Искрен Пецов потъна в траур, научи Уикенд от първа ръка.

Искрен Пецов потъна в печал, научи „ Уикенд ” от първа ръка. Певецът загуби родителя си Петър Пецов в сряда сутринта, само че още във вторник заваляха съболезнования от цялата страна. Приятели на латинопартизанин №1 започнаха да оплакват таткото, до момента в който възрастният мъж към момента бе жив.

 

95-годишният воин на социалистическия труд закъса със здравето преди няколко седмици и беше признат в Правителствена болница. По Великден настъпи усъвършенстване в положението му, само че след това обстановката още веднъж стана сериозна. На 28 април дядо Петьо, както го наричаше приживе снаха му Диди Дрингова, бе на границата сред живота и гибелта, по тази причина обезпокоеният наследник насочи апел в обществените мрежи: „ Молете се за татко ми! Молете се да живее! ”. Уви, мнозина изтълкуваха неправилно вопъла като известие за гибел и изрекоха състрадание с изречения от рода на „ Лека му пръст! ”, „ Да почива в мир! ” и „ Мир на праха му! ”. Злокобните мнения принудиха Искрен да изтрие обявата си още същата вечер, само че дяволът към този момент бе пернат за опашката...

Покойният Петър Пецов е някогашен зам.-министър на просветата от времето на Тодор Живков. Благодарение на високата служба на татко си изпълнителят на „ Кайман ” съумял да приключи Френската гимназия - управлението било нарочило за изключване артистичния юноша, само че в последна сметка го пожалило.

„ На провеждан в учебно заведение фестивал на художествената самоинициатива, трябваше да изиграя скеча „ Разходка ”, в който героят ми се усамотява по потребност зад едно дърво. Не се посвених да извърша безусловно сюжета и демонстрирах облекчение на сцената. Публиката изпадна в еуфория, само че шефът реши да ме в профил от повереното му школо. Спомням си по какъв начин крещеше в нервност: „ Ти ми се изходи на престижа! ”. Добре че татко ми беше министър, та ми се размина ”, връща лентата обратно опечаленият Искрен.

Проф. доктор Пецов е и ексректор на Югозападния университет „ Неофит Рилски ”. Дълги години е бил и началник на издателство „ Народна култура ”. Всички го разказват като човек с мил темперамент.