Искаме вие да кажете време ли е България да стане

" Искаме вие да кажете време ли е България да стане президентска република или да остане парламентарна. Искаме да ви попитаме това на народен референдум. Решението би трябвало да е ваше, тъй като страната е ваша. За да подсигуряваме, че това ще се случи и вашето решение, каквото и да е то, ще бъде приведено в деяние, ние ще бъдем поръчител - ваш поръчител в идващия парламент "

Тези думи на Слави Трифонов разбуниха обществеността в последните дни, а причините " за " и " срещу " се подхлъзнаха по оста на партийните пристрастия. За експертен диалог по тематиката и за политическата визия на " ИТН " потърсихме правния експерт от Има Такъв Народ и някогашен ръководител на Народно събрание Ива Митева.

- Госпожо Митева, в последните 3 Народното събрание имахте опцията да видите политическата система от вътрешната страна. Как наподобява тя?

- По мое мнение изгнила. Това, което видях от вътрешната страна, съм уверена, че на нито един български жител няма да хареса. Но до момента в който човек не влезе и не се убеди самичък, не може да го разбере. Една част от българите показват отношението си към политиците с това, че не отиват да гласоподават на изборите. По този метод Народното събрание, вместо да съставлява болшинството от популацията, съставлява единствено политически стимулираните жители. За страдание се следи непредставителност на партиите, неразпознаваемост на жителите в тях, прекомерно ниско доверие в партиите, пазаруване на гласове, гласоподаване като на игра без да се прави връзка с овластяването на определените представители. Мисля, че всички тези проблеми генерират и главния проблем, обвързван както с изборната ни система, по този начин и с политическата ни система. Защото колкото по-малко е присъединяване на жителите в ръководството, толкоз по-високо е равнището на корупцията, задкулисието, злоупотребата с власт.

За страдание, властта сподели, че не е ефикасна и не съумява да подсигурява живота, достолепието и правата на личността. Да реализира тъждество, правдивост и толерантност - все правила и полезности, заложени в нашата Конституция. Конституцията сякаш е единствено една книжна декларация, а правилата не виждаме да се ползват на процедура. Затова считам, че има потребност в действителност от преразглеждане на цялата ни система. Видяхме го и със съединеното болшинство, което беше плод на сделки, ползи, властническо налагане на мнение - не беше това, което желаят жителите, това не е смяната, за която мечтаят всички. И в случай че продължаваме все по този начин да се плъзгаме по повърхността и не вникваме в дълбочината на казуса - няма да стигнем до средата. Май в действителност е време да спасим България от политиците - думи прозвучали във Великото национално заседание в далечната 1991 година

- В навечерието на следващите избори от " ИТН " оферират - съгласно тях - опция, т.е. промяна на политическата система с референдум, на който да попитат българските жители време ли е България да стане президентска република. Много конституционалисти и политически лидери се възпротивиха против концепцията. Възможно ли е в действителност тя да се реализира?

- Смятам, че е допустимо. Струва ми се, че преди да се подлага на критика, би трябвало деликатно всички да се срещнат със стенограмите от Великото национално заседание, с политическата ни система и нейната успеваемост, с практиката в другите страни - тъй като най-лесно е да кажеш, че нещо не може да стане. Тази концепция е естествено продължение на цялата политика на " ИТН " до момента - като стартираме с концепциите за смяна в закона за референдумите, минем през мажоритарната изборна система и стигнем до формата на държавно ръководство - всички тези неща са взаимно свързани. Мисля, че би трябвало да стартираме да мислим в дълбочина, в случай че желаеме в действителност нещо да променим. Иначе - да, всички приказваме за битка с корупцията и ефикасна правосъдна система, само че дано си дадем ясна сметка, че това не можем да го реализираме с тази Конституция в този тип. Вие самите видяхте, че за 7 месеца нямаше нито една препоръчана смяна в Закона за правосъдната власт, която да даде решение на тези въпроси. Конституционната комисия, която беше образувана в Народното събрание даже един път не се събра. Въпреки различията в парламентарните групи, можеше да се седне на спор и диалогът минимум да стартира.

По отношение на референдума преди всичко ние би трябвало да проведем един изчерпателен, открит, сериозен диалог с българските жители. След това би трябвало да предложим промени в закона за референдумите, тъй като сега по този начин, както е признат, нито един референдум няма да бъде сполучлив. Генерира се единствено една сила, която по-късно не може да докара до никакъв резултат. Категорично прагът за реалност на референдума би трябвало да бъде преразгледан. Между другото, когато през 2009 година е одобряван законът, препоръчаният предел е бил 30 на 100 от участвалите в последните парламентарни избори. И внезапно в пленарна зала прагът се трансформира на всички взели участие в изборите или 100 на 100. Отново партийните ползи са надвили. Затова втората извънредно значима стъпка след дебата - това е смяната в закона за референдумите. И смяната би трябвало да е обвързвана с изцяло преразглеждане на правната уредба.

Успоредно с измененията в закона би трябвало да седнем и доста деликатно да помислим и формулираме въпросите. И то по този начин, че решението на Народното събрание да не бъде оповестено за противоконституционно. Т.е. въпросите би трябвало да бъдат от компетентността на Обикновено национално заседание. И подобен въпрос несъмнено би бил въпросът, обвързван със самото привикване на Велико национално заседание. Тук ние би трябвало да бъдем доста прецизни, доста точни. Да обхванем всички тематики, които едно Велико национално заседание би могло да прегледа - като минем през формата на ръководство, през правосъдната система, разделянето на управляващите, фигурата на основния прокурор - все въпроси, които всички ги обещаваме още от 45-ия парламент, и до ден сегашен нищо не сме създали. Да определим рамката. Защото съответното разрешаване на въпросите е в компетентността на Великото национално заседание.

- Т.е. да разбираме, че в случай че въпросът бъде заложен по този начин, че да е от компетенцията на Обикновено национално заседание - в случай че референдумът бъде сполучлив, Обикновеното национално заседание ще бъде ли задължено да се съобрази с волята на гласоподавателя и да се премине към процедура за привикване на Велико национално заседание?

- Законът споделя, че когато референдумът е сполучлив - решението не предстои на следващо утвърждение, с изключение на когато това е належащо за осъществяването на решението. Тук изрично би трябвало да се внесе закон за изменение и допълнение на Конституцията, който да провокира свикването на Велико национално заседание. Т.е. самодейността би трябвало да пристигна от една втора от народните представители или от президента. Така че отговорността ще се трансферира върху тези две фигури, които ще би трябвало да покажат имат ли волята да отговорят на упованията на българските гласоподаватели и да изпълнят тяхното решение. Тук може да се каже: да, само че те не могат да бъдат задължени да внесат законопроект. Но същото е и при въпроси, свързани с Обикновеното национално заседание. Никой не може - в случай че следва да се одобряват законодателни ремонти, да задължи който и да е депутат да ги внесе. Така че тук ще се разчита на отговорността на всички народни представители - те да не разочароват българските жители и на точното използване на закона.

Смятам, че на тези избори изборната интензивност ще бъде ниска. На изборите през ноември изборната интензивност е допустимо най-ниската след 1903 година - това е ужасно. Избирателната интензивност - в това число на изборите за президент, беше също най-ниската в историята на България. Този резултат би трябвало да ни покаже отчуждението, апатията, възмущението на българските жители от политиците и политическата ни система. Хората са отвратени от политиката и не желаят да вземат участие в изборите. На нас сега в действителност ни е нужно нещо друго - нова изборна система, нова политическа система, която да накара умерените гласоподаватели, които са болшинството от гласоподавателите, в действителност да отидат да гласоподават. Нужна е система, която да раздвижи гласоподавателите, да върне стабилността в ръководството и да даде опция на същинското болшинство от гласоподаватели да се появи. Най-достойните би трябвало да излязат и да бъдат водачи, с цел да може да се стартира със сериозните промени. Има ужасно доста работа за извършване.

Институтът на Великото национално заседание е доста тежък механизъм. Още в деветото Народно заседание проф. Борис Спасов декларира, че не е целесъобразно съществуването на този институт, защото посредством референдума въпросите се вземат решение по най-демократичен метод, най-представителен метод и е по-радикален от всяко Велико национално заседание. Негови са думите " В народа би трябвало да имаме доверие! ". За страдание, нашите политици търсят доверието на народа единствено по време на избори, само че не и тогава, когато в действителност се касае за същностни въпроси. Ако стартираме да съчетаваме по-често директната с представителната народна власт, в действителност ще върнем доверието на жителите към демокрацията.

- Лидерът на " ИТН " Слави Трифонов показа изявление от 2012 година в " Шоуто на Слави ", в което - светла му памет на президента Желю Желев, самият той тогава споделяше в действителност концепцията за президентска република, и беше привързан по-скоро към формата на президентска република такава, каквото е във Франция. Според Вас, г-жо Митева, каква би била потребната формула на една президентска република, в случай че се стигне до там, с цел да е работеща за България?

- Да, аз слушам образеца с Франция, само че считам, че полският модел е по-добър. Във Франция няколко пъти президентът е управлявал дружно с опозиционен парламент, по този начин да го кажем. В момента го следим същото, т.е. държавното управление е на малцинството. В Конституцията няма наредба, която да изисква избор на доверие към новосформирания кабинет. Обичайната процедура е това да се прави, само че в тази ситуация президентът Макрон няма болшинство в Народното събрание и по тази причина не го е изискал. Естествено Народното събрание може да изиска избор на съмнение, само че не го прави, защото няма кой да образува кабинет и ще се провокира рецесия. Във Франция президентът може и да отзовава кабинета. Затова съгласно мен по-добрият вид е полският.

Полската Конституция е правена 8 години, нашата е правена единствено една. Най-странното е, че всичко това, което виждаме написано сега в полската Конституция през 1997 година, сякаш техните депутати са чели и слушали нашите депутати от Великото национално заседание през 1991 година Имали сме доста умни глави. Мен самата доста ме е гняв, че тогава тези хрумвания не са съумели да намерят болшинство, само че Великото национално заседание беше преобладаващо тогава от Българската социалистическа партия. Може би поради това не са могли да се вземат по-радикални и основни решения. Това, което е в полската Конституция - Полша е полупрезидентска република, президентът дефинира единствено министър-председателя. Но министър-председателят - той самичък, без въздействие от президента, дефинира кабинета. И по-късно министър председателят в 14-дневен период от назначението от президента показва пред Сейма стратегия за активността с предложение за гласоподаване на доверие. Президентът не може да отзовава министър-председателя и кабинета. Може да се желае избор на съмнение както на целия кабинет, по този начин и на обособен министър.

Между другото, това също е предлагано в българската Конституция. Най-интересното е, че когато предлагаш избор на съмнение, също предлагано в българската Конституция преди време, ти би трябвало - когато предложиш вота, да дадеш името на идващия министър председател. За да е ясно, когато народните представители гласоподават вота на съмнение на едно лице, каква е алтернативата - гаранция за устойчиво ръководство. Отделно президентът има право на законодателна самодейност. На законодателна самодейност има право и група от минимум 100 000 жители. Наистина прелестен модел. Там има двукамарен парламент. Между другото двукамарният парламент е обсъждан доста и в българския парламент. Дори в далечната още 1938-ма година има план на проф. Стефан Киров, който е предложил 100 народни представители в Камарата на представителите и 50 народни представители - за Сената. Предлагана е и промяна на депутатите на две години, с цел да вземат участие повече хора във властта, да се избегне срастването с власт, да се обезпечи тъждество. Предлагано е и от проф. Баламезов.

Това, което видях от вътрешната страна в този момент, е че 240 народни представители са прекомерно доста за българския модел. Още повече, че и преброяването в този момент на 3 октомври ще покаже, че към 11% - може и повече, е намаляването на популацията. Което понижава още повече представителността - в другите страни нормата на представителност е доста по-висока, сега в България е към 30 000 за един мандат и се чака да падне до под 27 000. Има доста работа за извършване, всички експерти би трябвало да се съберат и да седнат да работят дружно. Само по този начин можем да тръгнем напред. Трябва да използваме всеки един човек, който има съответните знания и опит. Смятам, че може да се откри нужния надзор и баланс. Защото президентът е определен директно от народа, Народното събрание също се избира директно от народа, Народното събрание ще стартира да реализира мощен надзор върху президента, в това време президентът ще би трябвало да работи с парламентарно болшинство, може да му се наложи да работи и с опозиционен кабинет - управляващите ще бъдат доста по-добре разпределени и уравновесени. А не както е сега - Конституцията споделя, че цялата власт произтича от народа, само че за жалост не народът управлява елита, а елитът управлява народа. За страдание и в 47-то Народно заседание не Народното събрание контролираше Министерския съвет, а Министерският съвет определяше всяко едно решение на Народното събрание. Да не приказваме какъв брой решения одобри Народното събрание без това да е в неговата подготвеност. Просто, с цел да се размие отговорността. Да не забравяме и правосъдната власт - тя би трябвало да бъде по - добре структурирана и въздействието на политиците да бъде минимизирано.

Ако желаеме да има в действителност персонална отговорност, в случай че желаеме бързо взимане на решения, в случай че желаеме да има същинско разделяне на управляващите и ефикасна правосъдна система - това е най-хубавият вид.

- Много хора се питат в какви периоди е обозримо да се тръгне в посока на реализация на концепцията за народен референдум за промяна на политическата система и допустимо ли е това да се случи в околните месеци с опцията първо за смяна на закона за референдумите - в случай че има такава опция в идващия парламент, и респективно съблюдаване на периодите до произвеждането на подобен публично.

- По закона за референдумите започнахме да работим още в предходния парламент. Аз особено съм работила по доста от текстовете. Там доста бързо можем да изработим един добър закон. По отношение на свикването на самия референдум - доста е значимо да се види в каква посока ще се тръгне. По закон той може да бъде иницииран от президента, от 1/5 от народните представители, в това число от 200 000 гласоподаватели. Да, когато има 400 000, тогава Народното събрание е задължен да одобри решение. Така че е доста значимо накъде ще тръгнем с оглед времето, което е належащо. Но в действителност би трябвало да се чуят всички експерти. В момента мисля, че България има потребност от най-хубавите си специалисти.

- Утре започва следващата предизборна акция. Какво тъкмо им казвате на българските жители с думите " Сами против всички - дружно с вас! "?

- Ние им споделяме, че ще продължим да работим за тях. Че няма да допуснем взимане на решения, които са против техните ползи - това го показахме с дейностите си и в предходния парламент. Безброй доста са образците - като стартираме с парите за музеите, през парите за висшето обучение, през закона за колекторите, през Граждански процесуалния кодекс, наукометрията, Закона за персоналната помощ. Мисля, че с помощта на " ИТН " не се одобриха доста нездравословни за българите разпореждания в законите, както и успяхме да приемем доста положителни неща. Казваме " Не! " и ще се борим, ще продължим да бъдем против всички в тази пожарникарска система на работа, която наблюдавахме, тъй като още от 1879 година в Учредителното заседание чуваме за некачествено законодателство и виждаме, че тази фикс идея за законодателствуване към момента продължава, а самите ние три Народното събрание приказваме тъкмо против това.

Ние няма да допуснем ползите на българските жители да бъдат предадени. Затова ще стартираме да работим доста интензивно по въпросите, свързани с обучение, опазване на здравето, обществена политика. Защото от това имат потребност българските жители сега. И това ще го вършим с експертите. Естествено, мажоритарната изборна система е на масата, законът е подготвен, само че на 3 октомври, когато излезе окончателният резултат от преброяването, ще стартираме да прекрояваме страната, тъй като 11% надолу - спрямо това, което сме изработили 2016 година, е огромна разлика. Ще бъдем същински до дъно и няма да предаден никого.