10 неща, които научаваш, когато заживееш сам
Искаме или не, в даден миг от живота ни се постанова да напуснем фамилното гнездо и да се научим да летим.
Също като при птиците, този развой е мъчителен, не минава без рухване на глава, като в това време някъде в цялата неразбория съумяваме да разберем смисъла на фразата „ Не питай старило, питай теглило “. Само с цел да се обърнем и да създадем личните си неточности.
1. Научаваш се по какъв начин се пуска пералня
Шегата настрани, това е умеене, което всеки уважаващ себе си човек би трябвало да усвои. За мое благополучие, и двете марки, които употребих, бяха лесни за навигиране и бързо привикнах. Но веднъж щях да наводня жилището, а всеки от вас, който живее чартърен, знае какъв брой рисково може да е това. Така че рисковете са налице, по тази причина следва да се въоръжим с самообладание.
2. Не можеш да оцелееш единствено с KFC и пица
За жал. Когато заживееш независимо, най-важният извод, до който достигаш, е че в случай че сготвиш домашна храна, парите ще ти стигнат за повече време. А се чудехме за какво мама и баща все мрънкаха, че би трябвало да измислят нещо за вечеря…
3. Учиш се на отговорност
Един прочут мъдрец е споделил, че свободата изисква отговорност; по тази причина хората се боят от нея. И е бил прав (като множеството философи). В един миг осъзнаваш, че няма различен човек към теб и би трябвало самичък да се оправиш в дадена обстановка (примерно да отидеш до лекаря за направление или да заведеш кучето на ветеринар).
4. Разбираш, че си друг от фамилията си
Което не постоянно е нещо неприятно. Когато спрем да прекарваме толкоз време с най-близките си, имаме скъпата опция да изследваме самите себе си – кои сме, какво желаеме да реализираме, дали желаеме да приемем техните препоръки или да ги подминем и да създадем каквото сме си наумили. И не, това не значи, че обичаме фамилията си по-малко, а в противен случай – следваме личния си път и сами доближаваме до някои житейски истини (макар да са ни били повтаряни като развалена грамофонна плоча, до момента в който сме били деца).
5. Съжителство със съквартирант
Понеже не всички имаме опция да заживеем сами. Истината е, че всеки човек, с който ни среща ориста, има своята роля. Той ни учи на нещо – може би да станем по-уверени в себе си, да се научим да споделяме „ не “ и, може би, да обръщаме внимание на дребните неща и да сме признателни даже за хлебарките в Студентски град.
6. Правиш си доклад на разноските
Дал/а си 3 лева за кг банани, когато на Женския пазар са 2,20 лева? Сериозно ли? Добре де, дано не издребняваме. Но е реалност, че когато станем независими, няма по какъв начин да се разминем с доклада на разноските – наем, сметки, храна, маникюр (евентуално), храна за кучето (задължително). И прелестният миг, когато пристигна изравнителната сметка на топлофикация (безценно!). Финансовият въпрос е може би най-трудната част от другояче занимателния независим живот.
7. Оценяваш родителите си
По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. И разбираме с какъв брой компликации те са се сблъсквали челно в опит да предпазят нас.
8. Сам определяш вечерния си час
Защото към този момент не си на 15. И можеш да пиеш на някоя скамейка с другари, без да се притесняваш, че мама се тревожи за теб. Естествено, че тя по този начин или другояче те мисли, само че не ти звъни през 10 минути да се прибираш.
9. В началото плачеш
Ако не външно, то вътрешно. Защото ясно съзнаваш, че детството си е отишло и въпреки да си дете по душа, оттук насетне ще имаш повече отговорности и по-малко време за игра на гоненица и четене на „ Малкия принц “.
10. Започваш да обичаш себе си
Не че преди не си го правел. Но когато си самичък физически и душевен, сетивата се обострят за хората към теб. И си даваш сметка какъв брой значим си за себе си и че си коства всяка компликация, с цел да стигнеш дотук. Изградил си собствен живот, сипваш си чаша вино (или бира), усмихваш се, тъй като знаеш, че можеш да се оправиш.
