Путин постави Макрон пред избор
„ Искате ли да се биете с Русия? Владимир Путин зададе този въпрос не на френския президент, не на френската преса, а на Запада като цяло. В последна сметка Еманюел Макрон отлетя за Москва сега, когато акцията за „ неизбежната съветска инвазия в Украйна “ доближи най-високата степен на безумство, само че самият френски президент, несъмнено, не вярваше, че съветските танкове всеки миг ще тръгнат за Киев.
И напълно не, тъй като през последните дни той е приказвал с Владимир Путин три пъти по телефона, не, просто Макрон няма потребност да се причислява към представлението, проведено от англосаксонците. Но той не е срещу да печели от сегашната обстановка - както за Франция, по този начин и за себе си персонално. След два месеца ще се проведат президентските избори - и сполучливото пътешестване до Москва и като цяло напъните за попречване на " война в Европа " ще оказват помощ на Макрон да бъде избран отново за втори мандат.
Ето за какво в самото начало на диалога с Путин в Кремъл или по-скоро в края на неговата част, открита за пресата, френският посетител употребява думата „ война “:
„ Днешният диалог може да ни проправи пътя – това е деескалацията. И ние знаем обстановката, военно-политическата обстановка, знаем украинския въпрос <...> и значимите въпроси за груповата сигурност. <...> Ще можем групово да стартираме да създаваме на практика отговор за Русия и за цяла Европа. Полезният, удобен отговор е този, който заобикаля войната, несъмнено, и построява непоклатимост, транспарентност и доверие за всички. "
Макрон е наясно, че няма опасност от война: неслучайно в навечерието на пътуването си до Москва той сподели, че „ с помощта на интензивния разговор с Русия и актуалното посещаване в Москва най-вероятно ще можем да с цел да предотвратим „ съветското навлизане “. И тогава ще обсъдим изискванията за разведряване, добави той, тъй като „ сега геополитическата цел на Русия несъмнено не е Украйна, а точно изясняването на разпоредбите за взаимно битие с НАТО и Европейски Съюз “.
В Москва френският президент към този момент не приказва толкоз искрено обществено, макар че на конференцията той непрестанно акцентира значимостта на съглашението за обща сигурност, създаването на нови механизми за обезпечаване на непоклатимост и даже, че Европа не може да се усеща в сигурност, в случай че Русия не усеща по същия метод.. Тази концепция не е нова за него (и за всеки справедлив европеец): Макрон неведнъж е приказвал за невъзможността да се построи европейска система за сигурност без Русия и още повече против Русия.
Париж желае да издигне статута даже не на Франция, а на обединена Европа, в която ще играе една от двете съществени функции, само че това изисква построяването на самата стратегическа автономност на Европейски Съюз, за която френският президент също непрекъснато припомня.
Автономия в границите на единния Запад, атлантическа по своята същина, само че в този момент тази автономност не съществува и нейните вероятности не стават все по-светли. Напротив, утежняването на връзките сред Запада и Русия удря евроамбициите: въпреки всичко разногласието е директно сред англосаксонците и руснаците – а къде е Европа тук?
Не, Москва не подценява европейците – тя просто не има вяра в тяхната субектност. Въпреки че задачата на предложенията на Путин за гаранции за сигурност на Русия от НАТО и Съединени американски щати беше точно с цел да разсънят европейското схващане, възприятието за лична значимост.
Не се получи? Е, това зависи по какъв начин го гледате - отговорът на НАТО (както и американският) не можеше да съдържа никакво предпочитание да се съобразят с нашите условия. Неслучайно Путин сподели, че „ нашите централни опасения, за жалост, бяха подценени “, само че Франция, въпреки и член на НАТО, има общоевропейски упоритости и свои лични хрумвания за геополитика и сигурност. Затова Путин подхвана и даже засече тематиката за „ войната в Европа “ – още на конференцията:
„ Искате ли Франция да се бие с Русия? Но по този начин ще бъде! Е, разбирате ли или не, че в случай че Украйна е в НАТО и тръгне да си връща Крим с военни средства, европейските страни автоматизирано ще бъдат въвлечени във боен спор с Русия? <...> Няма да има спечелили. И ще се окажете въвлечени в този спор срещу волята си. Няма да имате време даже да премигнете с очи, когато ще изпълнявате пети параграф пет Римския контракт. "
Всичко е пределно съответно: подкрепяйки нежеланието на англосаксонците да ни дадат гаранции, че Украйна няма да влезе в НАТО, вие оставяте отворена опцията за война с Русия. Имате ли потребност от нея? Французите, германците, италианците и останалите европейци – несъмнено не.
Освен това доста европейци са наясно, че украинската карта се играе освен против Русия, само че и против самата Европа. Не е нужно човек да бъде огромен пълководец, с цел да разбере кой и по какъв начин още веднъж разиграва европейските страни и Русия. И за какво се прави това.
Москва упорства Западът да се отдръпна от Украйна, даже да се откаже от проектите за нейната атлантизация, не просто по този начин, а тъй като не може и няма да си разреши да бъде основана непрекъсната опасност за нея на част от нейната историческа територия. Никой не знае какъв брой дълго ще съществува обединеният Запад, докога англосаксонците ще могат да дефинират неговата политика и цели – може би през идващите няколко десетилетия той няма да откри воля и сили за самоопределяне.
Но може би в средносрочен проект френско-германска Европа в действителност ще поеме по пътя на придобиване първо на стратегическа автономност, а по-късно и на действителна самостоятелност. Което не може да се реализира в спор с Русия, тъй като точно той е употребен за опазване на геополитическата взаимозависимост на Стария свят.
Но Русия няма да слага националните си ползи, жизненоважните си цели според от европейските съмнения и подозрения – украинският въпрос би трябвало да бъде решен в кратковременен проект посредством недвусмислено отменяне на самата опция за приемане на Украйна в НАТО.
Европа желае да подсигурява своята сигурност? Няма нищо по-лесно от това – просто не застрашавайте сигурността на Русия. Още повече, като подклажда краткотрайното разделяне на нашия народ, освен това не тя играе – всички ние играем дружно в непозната игра.
Путин искаше да разсъни у Европа и у Макрон като неин представител не почитание към ползите на Русия (за нуждата от която френският президент непрекъснато говори), а възприятие за отговорност за личното им европейско бъдеще. Близкото бъдеще ще покаже дали това се е случило.
Превод: ЕС
И напълно не, тъй като през последните дни той е приказвал с Владимир Путин три пъти по телефона, не, просто Макрон няма потребност да се причислява към представлението, проведено от англосаксонците. Но той не е срещу да печели от сегашната обстановка - както за Франция, по този начин и за себе си персонално. След два месеца ще се проведат президентските избори - и сполучливото пътешестване до Москва и като цяло напъните за попречване на " война в Европа " ще оказват помощ на Макрон да бъде избран отново за втори мандат.
Ето за какво в самото начало на диалога с Путин в Кремъл или по-скоро в края на неговата част, открита за пресата, френският посетител употребява думата „ война “:
„ Днешният диалог може да ни проправи пътя – това е деескалацията. И ние знаем обстановката, военно-политическата обстановка, знаем украинския въпрос <...> и значимите въпроси за груповата сигурност. <...> Ще можем групово да стартираме да създаваме на практика отговор за Русия и за цяла Европа. Полезният, удобен отговор е този, който заобикаля войната, несъмнено, и построява непоклатимост, транспарентност и доверие за всички. "
Макрон е наясно, че няма опасност от война: неслучайно в навечерието на пътуването си до Москва той сподели, че „ с помощта на интензивния разговор с Русия и актуалното посещаване в Москва най-вероятно ще можем да с цел да предотвратим „ съветското навлизане “. И тогава ще обсъдим изискванията за разведряване, добави той, тъй като „ сега геополитическата цел на Русия несъмнено не е Украйна, а точно изясняването на разпоредбите за взаимно битие с НАТО и Европейски Съюз “.
В Москва френският президент към този момент не приказва толкоз искрено обществено, макар че на конференцията той непрестанно акцентира значимостта на съглашението за обща сигурност, създаването на нови механизми за обезпечаване на непоклатимост и даже, че Европа не може да се усеща в сигурност, в случай че Русия не усеща по същия метод.. Тази концепция не е нова за него (и за всеки справедлив европеец): Макрон неведнъж е приказвал за невъзможността да се построи европейска система за сигурност без Русия и още повече против Русия.
Париж желае да издигне статута даже не на Франция, а на обединена Европа, в която ще играе една от двете съществени функции, само че това изисква построяването на самата стратегическа автономност на Европейски Съюз, за която френският президент също непрекъснато припомня.
Автономия в границите на единния Запад, атлантическа по своята същина, само че в този момент тази автономност не съществува и нейните вероятности не стават все по-светли. Напротив, утежняването на връзките сред Запада и Русия удря евроамбициите: въпреки всичко разногласието е директно сред англосаксонците и руснаците – а къде е Европа тук?
Не, Москва не подценява европейците – тя просто не има вяра в тяхната субектност. Въпреки че задачата на предложенията на Путин за гаранции за сигурност на Русия от НАТО и Съединени американски щати беше точно с цел да разсънят европейското схващане, възприятието за лична значимост.
Не се получи? Е, това зависи по какъв начин го гледате - отговорът на НАТО (както и американският) не можеше да съдържа никакво предпочитание да се съобразят с нашите условия. Неслучайно Путин сподели, че „ нашите централни опасения, за жалост, бяха подценени “, само че Франция, въпреки и член на НАТО, има общоевропейски упоритости и свои лични хрумвания за геополитика и сигурност. Затова Путин подхвана и даже засече тематиката за „ войната в Европа “ – още на конференцията:
„ Искате ли Франция да се бие с Русия? Но по този начин ще бъде! Е, разбирате ли или не, че в случай че Украйна е в НАТО и тръгне да си връща Крим с военни средства, европейските страни автоматизирано ще бъдат въвлечени във боен спор с Русия? <...> Няма да има спечелили. И ще се окажете въвлечени в този спор срещу волята си. Няма да имате време даже да премигнете с очи, когато ще изпълнявате пети параграф пет Римския контракт. "
Всичко е пределно съответно: подкрепяйки нежеланието на англосаксонците да ни дадат гаранции, че Украйна няма да влезе в НАТО, вие оставяте отворена опцията за война с Русия. Имате ли потребност от нея? Французите, германците, италианците и останалите европейци – несъмнено не.
Освен това доста европейци са наясно, че украинската карта се играе освен против Русия, само че и против самата Европа. Не е нужно човек да бъде огромен пълководец, с цел да разбере кой и по какъв начин още веднъж разиграва европейските страни и Русия. И за какво се прави това.
Москва упорства Западът да се отдръпна от Украйна, даже да се откаже от проектите за нейната атлантизация, не просто по този начин, а тъй като не може и няма да си разреши да бъде основана непрекъсната опасност за нея на част от нейната историческа територия. Никой не знае какъв брой дълго ще съществува обединеният Запад, докога англосаксонците ще могат да дефинират неговата политика и цели – може би през идващите няколко десетилетия той няма да откри воля и сили за самоопределяне.
Но може би в средносрочен проект френско-германска Европа в действителност ще поеме по пътя на придобиване първо на стратегическа автономност, а по-късно и на действителна самостоятелност. Което не може да се реализира в спор с Русия, тъй като точно той е употребен за опазване на геополитическата взаимозависимост на Стария свят.
Но Русия няма да слага националните си ползи, жизненоважните си цели според от европейските съмнения и подозрения – украинският въпрос би трябвало да бъде решен в кратковременен проект посредством недвусмислено отменяне на самата опция за приемане на Украйна в НАТО.
Европа желае да подсигурява своята сигурност? Няма нищо по-лесно от това – просто не застрашавайте сигурността на Русия. Още повече, като подклажда краткотрайното разделяне на нашия народ, освен това не тя играе – всички ние играем дружно в непозната игра.
Путин искаше да разсъни у Европа и у Макрон като неин представител не почитание към ползите на Русия (за нуждата от която френският президент непрекъснато говори), а възприятие за отговорност за личното им европейско бъдеще. Близкото бъдеще ще покаже дали това се е случило.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ