Тръмп фундаментално не разбира смисъла на НАТО
" Искате да кажете, че в случай че Русия нападне Литва, ние ще стартираме война с нея? ", попита Доналд Тръмп асистент, който му изясни по какъв начин работи НАТО, откакто стана президент през 2017 година " Това е полуда ".
И той е прав. Би било полуда да стартираме война с Русия - нуклеарна мощ, която би могла да унищожи Съединени американски щати - и останалия свят - в случай че пожелае да го направи.
Но смисълът на НАТО не е да води война против Русия - той е да предотврати войната преди всичко. И Северноатлантическият алианс, който предходната седмица, се оправя с тази задача по-успешно от всеки различен боен съюз в историята.
Фундаменталното недоумение е резултат от основна неточност във възгледа на Тръмп за съюзите, а точно, че те са за заслужено систематизиране на тежестите, а не за обща сигурност.
Например през февруари, че е споделил на европейските съдружници, които не харчат задоволително за защита, че ще насърчи руснаците " да вършат каквото си желаят, по дяволите ", в случай че тези страни не харчат повече. И въпреки по-късно да увери английската публика, че " на 100 % " ще резервира Съединени американски щати в НАТО, той сложи това като изискване съдружниците да заплащат своя " обективен дял " и да " играят почтено ".
Тръмп надали е единствен, който счита, че алиансът зависи от справедливото систематизиране на тежестта - което е просто код за това, че Европа заплаща повече за своята защита. И доста водачи на НАТО, като се стартира от генералния секретар Йенс Столтенберг, от този момент се пробват да успокоят Тръмп и други критици на алианса, като акцентират какъв брой повече европейски членове способстват за защитата си и са подготвени да харчат повече.
През февруари Столтенберг посочи " невижданото повишаване " на разноските за защита, като 18 съдружници към този момент отделят 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. " През 2024 година съдружниците на НАТО в Европа ще влагат общо 380 милиарда щатски $ в защита. За първи път това възлиза на 2% от общия им Брутният вътрешен продукт ", съобщи той с възторг. Няма значение, че по време на Студената война Европа харчеше доста повече за защита и към момента отделяше 2% през 2000 година - 10 години след разпадането на Съветския съюз.
Със сигурност сериозният ангажимент да се харчат пари за защита е значим за гарантиране на сигурността, само че не това е единствената - или даже главната - цел на съюзите. В същността си съюзите се основават на разбирането, че сигурността на съдружника е от главно значение за неговата лична сигурност.
" Въоръжено нахлуване против една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се смята за нахлуване против всички тях ", се споделя в член 5 от Северноатлантическия контракт, като се отбелязва, че следователно всеки член " ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като неотложно предприеме, самостоятелно и в съгласие с останалите страни по Договора, такива дейности, каквито счита за нужни, в това число използването на въоръжена мощ, за възобновяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона ".
Това заричане за групова защита трансформира НАТО в действие за мир. Всеки съперник, който се стреми към експанзия против страна членка, би трябвало да вземе поради опцията - в случай че не и огромната възможност - че ще бъде посрещнат с боен отговор, употребяващ цялостния групов потенциал на всички съдружници, а не на този, който е нападнал.
За американците урокът, теоретичен от двете кървави международни войни - войни, в които военнослужещите трябваше да прекосят океана, с цел да се бият по европейските плажове и полета - беше, че крайната им сигурност зависи от сигурността на Европа. Затова е доста по-добре да се предотвратят войните в Европа, като се поемат задължения за отбрана на съдружниците през цялото време.
Така беше и за европейските членове на НАТО, които след две опустошителни войни продължиха да живеят в сянката на Съветския съюз, а по-късно и на Русия - най-силната и нападателна военна мощ на континента. За тях същинската сигурност се криеше в уговорката на Съединени американски щати да ги пази.
" Въоръжено нахлуване против една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се смята за нахлуване против всички тях ", се споделя в член 5 от Северноатлантическия контракт, като се отбелязва, че следователно всеки член " ще окаже помощ на нападнатата страна или страни, като неотложно предприеме, независимо и съгласно другите страни, дейности, които смята за нужни, в това число потреблението на въоръжена мощ, за възобновяване и поддържане на сигурността на северноатлантическото пространство ".
Това заричане за групова защита трансформира НАТО в действие за мир. Всеки съперник, който се стреми към експанзия против страна членка, би трябвало да вземе поради опцията - в случай че не и огромната възможност - че ще бъде посрещнат с боен отговор, употребяващ цялостния групов потенциал на всички съдружници, а не на този, който е нападнал.
За американците урокът, теоретичен от двете кървави международни войни - войни, в които военнослужещите трябваше да прекосят океана, с цел да се бият по европейските плажове и полета - беше, че крайната им сигурност зависи от сигурността на Европа. Затова е доста по-добре да се предотвратят войните в Европа, като се поемат задължения за отбрана на съдружниците през цялото време.
Така беше и за европейските членове на НАТО, които след две опустошителни войни продължиха да живеят в сянката на Съветския съюз, а по-късно и на Русия - най-силната и нападателна военна мощ на континента. За тях същинската сигурност се криеше в уговорката на Съединени американски щати да ги пази.
Но тази взаимозависимост има две последици: На първо място, тя накара някои европейски страни да се откажат от сериозното обсъждане на военната сигурност - изключително след Студената война - защото НАТО в последна сметка направи войната малко евентуална. Но бруталната експанзия на Русия против Украйна разсъни още веднъж в цяла Европа нуждата от съществено отношение към защитата. Оттук и увеличението на военните вложения, маркирано от Столтенберг.
Второ, тази европейска взаимозависимост постоянно подхранваше подозренията по отношение на уговорката на Америка към сигурността на континента. В края на краищата има нещо напълно неестествено в това Съединени американски щати да са подготвени да стартират война на разстояние един океан, с цел да защитят друга страна - изключително когато това може да провокира нуклеарен холокост в отговор.
Ето за какво политиката на Съединени американски щати по отношение на НАТО е толкоз фокусирана върху уверяването на съдружниците в уговорката им да ги пазят, колкото и върху възпирането на нахлуване. В този смисъл разполагането на американски войски наоколо до фронтовата линия и разрешаването на някои съдружници да вземат участие в нуклеарни задачи по едно и също време ускориха възпирането и действаха като утешение.
Именно в този подтекст напъните на Тръмп да сложи под въпрос уговорката на Америка към НАТО са толкоз притеснителни. Като слага под изискване готовността на Америка да се притече на помощ на съдружник, Тръмп подкопава възпирането, като в същото време отслабва сигурността както на своите съдружници, по този начин и на Америка.
В своята същина съюзите са институции, от които печелят всички - сигурността, която те генерират, се укрепва взаимно. Но Тръмп и тези, които мислят като него, живеят в свят, в който печелят и губят, единствено в случай че другите губят. А това е свят, който трансформира съюзите от институции за сигурност във финансови транзакции.
В последна сметка обаче сигурността на съдружниците не е въпрос на долари и центове - тя е ключът към сигурността и на Америка.
Иво Даалдер,. Даалдер някогашен дипломат на Съединени американски щати в НАТО. Преводът и заглавието са на ФрогНюз.
И той е прав. Би било полуда да стартираме война с Русия - нуклеарна мощ, която би могла да унищожи Съединени американски щати - и останалия свят - в случай че пожелае да го направи.
Но смисълът на НАТО не е да води война против Русия - той е да предотврати войната преди всичко. И Северноатлантическият алианс, който предходната седмица, се оправя с тази задача по-успешно от всеки различен боен съюз в историята.
Фундаменталното недоумение е резултат от основна неточност във възгледа на Тръмп за съюзите, а точно, че те са за заслужено систематизиране на тежестите, а не за обща сигурност.
Например през февруари, че е споделил на европейските съдружници, които не харчат задоволително за защита, че ще насърчи руснаците " да вършат каквото си желаят, по дяволите ", в случай че тези страни не харчат повече. И въпреки по-късно да увери английската публика, че " на 100 % " ще резервира Съединени американски щати в НАТО, той сложи това като изискване съдружниците да заплащат своя " обективен дял " и да " играят почтено ".
Тръмп надали е единствен, който счита, че алиансът зависи от справедливото систематизиране на тежестта - което е просто код за това, че Европа заплаща повече за своята защита. И доста водачи на НАТО, като се стартира от генералния секретар Йенс Столтенберг, от този момент се пробват да успокоят Тръмп и други критици на алианса, като акцентират какъв брой повече европейски членове способстват за защитата си и са подготвени да харчат повече.
През февруари Столтенберг посочи " невижданото повишаване " на разноските за защита, като 18 съдружници към този момент отделят 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. " През 2024 година съдружниците на НАТО в Европа ще влагат общо 380 милиарда щатски $ в защита. За първи път това възлиза на 2% от общия им Брутният вътрешен продукт ", съобщи той с възторг. Няма значение, че по време на Студената война Европа харчеше доста повече за защита и към момента отделяше 2% през 2000 година - 10 години след разпадането на Съветския съюз.
Със сигурност сериозният ангажимент да се харчат пари за защита е значим за гарантиране на сигурността, само че не това е единствената - или даже главната - цел на съюзите. В същността си съюзите се основават на разбирането, че сигурността на съдружника е от главно значение за неговата лична сигурност.
" Въоръжено нахлуване против една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се смята за нахлуване против всички тях ", се споделя в член 5 от Северноатлантическия контракт, като се отбелязва, че следователно всеки член " ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като неотложно предприеме, самостоятелно и в съгласие с останалите страни по Договора, такива дейности, каквито счита за нужни, в това число използването на въоръжена мощ, за възобновяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона ".
Това заричане за групова защита трансформира НАТО в действие за мир. Всеки съперник, който се стреми към експанзия против страна членка, би трябвало да вземе поради опцията - в случай че не и огромната възможност - че ще бъде посрещнат с боен отговор, употребяващ цялостния групов потенциал на всички съдружници, а не на този, който е нападнал.
За американците урокът, теоретичен от двете кървави международни войни - войни, в които военнослужещите трябваше да прекосят океана, с цел да се бият по европейските плажове и полета - беше, че крайната им сигурност зависи от сигурността на Европа. Затова е доста по-добре да се предотвратят войните в Европа, като се поемат задължения за отбрана на съдружниците през цялото време.
Така беше и за европейските членове на НАТО, които след две опустошителни войни продължиха да живеят в сянката на Съветския съюз, а по-късно и на Русия - най-силната и нападателна военна мощ на континента. За тях същинската сигурност се криеше в уговорката на Съединени американски щати да ги пази.
" Въоръжено нахлуване против една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се смята за нахлуване против всички тях ", се споделя в член 5 от Северноатлантическия контракт, като се отбелязва, че следователно всеки член " ще окаже помощ на нападнатата страна или страни, като неотложно предприеме, независимо и съгласно другите страни, дейности, които смята за нужни, в това число потреблението на въоръжена мощ, за възобновяване и поддържане на сигурността на северноатлантическото пространство ".
Това заричане за групова защита трансформира НАТО в действие за мир. Всеки съперник, който се стреми към експанзия против страна членка, би трябвало да вземе поради опцията - в случай че не и огромната възможност - че ще бъде посрещнат с боен отговор, употребяващ цялостния групов потенциал на всички съдружници, а не на този, който е нападнал.
За американците урокът, теоретичен от двете кървави международни войни - войни, в които военнослужещите трябваше да прекосят океана, с цел да се бият по европейските плажове и полета - беше, че крайната им сигурност зависи от сигурността на Европа. Затова е доста по-добре да се предотвратят войните в Европа, като се поемат задължения за отбрана на съдружниците през цялото време.
Така беше и за европейските членове на НАТО, които след две опустошителни войни продължиха да живеят в сянката на Съветския съюз, а по-късно и на Русия - най-силната и нападателна военна мощ на континента. За тях същинската сигурност се криеше в уговорката на Съединени американски щати да ги пази.
Но тази взаимозависимост има две последици: На първо място, тя накара някои европейски страни да се откажат от сериозното обсъждане на военната сигурност - изключително след Студената война - защото НАТО в последна сметка направи войната малко евентуална. Но бруталната експанзия на Русия против Украйна разсъни още веднъж в цяла Европа нуждата от съществено отношение към защитата. Оттук и увеличението на военните вложения, маркирано от Столтенберг.
Второ, тази европейска взаимозависимост постоянно подхранваше подозренията по отношение на уговорката на Америка към сигурността на континента. В края на краищата има нещо напълно неестествено в това Съединени американски щати да са подготвени да стартират война на разстояние един океан, с цел да защитят друга страна - изключително когато това може да провокира нуклеарен холокост в отговор.
Ето за какво политиката на Съединени американски щати по отношение на НАТО е толкоз фокусирана върху уверяването на съдружниците в уговорката им да ги пазят, колкото и върху възпирането на нахлуване. В този смисъл разполагането на американски войски наоколо до фронтовата линия и разрешаването на някои съдружници да вземат участие в нуклеарни задачи по едно и също време ускориха възпирането и действаха като утешение.
Именно в този подтекст напъните на Тръмп да сложи под въпрос уговорката на Америка към НАТО са толкоз притеснителни. Като слага под изискване готовността на Америка да се притече на помощ на съдружник, Тръмп подкопава възпирането, като в същото време отслабва сигурността както на своите съдружници, по този начин и на Америка.
В своята същина съюзите са институции, от които печелят всички - сигурността, която те генерират, се укрепва взаимно. Но Тръмп и тези, които мислят като него, живеят в свят, в който печелят и губят, единствено в случай че другите губят. А това е свят, който трансформира съюзите от институции за сигурност във финансови транзакции.
В последна сметка обаче сигурността на съдружниците не е въпрос на долари и центове - тя е ключът към сигурността и на Америка.
Иво Даалдер,. Даалдер някогашен дипломат на Съединени американски щати в НАТО. Преводът и заглавието са на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ