История за успеха отвъд възможното
Искам да ви опиша за едно момиченце, родено в доста оскъдно семейство в една барака в най-затънтената част на щата Тенеси. От 22-те деца в фамилията тя била двадесета, недоносена и с нежно здраве. Съмнително било дали изобщо ще оживее. Когато била на четири години, изкарала двойна бронхопневмония и скарлатина - смъртоносно комбиниране, което я оставило с парализирано и изцяло негодно ляво краче. Наложило се да й сложат желязна шина. Но все пак тя имала шанс, че майка й не я изоставила и непрекъснато я насърчавала.
Та същата тази майка споделила на дъщеричката си, която била доста будно дете, че макар шината и парализирания крайник, тя можела да реализира в живота си тъкмо това, което пожелае. Казала й, че й трябват единствено религия, непримиримост, храброст и непреклонен дух.
И по този начин, на девет години, момиченцето свалило шината и направило онази стъпка, която лекарите й били предрекли, че в никакъв случай няма да направи. След четири години тя към този момент имала ритмична походка, което съгласно медицината било същинско знамение. След това момичето си наумило да направи нещо необикновено - поискала да стане най-голямата бегачка в света. Как по този начин, какво в действителност желае да каже - бегачка с този крайник?
На 13 години се записала да взе участие в съревнование. Класирала се последна - доста надалеч след другите. В гимназията взела участие във всички учебни надбягвания и всякога се класирала последна. Всички я съветвали да се откаже. Един ден обаче тя се класирала предпоследна. И не щеш ли пристигнал денят, когато спечелила надпреварата. Оттам нататък Уилма Рудолф печелела всяко надпреварване, в което взела участие.
Уилма се записала в щатския университет на Тенеси, където се срещнала с треньора Ед Темпъл. Треньорът Темпъл почувствал несломимия дух на девойката, видял какъв брой огромна била вярата и вродения й гений. Тренирал я толкоз добре, че през 1960 година тя отпътувала за Олимпийските игри в Рим.
Там тя се състезавала с най-голямата бегачка в света, германката Юта Хайне. До този миг никой не бил съумял да победи Юта Хайне. Но на бягането на 100 метра Уилма я победила. Победила я и на бягането на 200 метра. Уилма спечелила два златни олимпийски медала.
Дошъл ред на щафетата на 400 метра. Уилма още веднъж се изправила против Юта. Първите две бегачки в тима на Уилма предали първи щафетата. Но когато третата бегачка предавала щафетата, била толкоз възбудена, че я изпуснала и Уилма Видяла по какъв начин Юта поема напред по пистата. Невъзможно било някой да догони пъргавата и бърза като стрела госпожица. Но не щеш ли Уилма съумяла да го направи! Уилма Рудолф спечелила третия си златен олимпийски орден.
Този ден тя влезнала в историята като първата жена, спечелила три златни медала на едни олимпийски игри. А лекарите й били споделили, че в никакъв случай няма да проходи...
Из „ Още семена за посев "
Та същата тази майка споделила на дъщеричката си, която била доста будно дете, че макар шината и парализирания крайник, тя можела да реализира в живота си тъкмо това, което пожелае. Казала й, че й трябват единствено религия, непримиримост, храброст и непреклонен дух.
И по този начин, на девет години, момиченцето свалило шината и направило онази стъпка, която лекарите й били предрекли, че в никакъв случай няма да направи. След четири години тя към този момент имала ритмична походка, което съгласно медицината било същинско знамение. След това момичето си наумило да направи нещо необикновено - поискала да стане най-голямата бегачка в света. Как по този начин, какво в действителност желае да каже - бегачка с този крайник?
На 13 години се записала да взе участие в съревнование. Класирала се последна - доста надалеч след другите. В гимназията взела участие във всички учебни надбягвания и всякога се класирала последна. Всички я съветвали да се откаже. Един ден обаче тя се класирала предпоследна. И не щеш ли пристигнал денят, когато спечелила надпреварата. Оттам нататък Уилма Рудолф печелела всяко надпреварване, в което взела участие.
Уилма се записала в щатския университет на Тенеси, където се срещнала с треньора Ед Темпъл. Треньорът Темпъл почувствал несломимия дух на девойката, видял какъв брой огромна била вярата и вродения й гений. Тренирал я толкоз добре, че през 1960 година тя отпътувала за Олимпийските игри в Рим.
Там тя се състезавала с най-голямата бегачка в света, германката Юта Хайне. До този миг никой не бил съумял да победи Юта Хайне. Но на бягането на 100 метра Уилма я победила. Победила я и на бягането на 200 метра. Уилма спечелила два златни олимпийски медала.
Дошъл ред на щафетата на 400 метра. Уилма още веднъж се изправила против Юта. Първите две бегачки в тима на Уилма предали първи щафетата. Но когато третата бегачка предавала щафетата, била толкоз възбудена, че я изпуснала и Уилма Видяла по какъв начин Юта поема напред по пистата. Невъзможно било някой да догони пъргавата и бърза като стрела госпожица. Но не щеш ли Уилма съумяла да го направи! Уилма Рудолф спечелила третия си златен олимпийски орден.
Този ден тя влезнала в историята като първата жена, спечелила три златни медала на едни олимпийски игри. А лекарите й били споделили, че в никакъв случай няма да проходи...
Из „ Още семена за посев "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ