Безобразие: Забраняват стихотворението „Аз съм българче“, причината е скандална
Искат възбрана на „ Аз съм българче “, с цел да „ не пречи на интеграцията на мигрантите!!! Българската редакция на „ Свободна Европа “ разгласява разбор на ограниченията, които са нужни да се подхващат, с цел да се интегрират имигрантите в България.
Една от тях е смяна на просветителната ни система, тъй че тя да е освен за „ етническите българи “, само че и за имигрантите, идващи у нас. „ Свободна Европа “, като твърди, че има „ ксенофобски декор “. И че страната ни приема „ личните си малцинства като непознати “.
За да се промени това, трябват освен законодателни промени, само че и смяна на просветителната система. Това предлага българският клон на американската медия.
Според разбора стихотворението „ Аз съм българче “ пречи за интеграцията на децата на имигрантите у нас.
Ето прецизен откъс на написаното:
“Интеграцията не може да се реализира без настройка за приемане на другия. А това е мъчно в страна, която приема като непознати даже личните си етнически малцинства. За да е допустима интеграцията, доста сфери би трябвало да се трансформират, в това число просветителната система. Защото тя е скроена само по мярата на етническите българи.
Няма по какъв начин децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, в случай че са длъжни да учат „ Аз съм българче “. Без на просветителната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им. ”
Т.е. стихотворението „ Аз съм българче “ на Иван Вазов, изучавано в учебните заведения, пречи на интеграцията на децата на мигрантите. И те не могат да се почувстват пълноценна част от българското общество.
За което е отговорна българската просветителна система. И тя би трябвало да се промени, с цел да не е единствено за „ етническите българи “. Това е позицията на българската редакция на американската „ Свободна Европа “.
Ето какво написа още в разбора по тематиката:
„ Дори на страните с одобрени миграционни обичаи е мъчно да уцелват мярата сред консолидираното на чужденците в локалното общество и неговите правила. Зачитането на личната им просвета и уважението към личността им.
Още повече, че една персона не всеки път се разпознава с клишетата за културата, от която произлиза. Не всички българи да вземем за пример желаят да бъдат асоциирани с национални танци, шопска салата и ракия.
