ана Фотига разгласи по време на събитието, че въпросът Западни Балкани е подложен на челна позиция в Комисията по външна политика, Комисията по отбрана и сигурност, по човешките права и други
" Още с присъединението на Полша към Европейски Съюз, а по-рано и към НАТО, стана ясно, че двете – и политиката за разширение на Европейски Съюз, и политиката на НАТО за " Отворени порти “, бяха доста разнообразни от външната политика на Полша, без значение от това кой управляваше страната. Затова ние подкрепяхме както Западните Балкани, по този начин и Източните ни сътрудници - Украйна, Грузия и Молдова по този път. Бяхме доста разочаровани от предлагането на Комисията Юнкер от 2014 година за нуждата от отсрочване на договарянията за разширение на Европейски Съюз в посока Западните Балкани “, съобщи Фотига.
Тя разгласи, че групата на Европейските консерватори и реформисти се пробва да форсира процеса за развиване, икономическия напредък и сигурността в границите на Съюза, а в някои случаи по повод присъединението към НАТО.
" За благополучие, с времето, малко по малко страните от Западните Балкани започнаха да приказват за техните евроатлантически вероятности. След огромното навлизане на Руската федерация в Украйна, тази тематика закупи голямо значение, както стана ясно и по време на неотдавнашната среща на върха на НАТО в Мадрид. Бяха упоменати страни от района като Босна и Херцеговина, на които от страна на Алианса би трябвало да се обърне особено внимание и да бъдат положени специфични грижи, поради възможното повишаване на съветския интерес за дестабилизиране на някои от страните в района. Така и двете организации, освен страните от района, а всички страни членки и всички съдружници усилиха напъните си да привлекат нашите съседи и сътрудници по-близо до нас и да си сътрудничат по-ефективно. Разбира се, ние сме осведомени и с множеството проблеми и с нуждата от промени, от унищожаване на съществуващите граници и бариери. Бъдете сигурни, че ние в групата на ЕКР сме ваши същински другари и сътрудници и бихме желали да Ви помогнем, да Ви спомагаме, да изслушаме Вашите проблеми и терзания “, сподели още полският представител в Европейския парламент.
В петото издание на конференцията Западни Балкани участваха още Емилия Реджепи - заместител министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, някогашният министър на превоза Петър Мутафчиев, евродепутатите Богдан Ржонца (Полша), Ладислав Илчич (Хърватия) и Чарли Ваймерс (Швеция), политици от района, професори, публицисти и общественици.
Доклад " Присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз: Исторически обзор на връзките сред Република Северна Македония и Република България “ изнесе доцент доктор Милен Михов.
Обсъдени бяха процесът по разширението на Европейския съюз в посока Западни Балкани, усъвършенстваната съгласуваност на Западните Балкани и сигурността, миграцията и външната интервенция в Западните Балкани. На фокус бяха войната в Украйна, енергийната и икономическа рецесии и отражението им в районен проект. Проведена бе и кръгла маса на млади политически водачи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ