Проф. Димитър Иванов: Имаме растеж, помпан от кредити, повишени социални плащания и увеличени цени
Искане за нов конвергентен отчет, бих споделил без подигравка - дивергентен отчет, е решение на държавното управление на България. Трябва да се реши, имаме ли учредения и причини за отчет. Винаги съм казвал, че присъединението към еврозоната е политически развой. Но е двупосочен, взаимен развой.
За това предизвести макроикономистът проф. Димитър Иванов в изявление пред БНР.
" Второ - в случай че държавното управление желае от Европейска комисия нов конвергентен отчет, към този месец ние не сме подготвени за това, тъй като има 4 съществени документа, които би трябвало да бъдат показани на Европейска комисия. И това са нов закон за бюджета – нямаме, и ще е има най-рано в края на февруари. Второ - да представим обновена средносрочна фискална прогноза, трето – данните за бюджетния недостиг да е не на касова основа, а на начислена. А казусът ни е, че счетоводството и стандартите на отчитане са остарели. Фиксирали сме се върху касов недостиг, а за какво МФ не минава към обмисляне на начислена основа ", попита макроикономистът.
Според него приемането ни в еврозоната не е въпрос " да попълним 5 квадратчета, критерии и да кажем, че ги изпълняваме ":
" Оценката ще бъде направена на разбор на една сложна икономическа, финансова и обществена картина на България, на устойчивостта. Европейска комисия няма да ни оцени. И се удивлявам на Българска народна банка, да съобщи, " България извършва последния аршин за еврозоната ". А в по- дълготраен интервал? Моето обективно мнение е и приканвам за натурализъм и почтеност към българските жители, че ще ни оценят по-цялостната финансова обстановка. "
И добави, че правенето на бюджета за 2025 година не е задоволително, а би трябвало да върви ръка за ръка с обновена стратегия за стабилизиране на обществените финанси до 2028 година
" Ако това го няма, следващата година отново ще дискутираме какъв брой е дупката в бюджета ", предизвести проф. Иванов.
Проф. Димитър Иванов проучва и данни на Евростат за България и еврозоната.
" Най-голямо нарастване на брутния държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт има България. Скоростта на повишаване на дълга е най-голяма спрямо всички страни в Европейски Съюз. Това значи, че нашият стопански напредък, неговият ритъм, се дължи на вземани задължения, а не на вътрешни, генериращи сили на стопанската система. Имаме напредък, помпан от заеми, нараснали обществени заплащания и увеличени цени ", уточни икономистът.
Относно политиката на Тръмп за налагане на мита и отсрочването им с 30 дни, проф. Иванов сподели, че Европейски Съюз би трябвало да е деликатен.
" Идва в интервал на нараснала политическа неустановеност, Германия е на избори на 23 февруари. В взаимозависимост от това ще са и комерсиалните връзки сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, и може в допълнение да понижи растежа на еврозоната с 0,3% съгласно анализатори ", счита проф. Иванов.
