Искаме да покажем Елин Пелин и Йордан Йовков като живи

Искаме да покажем Елин Пелин и Йордан Йовков като живи хора и това по никакъв метод не унищожава техния имидж. Това споделя пред Българска телеграфна агенция Станислав Дончев , режисьор на.

„ Не одобрявам cancel културата – да отхвърляме всичко преди нас. Въпросът е, че като покажем тези персони с техните напълно естествени човешки качества, ние ги вършим още по-привлекателни за публиката. Тези интриги и взаимоотношения виждаме и в настоящето общество. Постоянно. Тогава е имало списания и вестници, в този момент има онлайн медии “, добавя Дончев.

„ Преглеждайки остарели вестници, които обичам да чета, попаднах на този скандал. В литературните среди той към момента е известен, само че всеобщо изобщо не е. И ми се стори, че е удачна малка врата, през която да поканим младото потомство да огледа върху Елин Пелин и Йовков по по-различен метод. Като към хора, които имат и своя тъмна страна и са многопластово забавни “, споделя пред Българска телеграфна агенция съсценаристът Теодора Стоилова-Дончева .

„ Този спор е нещо обикновено. И в този момент, сега, има литературни борби. Някой признава Георги Господинов, различен не признава Милен Русков, или противоположното “, споделя пред Българска телеграфна агенция другият съсценарист Митко Новков . „ Ние си имаме своите благосклонности, своите антипатии, своите естетически привързаности и естетически антагонизми. Същото е било и тогава... Елин Пелин и Йордан Йовков оживяват, даже, в случай че щете, през тази кавга. Защото се демонстрира тяхното човешко, а не тяхното иконично. Да, те са велики, само че тези велики хора са били живи и са живи, и ние искахме тъкмо това да изразим – че са живи, в това число и през днешния ден “.

„ Формата на кино лентата е хибридна, тъй като има и игрална част – постановъчна, има и документална част, която си е по-стандартна. Търсих малко по-различен метод за роман на кино лентата, ключ и малко по-нов метод, а не да го описваме с консултанти, дикторски глас и фотоси, както нормално се прави “, разяснява Станислав Дончев .

„ Получих поканата преди към година и половина, и незабавно одобрих. За мен това е сбъдната фантазия. Винаги съм желала да стана актриса, само че животът по този начин ме завъртя, че станах преподавател. Истината е, че артистичният заряд доста оказва помощ, тъй като, с цел да уловиш тези деца би трябвало да си one man show “, споделя пред Българска телеграфна агенция Яна Колева .

Оператор е Добромир Николов , а консултанти – Бойко Пенчев и Елка Тайкова.

Режисьорът Станислав Дончев , сценаристите Теодора Стоилова-Дончева и Митко Новков , и учителката Яна Колева пред Българска телеграфна агенция, в диалог с Даниел Димитров – за конфликта сред Елин Пелин и Йовков и по какъв начин това наподобява през призмата на днешното време, по какъв начин един български преподавател се озовава като артист в български филм, по какъв начин наподобява класната стая през днешния ден...

Как един български преподавател се озова като артист в български филм?

Яна Колева: Получих поканата преди към година и половина, и незабавно одобрих. За мен това е сбъдната фантазия. Винаги съм желала да стана актриса, само че животът по този начин ме завъртя, че станах преподавател. Истината е, че артистичният заряд доста оказва помощ, тъй като, с цел да уловиш тези деца би трябвало да си one man show.

Теодора Стоилова-Дончева: Снимките бяха в 90-о учебно заведение. То е държавно, само че част от него наподобява по този незабравим метод, както е във кино лентата.

Всеки създател употребява, по някакъв метод, собствен личен опит. Ние, когато тръгнахме да пишем сюжета, незабавно се сетихме за Яна Колева, която по това време беше учителка на сина ми в класическата гимназия. Тя е една от най-мотивиращите учителки, с които съм се срещала. Поканихме я, тя незабавно се съгласи да взе участие и мисля, че се получи доста сполучливо нейното присъединяване.

Станислав Дончев: Търсихме малко по-различна класна стая. В 90-о учебно заведение има един етаж, който е доста новаторски. С този мозъчен хъб, който там е изработен, всичко е по-разчупено. Освобождава мисленето на учениците, а не ги затваря в общоприета конюнктура. Чувстват се по-свободни, малко като open office, един тип. Така че в залата, която демонстрираме във кино лентата, в действителност се събират възпитаници и имат часове там.

Яна Колева: Аз същински имам вяра в това, че всяко едно дете, всеки един възпитаник, всеки един човек е обособена галактика. При децата обаче би трябвало да бъдеш доста деликатен, тъй като те незабавно улавят лицемерието. Ако им се правиш на забавен, в случай че изискваш от тях, без самият ти да въплъщаваш някакви качества, полезности, идеали, безусловно те отхвърлят. Нямаш никаква работа при тях. Съответно, когато им даваш обич, когато им даваш дисциплинираност – с обич, и те виждат, че ти вриш и кипиш в това, което правиш, атмосферата в действителност става доста приятна. Защото всеки се стреми към нещо общо – и то е да научи нещо и да бъде прелестно. Не тъй като би трябвало, а тъй като по този начин е редно, от позиция на това да бъдем почтени българи.

Аз в действителност имам вяра в достолепието на българския човек, що се отнася до неговата просветеност и неговите знания във връзка с българския свят.

Съжалявате ли, че не станахте професионална актриса?

Яна Колева: Аз съм приключила културология, само че реализирам приемствеността на просветителния фронт, тъй като моята майка – Паолина Колева, е дълготраен преподавател по български език и литература. И майка ми, татко ми, още преди да почине, ми споделяха, че би трябвало да стана преподавател. Отговарях им: „ Как преподавател? Аз съм родена за велики каузи “ (Смее се – бел. а.). Но по този начин, лека-полека, започнах да преподавам – първо като частна процедура, след това в учебно заведение.

Осъзнах, че това, което върша, правейки го с обич, има някакъв смисъл и стойност за другите хора. И това е най-хубавото нещо, което може да се случи на един човек – да усети това, което същински го вълнува и радва, и по този начин осмисля цялото му съществувание, което е потребно за другите...

Как стартира спорът сред Елин Пелин и Йордан Йовков?

Митко Новков: В тогавашните медии има един конфликт сред Елин Пелин и Йордан Йовков във връзка пиесата на Йовков – „ Боряна “. Всичко се случва в 1932 година

Тогава Народният спектакъл е имал процедура да открива своя сезон с нова българска пиеса. Йовков е написал „ Боряна “ и тя реализира необикновен триумф. Теодора Стоилова-Дончева открива, че той е упрекнат в плагиатство на първо време от Д. Б. Митов (1898-1962, Димитър Борисов Митов, прочут и като Д. Б. Митов, както и с прякора Дъбът, е български книжовен и сценичен критик – бел. а.).

Този прочут преди време критик разяснява, че пиесата е доста хубава, само че дали не би било добре Йовков да не взима от „ Гераците “ непознати сюжети, а да се измисли свои. И тогава потегля полемиката сред двамата създатели. Йовков написа в „ Зора “, преди да е получил оповестените обвинявания на Елин Пелин, тъй като те излизат един ден по-късно в „ Литературен глас “, вестникът на Д. Б. Митов. Противопоставяното е внезапно. Йордан Йовков заплашва със съд...

Теодора Стоилова-Дончева: Страшно обичам времето отпреди 100 и повече години – до 1944 година Намирам, че то е извънредно колоритно и ползотворно за българската просвета. Така, преглеждайки остарели вестници, които обичам да чета, попаднах на този скандал. В литературните среди той към момента е известен, само че всеобщо изобщо не е. И ми се стори, че е удачна малка врата, през която да поканим младото потомство да огледа върху Елин Пелин и Йовков по по-различен метод. Като към хора, които имат и своя тъмна страна и са многопластово забавни.

Митко Новков: От историята има и един добър резултат, тъй като самият Елин Пелин се визира от цялото това нещо и след година и половина-две излиза „ Под манастирската лоза “, популярният му алманах с разкази.

Това е остаряла омраза. От една страна е кръгът към списание „ Златорог “, начало с Владимир Василев, който доста стартира Йовков, а от другата страна е кръгът към Александър Балабанов, с тогавашния вестник „ Развигор “, а след това и неговият последовател „ Литературен глас “.

Слава Богу, не се стига до съдилища. Елин Пелин и Йордан Йовков се срещат, стискат си ръцете и се сдобряват...

Как този спор наподобява през призмата на днешното време?

Митко Новков: Този спор е нещо обикновено. И в този момент, сега, има литературни борби. Някой признава Георги Господинов, различен не признава Милен Русков, или противоположното, и по този начин нататък... Това са живи хора, както ние сега с вас сме живи хора. Ние си имаме своите благосклонности, своите антипатии, своите естетически привързаности и естетически антагонизми. Същото е било и тогава. Тези двама индивида са били живи хора и те се появяват в нашия филм.

Елин Пелин и Йордан Йовков оживяват, даже в случай че щете през тази кавга. Защото се демонстрира тяхното човешко, а не тяхното иконично. Да, те са велики, само че тези велики хора са били живи и са живи, и ние искахме тъкмо това да изразим – че са живи, в това число и през днешния ден.

Станислав Дончев: Искаме да ги покажем като живи хора, тъй като това по никакъв метод не унищожава техния имидж. Аз съм се старал да не го върша, тъй като не одобрявам cancel културата – да отхвърляме всичко преди нас.

Въпросът е, че като ги покажем с техните напълно естествени човешки качества, ние ги вършим още по-привлекателни за публиката. Тези интриги и взаимоотношения виждаме и в настоящето общество. Постоянно. Тогава е имало списания и вестници, в този момент има онлайн медии.

Какви са упованията ви от този филм?

Теодора Стоилова-Дончева: Очакваме този филм да бъде гледан от учениците, освен, тъй като могат да се приготвят за матурата около него. Очакваме даже да го гледат с родителите си, да могат да си приказват дружно по тези значими за българската просвета тематики.

Станислав Дончев: Надявам се публиката и младежите, по-скоро, да дойдат да го гледат, тъй като ще научат повече за Елин Пелин и Йовков, и за средата, в която те са творили – 20-те и 30-те години на предишния век. Една ера в напредък, която има потребност да бъде описване още веднъж и още веднъж, тъй като беше дълго време потискана и забравена.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева