„Искате ли да научите тайната как да приемате жизненоважни решения?

„ Искате ли да научите тайната по какъв начин да приемате жизненоважни решения? Как да реагирате на обидата и рецензията по ваш адрес? Как да постъпвате, с цел да не съжалявате по-късно за казани думи или дейности? Ето какво споделя Бхагаван Шри Раджниш – Ошо в книгата си „ Пътят на мистичност “. Отговорът на всички тези въпроси е – 24 часа.

Когато Гурджиев бил единствено на 9 години, татко му починал. Бащата бил безпаричен. На смъртния си одър извикал Гурджиев и му споделил:

– Нямам какво да ти оставя като завещание. Беден съм и моят татко също беше безпаричен, само че ми даде едно нещо, което ме направи най-богатият човек на света, макар че извън останах безпаричен. Мога да ти предам това нещо.

Това е съвет. Може би си прекомерно млад и няма да можеш да го следваш още от в този момент, само че го запомни. Когато можеш да действаш съгласно този съвет, действай. Съветът е простоват. Ще го повторя и защото загивам, слушай деликатно, повтаряй след мен, с цел да си отида задоволен, че съм ти предал обръщение, което може би в продължение на епохи е минавало от татко към наследник.

Поел си за последно мирис, след това траял:

– Ако някой те оскърбява, нервира, предизвика, просто му кажи: „ Разбрах твоето обръщение, само че дадох обещание на татко си, че постоянно ще давам отговор 24 часа по-късно. Разбрах, че си ядосан. Ще дойда и ще ти отговоря след 24 часа “. И по този начин, за всичко прилагай отлагането с 24 часа.

Деветгодишното момче повторило тъкмо съвета на татко си – буквално и татко му затворил очи, само че предаденото в този миг обръщение се запечатало в съзнанието му вечно. Когато повторило думите тъкмо, бащата за последно промълвил:

– Добре. Нека да е с теб моята благословия. Сега мога да умра в мир.

И предал Богу дух. Гурджиев, въпреки, че бил единствено на 9 години, почнал да практикува бащиния завет. Ако някой го оскърбявал, той отвръщал по този начин:

– Ще дойда и ще ти отговоря след 24 часа, тъй като по този начин дадох обещание на татко ми преди да почине. Точно в този момент не мога да ти отговоря.
Понякога, когато някой го биел, той казвал:

– Можеш да ме удряш – тъкмо в този момент не мога да ти отвърна. След 24 часа ще дойда и ще ти отговоря, тъй като това съм заречен на татко си на смъртния му одър. По-късно, след години, разказвал на учениците си:

– Това простичко обръщение ме трансформира изцяло. Човекът ме удряше, само че аз не можех да отвърна на ударите в същия миг. Нищо друго не ми оставаше с изключение на да следя. Сега ме биеха, а аз трябваше да съм просто фен! Не можех да направя нищо в околните 24 часа.

Наблюдението на биещия ме човек създаваше у мен един нов тип кристализиране. През тези 24 часа можех да виждам по-ясно. Моите очи първоначално бяха цялостни с яд. Ако бях отвърнал в същия момент, би трябвало да се боря с този човек, да го ударя – и всичко това би било неосъзната реакция. Но след 24 часа можех да мисля за случилото се доста по-спокойно, по-тихо.

Човекът или е бил прав – което значи, че съм направил нещо погрешно и съм заслужил да ме удрят и оскърбяват, – или е бил безусловно неправ. Ако е бил прав, нищо не ми оставаше с изключение на да се върна при него и да му благодаря. Ако ли пък е бил безусловно не прав… тогава няма смисъл да се боря с човек, който е толкоз малоумен и прави изцяло неправилни неща. Това е безсмислено, просто празно губене на време. Той не заслужава отговор. И след 24 часа всичко заставаше по местата си. Идваше яснотата.

С тази изясненост и бдителност на мига, Гурджиев се е трансформирал в едно от най-уникалните същества на оня век. И това е бил фундаментът на кристализиране на цялото му създание.

Ти постоянно си извън. Просто наблюдавай!